Р Е Ш Е Н И Е №31 С о ф и я , 10 март 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 ф е в р у а р и 2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 31/2016 година. Касационното производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Ж. А. Ж. адв.Б.Ж. от АК-Варна против решение № 196 от 02.12.2015 г., постановено по ВНОХД № 136/2015 г. на Варненския апелативен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно за намаляване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Ж., въпреки уведомяването му чрез неговия процесуален представител, не взема участие в касационното производство, като е обявен за общодържавно и международно издирване, а защитникът му адв.Б.Ж. моли за уважаване на жалбата по изложените в същата съображения. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 7 от 07.04.2015 г. по НОХД № 412/2014 г. на Окръжен съд - Добрич подсъдимият Ж. А. Ж. от Добрич е признат за виновен в това през м.август 2007 г. в Добрич, в съучастие с И. Р. Иванов от Добрич, като негов помагач, умишлено улеснил държането без надлежно разрешително на високорисково наркотично вещество в голямо количество – кокаин с тегло 4004,3 грама на стойност 1 001 063 лева с цел разпространението му, като деянието е останало недовършено по независещи от волята им причини и на основание чл.354а, ал.2, изр.първо вр.чл.20, ал.4 вр.чл.18, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 10 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и глоба в полза на държавата в размер на 12 000 лева. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подс.Ж. да изтърпи отделно наказание от 10 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 830/2005 г. от Районен съд-Добрич, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Разпоредено е с веществените доказателства по делото – 3 бр.компакт-диска, които да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 1 343 лв. Присъдата е била обжалвана с бланкова въззивна жалба от защитника на подсъдимия адв.Б.Ж. от АК-Варна с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за неправилно приложение на материалния закон и за явната несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание, развити в пренията пред апелативния съд, с искане за постановяване на нова оправдателна присъда, алтернативно, за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за новото му разглеждане от Добричкия окръжен съд. Въззивното производство и пред Варненския апелативен съд е протекло в отсъствие на подс.Ж. на основание чл.317 вр.чл.269, ал.3, т.2 и т.4, б.”а” от НПК и с решение № 196 от 02.12.2015 г., постановено по ВНОХД № 136/2015 г. обжалваната присъда е потвърдена. Касационната жалба на защитника адв.Б.Ж. визира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с доводи за допуснати нови съществени процесуални нарушения и от въззивния съд, довело до неправилното приложение на материалния закон, като се отправя искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. В пренията пред касационния съдебен състав защитникът алтернативно поддържа и искане за изменяне на въззивното решение с намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка, поради което за допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа с доводи за липса на мотиви, буквално пренесени от първоинстанционната присъда, ограничили правото на защита на подсъдимия, довело до липса на съображения относно субективната страна на възведеното му обвинение. Оплакването е неоснователно. Правилно и първоинстанционният, и въззивният съд са приели, че по отношение на обвинението срещу подс.Ж. е приложена хипотезата на чл.478, ал.1 от НПК, като са били налице всички изискуеми се предпоставки по ал.2 на същата законова разпоредба. Деятелността на жалбоподателя е била предмет на обследване във връзка с тази на извършителя св.И.И., спрямо когото има влязла в сила осъдителна присъда, постановена от компетентния съд в Република Ч. и по която същият търпи останалата част от наложеното му наказание в България. Показанията му не само не оборват, а категорично установяват съпричастността на подс.Ж. за изпращането му в Република Ч., предоставяне на данните за самоличността му на неустановено лице в Република К. Р. като получател на пощенската пратка на адрес в Б., където впоследствие е открит и задържан с проследената, контролирана и законово подменена пратка със съдържание на високорисковото наркотично вещество кокаин, във връзка с усложненията по получаването на която Иванов е контактувал не с друг, а именно с подсъдимия. Както неговите показания, така и останалите залегнали в осъдителната му присъда обстоятелства не са били възприети безрезервно от българския съд, а са били проверени и установени с назначените и възприети експертизи на записите от проведените помежду им разговори. Тяхната тематика пък убеждава, че касаторът Ж. не просто е знаел, а е насочвал св.И. в действията му да получи и предаде процесната пратка като съдържаща наркотично вещество, във връзка с което св.И. е изразявал опасения да не бъде разкрит и задържан. Именно конкретиката за случилото се в чужбина, установена в съответствие с процесуалните норми на Република Ч., правилно е вложена в основата на двата инстанционни съдебни акта и доколкото не е установено нещо ново, то възраженията за тяхната еднопосочност са неоснователни. Няма каквито и да е други доказателства, които да оборват възприетите и от въззивния съд фактически обстоятелства, а и доводи в тази насока не се излагат в жалбата. Няма допуснати каквито и да е процесуални нарушения и не е налице основание за намеса на касационната инстанция за отмяна на атакувания съдебен акт и за връщане на делото за новото му разглеждане от апелативната инстанция. Макар и заявено, основанието за неправилно приложение на материалния закон не е подкрепено от конкретни доводи, освен намек за липса на субективен състав. Както бе изложено и по-горе, знанието на подс.Ж. за какво изпраща св.И. в Ч., какво следва да получи и предаде законосъобразно е изведено от действията му по оказване на помощ на същия да се озове в Б., в наетата за целта квартира, да се яви в конкретния пощенски клон и получи пратката, както и къде и как да я предаде. Така установените обстоятелства са очертали фигурата на помагач, за каквото подс.Ж. е обвинен и осъден. Приложен е законът, който е следвало да бъде приложен, налице са всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл.354а, ал.2, изр.1-во вр.ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК за извършеното от подс.Ж. и не е налице основанието по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, визирано в жалбата на защитника му. Неоснователно е и оплакването за явната несправедливост на наложеното на подс.Ж. наказание. Както разпространението на наркотични вещества на територията на страната ни, още повече осъществяването на международен трафик на високорискови наркотици е дейност със завишена обществена опасност, позволяваща привнасяне на този порок (неправомерното им потребление) на територията на неограничен кръг от държави и граждани, наложило борбата срещу този трафик на международно ниво. Участието на български граждани в тази дейност сериозно уронва престижа на държавата ни и налага вземането на адекватни мерки за превенция и предотвратяването й. Освен за личното си участие, подс.Ж. е следвало да отговаря и за привличането на св.Иванов в пресечения от органите на Република Ч. трафик на кокаин от Република К. Р., което обаче му е било спестено. Правилно съдилищата са оценили наличните за него смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и законосъобразно са заключили, че дължимата му се санкция следва да бъде определена при условията на чл.54 от НК при известен превес на отегчаващите обстоятелства, отричайки неподкрепеното с каквито и да е доводи искане на защитата му за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В тази връзка неоснователен е доводът за прекомерна продължителност на процеса, дължащо се на затрудненията от укриването на подс.Ж. от правоохранителните органи на Република Ч., дало им основание да извършат трансфера на наказателното производство за съденето му в България. Неоснователно е и оплакването, че голямото количество на наркотичното вещество неправилно било отчетено като отегчаващо обстоятелство – първо, защото такъв извод съдът не е направил и второ, защото при количество много над изискуемото се от закона за възприемане на това квалифициращо обстоятелство то следва да се отчита при определяне на дължимата се на дееца санкция с оглед по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, което в случая законосъобразно е сторено. Наложеното на подс.Ж. наказание от 10 години лишаване от свобода не е несъответно на личната му обществена опасност и на извършеното от него и не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 вр.ал.5, т.1 от НПК за корекция на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е констатирал служебно незаконосъобразност при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на отложеното за изпълнение условно наказание по предишното осъждане на подс.Ж. и е дал указания как това да бъде отстранено. ВКС намира, че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 196 от 02.12.2015 г., постановено по ВНОХД № 136/2015 г. от Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :