О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София 02.07.2009 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито
заседание на първи юли през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от
съдия Папазова ч.гр.д.№ 375 по описа за 2009г.на ІІІ г.о. и за да се произнесе
взе пред вид следното :
Производството е с
правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Т. С. А. от гр. П.,чрез процесуалния й представител- адвокат Н против въззивно определение № 279 от 25.03.2009г.по гр.д. № 263 по описа за 2009г. на Окръжен съд Плевен,с което е оставена без уважение подадената частна жалба срещу определение от 17.02.2009г., постановено по гр.д. № 176/2009г.на Районен съд Плевен, което е прекратено производството по иск,подаден от Т. С. А. против СОУ”Иван В. ” Плевен с правно основание чл.225 ал.1 от КТ,с цена 2 079.69лв.за обезщетение за периода 2.04.2008г.до 17.07.2008г.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба сочи,че съдът се е произнесъл по процесуално-правен въпрос относно наличието или на хипотезата на чл.299 от ГПК -в противоречие с практиката на ВКС. В този смисъл се позовава на две решения на ВС- № 2* от 18.08.1969г.по гр.д. № 1692/69г.на ІІ г.о.и № 1* от 21.12.1999г. по гр.д. № 477/99г.на ІІ г.о. Отделно счита,че се касае до въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото–основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос.
В случая фактите са следните:
Частната жалбоподателка е била ищца по иск с правно основание чл.344 т.1,2 и 3 от КТ,като предявеното искане срещу ответника СОУ”Иван В. ” Плевен за присъждане на обезщетение за времето,през което е останала без работа е било за периода от 17.01.2008г.-17.07.2008г. Така предявения иск по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ съдът е уважил,като е присъдил обезщетение за периода от 17.01.-2008г.-2.04.2008г., като в останалата част е отхвърлил искането с мотив:”визираният период до 17.07.2008г.не е изтекъл”. Така постановеният съдебен акт не е бил обжалван от ищцата. Последната –след влизане в сила на постановеното решение, е предявила нов иск с правно основание чл.225 ал.1 от КТ за обезщетение,касаещо остатъка от периода-от 2.04.2008г.-17.07.2008г. С определение от 17.02.2008г.по гр.д. № 176/09г. Районен съд Плевен е прекратил производството по делото на основание чл.299 ал.2 от ГПК,като е приел,че за същия спор,между същите страни е налице влязло в сила решение. Това определение е било обжалвано и с процесното определение № 279 от 25.03.2009г.по гр.д. № 263/09г.на ПОС е потвърдено/при наличие на особено мнение на председателя на състава/.
При така описаните факти- повдигнатият с частната жалба въпрос –относно наличието или не на влязло в сила решение по предявения иск по чл.225 ал.1 от КТ е от значение за изхода на делото. Пред вид на обстоятелството,че се касае за спор,който съгласно глава 25 от ГПК вече се разглежда по реда на бързото производство, все по-чести ще са случаите, при които страната,упражнила,осигуреното й от закона право да претендира обезщетение за срок от шест месеца след уволнението,получава решение на съда преди изтичането на този срок. По въпроса за това –дали страната може да предяви в отделно производство иск за остатъка от сумата за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, касаеща периода,за който съдът не се е произнесъл поради неизтичане на визирания период - не е налице установена съдебна практика. Последното налага отстраняване на противоречива съдебна практика,поради което,настоящият съдебен състав приема,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/необходимост от точно прилагане на закона/,което налага допускане на касационно обжалване.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Силата на присъдено нещо преклудира всички факти,имащи значение за спорното право,които са се осъществили до приключване на устните състезания пред последната инстанция по същество. Същото искане може да бъде предявено отново между същите страни,ако се основава на новонастъпили факти.
В случая- страната е претендирала обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за законоустановения период от шест месеца /това е нейно право, още повече че отнапред няма яснота за това кога ще бъде разрешен спора с влязло в сила решение/. По това искане има частично произнасяне- за период от три месеца. Видно от изложените мотиви-съдът не се е произнесъл по същество,тъй като периодът не е бил изтекъл и той не е обсъждал за него наличието или не на предпоставките по чл.225 ал.1 от КТ. Към настоящият момент-с предявяването на иска по чл.225 ал.1 от КТ за останалите три месеца-страната се позовава на новонастъпил факт- период от време след приключване на устните състезания пред първата инстанция/. На това основание -тя може да иска присъждане на обезщетение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от Т. С. А. от гр. П.,чрез процесуалния й представител- адвокат Н против въззивно определение № 279 от 25.03.2009г.по гр.д. № 263 по описа за 2009г. на Окръжен съд Плевен.
ОТМЕНЯ определение № 279 от 25.03.2009г.по гр.д. № 263 по описа за 2009г. на Окръжен съд Плевен и ВРЪЩА делото на Районен съд Плевен за разглеждане на предявения от Т. С. А. иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.