Р Е Ш Е Н И Е № 492 София, 03.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при участието на секретар К.П. и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията E. Авдева наказателно дело № 455/ 2010 г. Производството по делото е образувано на основание 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Б. Л. Д. чрез неговия защитник адвокат К. Д. за възобновяване на производството по внохд № 1121/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. В искането се сочи , че решението е постановено при съществени нарушения на чл. 348, ал.1, т. 1 - 3 от НПК. Подробно се описват действия на съда, влизащи в конфликт с разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 18, чл. 107, ал.5 и чл. 303 от НПК, като се обобщава , че те са довели до неправилно приложение на закона. Развиват се и съображения за нарушение на принципа reformdtio in pejus. Алтернативно се поддържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание поради несъобразяване на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства в процеса на индивидуализация на санкцията. В заключение се поддържат няколко искания - за възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдения, за ново разглеждане на делото или за намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Повереникът на гражданския ищец оспорва основателността на искането. Прокурорът пледира срещу възобновяването на делото. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на производството, установи следното: Пловдивският районен съд с присъда № 678 от 11.12.2009 г. по нохд № 175 от 2008 г. признал подсъдимия Б. Л. Д. за виновен в това, че на 08.03.2005 г. в[населено място] извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 325, ал.4 вр. с ал.1 и чл. 29, ал.1, б.”а” и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на пострадалия К. М. 5 000 лева обезщетение за понесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените разноски и дължимите такси. Пловдивският окръжен съд с решение № 175 от 25.06.2010 г. по внохд № 1121 /2010 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Решението влязло в сила на 25.06.2010 г. Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал.Съдебният състав е положил усилия да стигне до обективната истина по пътя на пълно , обективно и всестранно изследване. В атакуваното решение се съдържат убедителни съображения за достоверност на доказателствените средства, за несъмненост на установените факти и следващите от тях изводи относно предмета на доказване. Двете предходни инстанции са се сблъскали с трудността да преценяват преди всичко гласни доказателствени средства, съдържащи противоречива информация. Ето защо те са прибегнали до пълния процесуален инструментариум / повторни разпити , прочитане на показания пред друг съд , очни ставки и сравнителен анализ/ за изясняване на несъвпадащите детайли. Изводите и съжденията на въззивния съд не почиват /както се твърди от осъдения/ на превратно възприемане на показанията на свидетелите-очевидци Р. Х. и П. Х. и на безкритично фаворизиране на показанията на пострадалия – свидетеля М.. Напротив , съдът се е позовал само на част от тези гласни доказателствени средства,след като се е уверил , че тя се подкрепя от останалите доказателствени източници. Неоснователни са и упреците за фрагментарност и избирателност в оценката на доказателствата, които защитата на осъдения обосновава с пренебрегване на съдебнопсихиатричната експертиза и данните за получени увреждания от подсъдимия и използване на брадва от пострадалия. На първо място следва да се отбележи, че състоянието на афект, с което искателят свързва експертното заключение, не е съставомерен признак на престъплението по чл. 325 от НК.Съществено обаче е неговото значение в контекста на инкриминираната дейност и въззивното решение съдържа анализ в тази насока. Събраните по делото доказателства установяват състоянието на гняв и раздразнение у подсъдимия, но съдът не е имал основание да ги припише на неправомерното поведение на пострадалия- свидетеля М.. Възприетата от съда фактическа обстановка показва , че след рискова ситуация на пътното платно подсъдимият последователно и целенасочено търсел разправа със св.М., тъй като отдал инцидента единствено на неговите действия като шофьор на пътнически автобус. Воден от гнева си той нахлул в автобуса на първата спирка и влязъл в бурна свада с шофьора, предизвиквайки недоволството на закъсняващите пътници. След това се отправил към автогарата, където изчакал пристигането на автобуса. . Въпреки оказаното от охранителите съдействие той не намерил удовлетворение докато не се сбил[населено място]. Поведението на Д. наложило намеса на ведомствената охрана, слагане на белезници и извикване на патрулна полицейска кола . Версията на подсъдимия, защитавана пред всички инстанции, се свежда до твърдението, че той целял единствено да запознае компетентните органи с извършеното от св.М. нарушение на правилата за движение, но бил заплашен от последния с брадва, която по-късно виновникът искал да укрие, а подсъдимият – да му попречи да го стори и това довело до сдърпване и размяна на удари. Правилно тази интерпретация на инкриминираната дейност е отхвърлена от въззивния съд поради липса на доказателствена и логична обосновка. В искането за възобновяване се отдава на изключително значение на появата на малката /”около 40 см”/ брадва в ръцете на шофьора на автобуса. Предходният съдебен състав, разсъждавайки върху изолираността на показанията на св.Х. в тази насока, стигнал до законосъобразния извод, че свидетелят М. не е заплашил подсъдимия със саморазправа, която да прави поведението на последния съобразено с установените правила за поведение. Свидетелят извършвал превоз на пътници и се движел в рамките на възложения му маршрут и график. Подсъдимият грубо пренебрегнал тези отговорности и започнал скандално по проявата си изясняване в купето на автобуса, поради което не може да се представя като жертва на непровокирана и неадекватна агресия от страна на шофьора. В данните по делото за развитието на инцидента в района на автогарата спорната брадва се появява единствено в обясненията на подсъдимия, но напълно отсъства в останалите доказателствени източници.Съдът логично отказал да приеме , че Д. подгонил и се нахвърлил върху св.М. за да му „попречи да скрие брадвата” поради очевидната алогичност на това обяснение. Според него стресираният подсъдим с голи ръце и в присъствието на двама доброжелателно настроени охранители се насочил сам към носещия брадва свидетел. В същото време по делото е изяснено, че представяният за въоръжен и агресивен шофьор побегнал при вида на подсъдимия, викайки за помощ /вж.показанията на св.Б./. Обобщено, предходната инстанция не е допуснала процесуални нарушения, опорочаващи формирането на вътрешното й убеждение по фактите, поради което искането за възобновяне на производството на това основание следва да се остави без уважение. Не води до различно заключение и твърдението за неспазване на забраната за reformdtio in pejus. Изложените в искането разсъждения в тази връзка са свързани с произнасяне на съда по обвинение по чл.133, пр.2 вр. с чл. 131,ал.1,т.7, вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК за причинена на св.М. средна телесна повреда. Обвинението за хулиганство е повдигнато с обвинителния акт по настоящето дело и за него няма предходно, по-благоприятно за подсъдимия произнасяне от съдебен състав. Прекратяването на досъдебното производство по това обвинение е отменено с влязъл в сила съдебен акт, който не подлежи на анализ за процесуална допустимост и законосъобразност в настоящето производство. В рамките на установените по несъмнен начин обстоятелства съдът приложил правилно материалния закон, квалифицирайки действията на подсъдимия като престъпление по чл. 325, ал.4 във вр. с ал.1 и чл.29,ал.1,б.”а” от НК.Втората инстанция коригирала с мотивите си неправилното становище на първостепенния съд за пряк умисъл на подсъдимия, приемайки, че деянието е извършено при евентуален умисъл. В отговор на възраженията на искателя за субективна несъставомерност се налага да се посочи , че съзнаваните от дееца общественоопасни последици и характер на извършеното са обективирани в конкретни действия. Осъденият Д. нахлул в автобуса, предизвикал шумна и продължителна свада, с което не само смутил пътниците и шофьора , но и нарушил графика на движение на автобуса. След това се нахвърлил върху М. на автогарата пред очите на служители и в присъствието на охрана.Тези обстоятелства показват по несъмнен начин, че Б. Д. целял да се саморазправи със св. М. заради пътния инцидент, но извън този мотив е разбирал, че използва средства и подход, изразяващи явно неуважение към обществото и допускайки грубо нарушение на обществения ред. Неоснователно е и твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание. Искателят е санкциониран с минималната предвидена в закона санкция при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Преценени в тяхната съвкупност те не разкриват количествени и качествени характеристики до степен на многобройност или изключителност по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК. Афектното състояние, върху което набляга искателят, е резултат на неговата преценка както за инцидента с участието на св.М., така и за правото му да реагира по установения по делото начин- преценка , която той се опитал да наложи по недопустим начин. Тя не доказва съпричиняване от страна на св.М., който през цялото време се е намирал в позицията на нападнат.Наложеното наказание не е несъразмерно тежко и не подлежи на намаляване по реда на чл. 55,ал.1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т. 5 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Л. Д. за възобновяване на производството по внохд № 1121/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е към РЕШЕНИЕ № 492/03.01.2011 год. град София, 23 март 2011 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ :Елена Авдева Татяна Кънчева при участието на секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 455/2010 г. Повереникът на гражданския ищец адвокат Б. е отправил молба в подкрепа на претенцията от съдебното заседание от 29.10.2010 г.е за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски по делото, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Молбата е основателна. Искането на осъдения Б. Л. Д. за възобновяване на производството по внохд № 1121/2010 г. е оставено без уважение. Съгласно чл. 189 , ал.3 от НПК при осъдителна присъда подсъдимият дължи на гражданския ищец направените по делото разноски. По делото е приложен договор за правна помощ, според който гражданският ищец М. е заплатил на повереника си сумата 400 лева за защита в производството по д.№ 455/2011 г. на ВКС , второ наказателно отделение. По изложените съображения ВКС , второ наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И Осъжда Б. Л. Д. да заплати на К. Н. М. сумата 400 /четиристотин/ лева разноски по делото пред ВКС по наказателно дело № 455/2010 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.