Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
София, 17.08. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на
Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на десети
март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета
Иванова
изслуша докладваното от
съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 69/2009 година
по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Р. Й. Т., Р. И. В. и Д. И. Т. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 871 от 22.07.2008г. по гр.д. № 1512/2005г.
Ответниците не са подали отговор по реда на чл.287 ГПК и не изразяват становище в касационното производство.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд от 03.06.2002г. по гр.д. № 667/1998г. и е отхвърлил исковете на Р. Й. Т., Р. И. В. и Д. И. Т. против П. В. Ц. и П. Х. Ц. за установяване, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от имот пл. №2225 по КП „Т” от 1987г. на основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./ както и предявения срещу И. Х. К. и К. Х. Ц. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на същия имот.
Фактическите констатации на въззивния съд са, че с решение № 232/1997г. Варненският районен съд е възстановил на С. В. и И. Т. като наследници на Д. М. , починал през 1984г. собствеността в стари реални граници върху лозе от 4.25 дка в м.”М” в землището на гр. В. по реда на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ., в което се включват имоти пл. № 2* и части от имоти пл. № 2* по КП на м.”Т” от 1987г. С решение №4 от 19.05.1967г. на ИК на ОНС на основание ПМС 21/1963г. на ответника П. Х. Ц. е било предоставено право на ползване върху земя в м.”К” с площ от 0.8 дка, идентична с имот пл. № 2* застроена по време на брака му с Т. С. Ц. с масивна постройка на етаж и сутерен. След смъртта на Т. С. Т. е конституиран като страна по делото нейният внук П. В. Ц.. На мястото на починалия по време на процеса ищец И. Д. Т. са конституирани наследниците по закон Р. Й. Т. , Р. И. В. и Д. И. Т.. С решение по гр.д. № 232/1997г. на Варненския районен съд , постановено в производство по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ е възстановена собствеността на наследниците на Д. Т. М. в съществуващи /възстановими реални граници/ върху ½ от лозе от 4.25 дка в м.”М”, землището на гр. В., включващо и имот 2225 по кадастралния план от 1987г. Правните съображения на съда са, че изградената в имота постройка е масивна, състояща се от етаж и сутерен, изградена въз основа на разрешение за строеж от 1979г./погрешно в мотивите е посочено че е от 1997г./. Имотът е отнет неправомерно, но не подлежи на възстановяване съгласно чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, защото сградата е законна.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречие на настоящото решение с решение по гр.д. № 2387/2002г. на Варненския районен съд, с което са уважени исковете на С. Д. В. , също наследник на Д. М. по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ по отношение на Т. С. Ц. и П. Х. Ц. , както и иска по чл.108 ЗС срещу И. Х. К. и К. Х. Ц. за ½ ид.ч. от същия имот като е прието, че не е налице изключението на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ.
По реда на чл.291 ал.1 т.2 ГПК Върховният касационен съд, І г.о. намира, че е правилно решението по гр.д. № 1113/2004г. , защото сградата не отговаря на даденото строително разрешение, което е за масивна стопанска постройка за сезонно ползване при изрично посочване, че при прекратяването на ползването бараката следва да се премахне без право на обезщетение, а от заключението на вещото лице е установено, че е изградена не стопанска, а вилна сграда на етаж и сутерен, състояща се от стая, ниша и тераса на етажа и две помещения в сутерена т.е. не отговаря на разрешеното предназначение. Освен това ищецът по настоящото дело е провел успешно срещу Т. С. Ц. и П. Х. Ц. иск по § 4и ПЗР ЗСПЗЗ за неговата ½ ид.ч. от имота, придобита по наследство от бившия собственик. Този иск има за предмет установяването на недействителността на основанието, по силата на което трети лица са придобили право на ползване по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и целта на провеждането му е да се отстранят пречките за възстановяване на собствеността, затова макар да е с друг предмет, постановеното по него решение следва да бъде съобразено при разглеждане на спора за собствеността на земята. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решение в противоречие със закона и процесуалните правила, което следва да се отмени на основание чл.281 т.3 ГПК и делото да се реши по същество от настоящата инстанция.
Предявеният установителен иск по отношение на П. В. Ц. и П. Х. Ц. следва да се уважи, тъй като е установено по отношение на тях със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по § 4и ПЗР ЗСПЗЗ, че правото на ползуване е отстъпено в нарушение на действащите нормативни актове и собствеността на ищците е възстановена по реда на чл.14 ЗСПЗЗ. Следва да се уважи и ревандикационния иск срещу И. Х. Ц. и К. Х. А. , които владеят имота. Техните праводатели не са придобили права по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ , защото разпоредбата е приложима само в случаите на валидно придобито право на ползване. Следователно те не са били собственици и договорът за дарение, сключен с нот.акт № 141/1994г. е непротивопоставим на ищците, на които собствеността е възстановена. Надарените не са могли да придобият собствеността по давност , тъй като съгласно новелата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ обн. Д.в.бр.107/1997г. , за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила 21.11.1997г. Ревандикационният иск искът е предявен през 1998г. и не е изтекъл изискуемия се десетгодишен срок по чл.79 ал.1 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 871 от 22.07.2008г. по гр.д. № 1512/2005г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Х. Ц. и П. В. Ц. , че Р. Й. Т., Р. И. В. и Д. И. Т. са собственици на ½ ид.ч. от имот пл. № 2* по КП „Т” от 1987г. с площ от 420 кв.м. при граници : ул.”15-та”, ул.”24-та”, имот пл. № 2* и имот пл. № 2227.
Осъжда И. Х. Ц. и К. Х. А. да предадат на Р. Й. Т., Р. И. В. и Д. И. Т. владението на ½ ид. от имот пл. № 2* по КП „Т” от 1987г. с площ от 420 кв.м. при граници : ул.”15-та”, ул.”24-та”, имот пл. № 2* и имот пл. № 2227.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/