5 Р Е Ш Е Н И Е № 50022 гр. София, 27.02.2023 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение, в открито заседание на втори февруари , през две хиляди двадесет и трета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ АННА НЕНОВА при участието на секретаря Александра Ковачева, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2644/2021 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на жалба на синдиците на „КТБ „ АД / в несъстоятелност / против решение № 290/17.05.2021 г. по т.д.№ 217/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260603/21.12.2020 г. по т.д.№ 613/2020г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявения от синдиците иск, с правно основание чл. 59 ал. 3 ЗБН, против „Вили Вист„ ЕАД, за признаване за недействително, по отношение кредиторите на несъстоятелността на банката, извършеното с изявление вх.№ 10217/30.10.2014 г. прихващане с придобито от същото дружество - по договор за цесия и допълнително споразумение от 30.10.2014 г. – вземане към банката, произтичащо от договор за банков кредит от 10.10.2013 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 236 ал. 2 ГПК – оставени без коментар доводи на ищеца , относно характеристиката на прихващането. Твърди се и произнасяне в противоречие с материалния закон, досежно решаващия извод на съда, че не е доказано „знание за настъпила неплатежоспособност“ у прихващащия, към момента на придобиване на вземането. Страната излага съображения, в подкрепа на довода си, че „знание за неплатежоспособност „ , по смисъла на чл. 59 ал. 3 ЗБН , не може да се счита знание за надлежното й установяване от съда в производство по несъстоятелност на банката, а знанието на обикновения гражданин за това, че банката е изпаднала в това състояние. Като такова, според касатора, следва да се счита знанието, че с решение на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. банката е поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност - безспорно оповестено в публичното пространство, както и факта на спиране на плащанията за клиенти на банката. Понятието „ неплатежоспособност „ по смисъла на чл. 59 ал. 3 ЗБН, според касатора , е различно от същото понятие, използвано в разпоредбите на чл. 115 ЗКИ и чл. 36 ал. 2 ЗКИ, тъй като разпоредбите имат различни адресати – тази от ЗБН е адресирана до неопределен, но определяем кръг физически и юридически лица - граждани и търговци, клиенти на банката, а разпоредбите на ЗКИ са насочени към регулиране на административните отношения между БНБ и всяка търговска банка. По отношение широкия кръг адресати на чл. 59 ал. 3 ЗБН презумпцията за „неплатежоспособност„ по чл. 608 ТЗ се явява общоизвестна – обективно състояние на невъзможност да изпълнява задълженията си към клиентите . Ответните страни - „ Вили Вист„ ЕАД и конституираното трето лице - помагач на ответника „ Първа инвестиционна банка „ АД - оспорват касационната жалба, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в унисон с формираната еднозначна съдебна практика на касационна инстанция, относно понятието „ знание за неплатежоспособност „ в чл. 59 ал. 3 ЗБН. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл.293 вр. с чл.290 ГПК, за да се произнесе съобрази следното : Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска, с правно основание чл. 59 ал. 3 ЗБН, предявен от синдиците на „КТБ„ АД / н./ против „Вили Вист„ ЕАД, като е съобразил следните безспорни фактически обстоятелства : 1/ неплатежоспособността на „КТБ„ АД е обявена с решение на СГС, вписано в търговския регистър на 22.04.2015 г. ; 2 / началната дата на неплатежоспособността е 20.06.2014 г. ; 3/ с решение на УС на БНБ от 06.11.2014 г. е отнет лиценза за банкова дейност на „КТБ„ АД ; 4/ активните вземания / по възражението за прихващане / на „Вили Вист„ ЕАД към банката са придобити на основание договор за цесия от 13.06.2014 г. и допълнително споразумение от 30.10.2014 г. , на която дата е подадено и изявлението за прихващането им със задължения на дружеството по сключен договор за банков кредит. Съдът е приел, че част от правнорелевантните факти, съгласно чл. 59 ал. 3 ЗБН, са се осъществили : вземането и задължението са придобити преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ„ АД. Не се доказва, според съда, субективния елемент „знание за настъпила неплатежоспособност„ към датата на придобиване на вземането или задължението. Като узнаване за това състояние съдът намира релевантно узнаването на решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банката от 06.11.2014 г., която дата следва датата на придобиване вземането и задължението, а също и датата на самото прихващане. Въззивният съд е посочил, че нито в ЗБН, нито в ЗКИ е установена презумпция за неплатежоспособност, а прилагане по аналогия на чл. 608 ал. 2 ТЗ е недопустимо, както и че смисълът на понятието „ спиране на плащанията „ в чл. 608 ал. 2 ТЗ не се припокрива с този, вложен в същото понятие в чл. 116 ал. 2 ЗКИ: първото е обективно състояние , обусловено от обективна невъзможност за плащане – липса на парични средства и краткотрайни, бързоликвидни активи, а второто - правно положение, установено по силата на нарочен административен акт, като предпазна мярка срещу неплатежоспособност. На широката публика, като разгласено от средствата за масова информация, е станало известно единствено обстоятелството, че банката изпитва финансови затруднения, но не и че е в състояние на неплатежоспособност. С постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение, настоящият състав е отрекъл обоснованост на основание за допускане на касационното обжалване по правилността на въззивното решение, като постановено в съответствие с формираната, непротиворечива практика на касационна инстанция, относно понятието „знание за неплатежоспособност„ по смисъла на чл.59 ал. 3 ЗБН и неговото доказване, според която : „ Под „знание за неплатежоспособност„ в хипотезиса на чл. 59 ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективно формирано от компетентния за това надзорен орган становище за неплатежоспособност, в която и да е от двете й хипотези, съгласно чл. 36 ал. 2 ЗКИ / редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62 от 2015 г./, преди формализирането му в акт за отнемане лицензията за банкова дейност. Установяването на неплатежоспособността, предпоставящо анализ на изключително голям обем информация, обективно би следвало да намери материален израз и предходно на предприемане окончателните действия по нейното заявяване и именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация би следвало законът да санкционира“ - така в решение по т.д. № 1920/2018 г. на І т.о. на ВКС . Аналогично е възприетото в решение по т.д.№ 3109/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС, в което се обосновава, че „знание за неплатежоспособност, по смисъла на чл. 59 ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ, за поставяне на съответната банка под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115 ал. 1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ “. Даденото от съставите тълкуване е споделено и в решенията по т.д.№ 1721/2019 г., т.д.№ 1904/2019 г., т.д.№ 2597/2018 г. , т.д.№ 3089/2018 г. на ІІ т.о. и т. д.№ 751/2019 г. на І т. о. на ВКС. Действително, в цитираното решение по т.д.№ 1920/2018 г. на І т.о. на ВКС е упоменато, че „в публично достъпния доклад на БНБ от 27.10.2014 г., изготвен за информация на народните представители от 43-то Народно събрание на Република България, във връзка с предприети действия по казуса „КТБ„ АД и ТБ „В.„ ЕАД, е включено становище, недвусмислено указващо на окончателно установена неплатежоспособност, доколкото не би могло да бъде избегната единствено по законодателен път, т.е. извън финансовите ресурси на банката и съществуващите механизми за възстановяване на ликвидността„. Същото е споделено и в решение по т.д.№ 3109/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС. Позоваване на този доклад от ищеца, комуто е доказателствената тежест за пълно и главно доказване на „знание за неплатежоспособност„ у прихващащия, е направено едва в касационна инстанция, при това в изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, не и в касационната жалба – като подлежащо на разглеждане по конкретен касационен довод за неправилност на въззивното решение. С определение по чл. 288 ГПК - № 50 162/18.11.2022 г. - касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на постановеното въззивно решение, с оглед спазване на преклузивния срок за предявяване на иска. Въззивното решение е недопустимо по следните съображения : Исковата молба е подадена след изтичане на предвидения в чл. 62 ал. 1 ЗБН, в редакцията до изменението, обн. в ДВ бр.22/13.03.2018 г., двугодишен срок за предявяването на искове по чл. 59 ал. 3 ЗБН, от датата на откриване на производство по несъстоятелност на банката. С изменението на чл. 62 ал. 1 ЗБН - пар. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН - е уреден петгодишен срок за предявяване на исковете по чл. 59 ЗБН за попълване масата на несъстоятелността. Изменението на чл. 62 ал.1 ЗБН е прието и влязло в сила след изтичането на двугодишния срок, съобразно предходната редакция на чл. 62 ал. 1 ЗБН . С пар.7 от ПЗР на ЗИДЗБН / ДВ бр.22/13.03.2018 г./ е изрично придадено обратно действие на новата редакция на чл. 62 ал. 1 ЗБН, т.е. петгодишният срок за предявяването на горните искове се прилага и за заварените правоотношения. Разпоредбата на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/13.03.2018 г./ е обявена за противоконституционна с Решение № 8/27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. на КС на РБ и не представлява част от действащото право, като не се прилага спрямо заварени висящи производства. Предвид горното, въззивното решение следва да бъде обезсилено. На основание чл.81 вр. с чл. 78 ал. 3 ГПК във вр. с чл. 59 ал. 7 от ЗБН , „КТБ“АД / н. / следва да заплати държавна такса за касационното производство, в размер на 208 140 лева, която да се събере от масата на несъстоятелността. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 290/17.05.2021 г. по т.д.№ 217/2021г. на Софийски апелативен съд и потвърденото със същото решение № 260603/21.12.2020 г. по т.д. № 613/2020г. на Софийски градски съд. ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производството по предявения от синдиците на „ Корпоративна търговска банка“ АД /н./ против „Вили Вист „ЕАД иск , с правно основание чл. 59 ал. 3 ЗБН. ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка „ АД / н. / , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал. 3 ГПК вр. с чл. 59 ал. 7 ЗБН , да заплати държавна такса, в размер на 208 140 лева, която да се събере от масата на несъстоятелността. Решението е постановено в участието на трето лице – помагач на страната на ответника – „ Първа инвестиционна банка „ АД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: