Р Е Ш Е Н И Е № 220 София, 19.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2173/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ю. К. К., подадена чрез процесуалните й представители адв.М. Б. и адв.С. Б., срещу решение №1262/16.07.2012 г. по гр.д.№390/2012 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, ІІ състав. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на извода,че касаторката е станала собственица на имота от датата на издаване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка,тъй като с него само се констатира наличието на право на собственост.Поддържа,че въззивният съд не е разпределил доказателствената тежест между страните относно установяване на обстоятелството кога тя е придобила собствеността,респ. кога в нейна полза е изтекъл придобивният давностен срок. Ответниците по касационната жалба Б. Х. С. и И. Р. С., чрез пълномощника си адв.Е. С. в писмен отговор я оспорват. Не претендират разноски. С определение № 131/28.05.2013 г. , производството по делото е спряно до постановяването на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК. С определение №329/05.03.2014 г. то е възобновено и е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: -нотариалният акт, издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл.587 ал.2 ГПК елемент ли е от фактическия състав на чл. 79 ЗС и с него удостоверява ли се датата, на която е придобито правото на собственост поради изтичане на давностния срок; кой е моментът, в който се придобива правото на собственост-датата на издаване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка или осъществяването на фактическия състав на чл.79 ал.1 ЗС; -задължен ли е съдът в доклада си по чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти между страните , като укаже на всяка от тях за кои твърдени от нея факти не сочи доказателства и длъжен ли е въззивният съд да направи нов доклад по делото, ако за факти от съществено значение не е разпределена доказателствената тежест, не е указано на страните,че не сочат доказателства;какви са последиците, ако не са дадени указания, допустимо ли е да бъде отхвърлен искът като недоказан,след като за приетите за релевантни факти не са дадени указания за събиране на доказателства съгласно чл.146 ал.2 ГПК и този пропуск не е отстранен от въззивния съд. По първия въпрос е създадена задължителна съдебна практика с ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. ОСГК, ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г.ОСГК и решение № 173/27.07.2010 г. по гр.д.№5166/2008 г.,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК. Според разрешенията в първото ТР ,нотариалният акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от съответния нотариус,на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Тази материална доказателствена сила важи спрямо всички и може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на нотариалния акт като писмено доказателство, т.е. по реда на чл. 193 ГПК. Съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса и притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. С дадените разрешенията във второто ТР е прието,че придобиването на правото на собственост или на друго вещно право не настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл.79 ЗС. Според приетото в решението по гр.д.№5166/2008 г.,ІV г.о., което настоящият състав споделя, нотариалният акт издаден по обстоятелствена проверка не удостоверява датата, на която е възникнала собствеността по силата на чл. 79 ал.1 ЗС. По втория въпрос е създадена задължителна съдебна практика с ТР № 1/09.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК.В т.2 е прието,че когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада,въззивният съд дължи даване на указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. По делото касационният съд установи следното: С обжалваното решение е отменено решение от 12.10.2011 г. по гр.д.№5081/2010 г. на Софийски градски съд, І г.о., 4 състав в частта, с която е уважен предявеният от ищцата-касатор в настоящото производство, иск по чл.59 ЗЗД за сумата 38 717 лв., представляваща пропусната полза за периода 30.04.2005 г.-12.01.2010 г.,в който е била лишена от владението върху процесния апартамент, подробно описан в исковата молба и в частта, с която са й присъдени разноски в размер на сумата 5 200 лв. и е решил спора по същество, като е отхвърлил иска. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение постановено по гр.д.№ 2412/1995 г. на Софийски районен съд е уважен предявен от касаторката владелчески иск, с правно основание чл.75 ЗС, срещу ответника по касационната жалба Б. Х. С. и срещу други ответници, като същите са осъдени да й предадат владението върху апартамента, но че същото не я легитимира като негов собственик . Приел е, че правото на собственост върху него тя е придобила на 30.12.2010 г., когато й е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка . Направил е извод, че за времето преди посочената дата, в което е текъл придобивният давностен срок, не може да претендира обезщетение за ползите, от които е била лишена, тъй като все още не е била негов собственик. С оглед дадените отговори на въпросите, които са обусловили постановяването на въззивното решение ,следва да се приеме,че то е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилно въззивният съд е приел,че ищцата е станала собственик на ползвания от ответниците имот от датата на която е бил издаден нотариалният акт, легитимиращ я като негова собственица. С отправянето на искане до нотариус за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка ищцата се е позовала на изтичане в нейна полза на придобивен давностен срок. С него се констатира принадлежността на правото на собственост към момента на издаването му, но не се удостоверява датата, на която това право е придобито. Кога е настъпил факта на изтичане на придобивната давност и на придобиването на правото на собственост, т.е. кога е осъществен фактическият състав по чл. 79 ЗС се установява по правилата на пълно и главно доказване с всички относими доказателства. Докладът по чл. 146 ГПК, изготвен с определение от 12.07.2010 г. в първоинстанционното производство е непълен, доколкото на ищцата е допуснат един свидетел за установяване владението върху процесния недвижим имот, а на ответниците- също един свидетел за установяване обстоятелствата относно неговото ползване. Във въззивната жалба ответниците са поддържали оплакване, че първоинстанционният съд не е събрал, допуснал и обсъдил други доказателства, освен нотариалния акт, в подкрепа на твърдението на ищцата,че през процесния период на ползване е била собственик на имота. В съответствие с разрешенията съдържащи се в т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, въззивният съд е следвало да даде указания на страните относно възможността да посочат относими доказателства , като за ищата те ще са за провеждане на пълно главно доказване за установяване на факта кога е придобила правото на собственост , а за ответниците ще са за провеждане на насрещно доказване, че не е придобила правото на собственост , респективно че не го е притежавала през целия обследван период. Следва делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което да бъдат съобразени дадените по-горе указания. Исканията за разноски в настоящото производство следва да бъдат разгледани на основание чл.294 ал.2 ГПК от въззивния съд. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1262/16.07.2012 г. по гр.д.№390/2012 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, ІІ състав. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: