Ключови фрази
доказателства за предявяване на иск * иск за съществуване на вземането * компетентност на съда в заповедно производство

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е

 

483

 

                     гр.София,  05.10.2009г.

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и девета година  в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

                                                                         ТОТКА КАЛЧЕВА          

                                                                         

след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д.  № 444/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на Р. Д. Р. от с. Х., чрез адв. Р срещу определение №223 от 28.05.2009г., постановено по гр. д. №463/2009г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено определението от 21.04.2009г., постановено по гр.дело №719/2009г. на Русенския районен съд. Частният жалбоподател поддържа искането си за отмяна на въззивното определение, като твърди, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос по тълкуването на чл.415, ал.2 ГПК относно компетентността на съда, пред който трябва заявителя да представи доказателства за предявения иск и закона вменява ли в задължение на съда да извърши служебна проверка дали има предявен пред него иск по чл.415, ал.1 ГПК, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото при отсъствие на съдебна практика по този въпрос.

Ответникът по касация Д. А. Х., гр. В. не взема становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, в преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Производството по гр.д. № 719/2009 г. по описа на Русенския районен съд е образувано по искане на Д. А. Х. за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК, издадена от съда на 16.02.2009г. С определение от 10.03.2009г. съдът е спрял производството по изп. дело №200976004001140 и е указал на заявителя Х. да представи доказателства, че е предявил иск относно вземането си, в противен случай издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. Определението е съобщено на Х. на 12.03.2009г. С определение от 21.04.2009г. Русенският районен съд, ІХ гр.с. е обезсилил издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.415, ал.2 ГПК. Пред въззивния съд Х. е представил ксерокопие на искова молба с вх. № 1* от 10.04.2009г. за предявен иск по чл.415, ал.1 ГПК. За да отмени определението на районния съд за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист въззивният съд е съобразил представеното с въззивната жалба писмено доказателства. Направен е извод, че в чл.415, ал.2 ГПК законодателят е визирал “съда” като родово понятие, а не като състав на съда, пред който е образувано заповедното производство и в този смисъл може да бъде направена служебна справка дали има предявен иск, както и че в израза ”непредставянето на доказателства от заявителя” законодателят е акцентирал върху предявяване на иска в посочения срок, а не на обезсилването на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените в жалбата основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Налице е първата предпоставка за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1 ГПК – съдът се е произнесъл по съществени процесуални въпроси по които няма съдебна практика на ВКС и тъй като касаят тълкуването на чл.415, ал.2 ГПК настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че е налице и втората предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение – поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Разгледана по същество частната касационна жалба ще следва да бъде оставена без уважение, но по следните съображения:

Съгласно чл.415, ал.2 ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за установяване на вземането си, съдът обезсилва заповедта за изпълнение изцяло или частично. Правните последици от непредявяване на иска за заявителя са свързани с обезсилване на издадената в него полза заповед за изпълнение и прекратяване на изпълнителното производство, т.е. за него отпада възможността да се възползва от заповедното производство, като процесуален способ за бързо и икономично реализиране на определени от закона вземания. Езиковото, логическо и систематично тълкуване на разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК налага извода, че на първо място доказателствата за предявяване на иска заявителя трябва да представи на съда, който е издал заповедта за изпълнение и на второ място, че съдът не е задължен служебно да установява дали искът относно вземането е бил предявен и дали е предявен в едномесечен срок, считан от връчване на съобщението за заявителя. Касае се до различни производства в ГПК, които са подчинени на различни процесуални правила. За определяне на подсъдността на иска по чл.415 ГПК ще се приложат общите правила на ГПК за исковото производство, поради което не може да се очаква, че съдът който е разгледал заявлението за издаване на заповедта за изпълнение ще бъде същият, пред който заявителят ще предяви иска си. Само въз основа на представените доказателства, съдът, който е издал заповедта за изпълнение ще провери съществува ли идентичност между предмета и страните в заповедното производство, от една страна, и предмета и страните в исковото производство, от друга страна, което ще предопредели развитието на заповедното производство. В този смисъл настоящият състав на ВКС не споделя изводите на въззивния съд, че в чл.415, ал.2 ГПК законодателят е визирал “съдът” като родовото понятие, а не “съда”, който се е произнесъл по заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Не може да бъде споделен и вторият извод на въззивния съд относно извършването на служебна проверка от съда дали има предявен от заявителя установитилен иск. Съдът, издал заповедта за изпълнение, не е задължен служебно да следи дали заявителя е предявил иск относно вземането, защото такова задължение не му е вменено от закона, обратното – законът задължава заявителя да представи доказателства, че е предявил иск. Проверката за идентичност на двете производства няма как да бъде извършена служебно от съда само чрез проверка чрез входящия регистър, дори ако двете производства се развиват в един и същ по рода си съд.

Въззивният съд обаче правилно е съобразил представеното с въззивната жалба писмено доказателство – искова молба / чл.278, ал.2 ГПК/ за предявен от заявителя в едномесечния срок иск по чл.415, ал.1 ГПК и е отменил определението на съда за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист.

Като краен резултат определението на Русенския окръжен съд е правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила, затова върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 223/28.05.2009г., постановено по ч.гр.дело № 463/2009г. на Русенския окръжен съд.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: