Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София, 21.07.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1000 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на ищците В. А. П., А. А. Л., П. А. П., Г. П. Ш., П. Г. Ш. /същият починал в хода на производството и заместен от наследниците му М. Д. С., Г. П. Ш. и М. П. Ш.-С./, В. Г. К., П. Т. П., К. П. Р., Т. П. П., Т. М. С., Л. М. Г., И. И. С., Й. С. Х., Д. С. С., А. Д. С., М. Р. Ж. и А. Р. Ч., чрез пълномощника им адвокат В. Д.-Г., против въззивното решение от 19.03.2010 год. по гр. д. № 2753/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 15.07.2009 год. по гр. д. № 7262/2004 год. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от тях иск против Г. Р. Ж., С. Р. Ж., Г. П. Д., В. Г. Д. и П. Г. Д. за делба на търговски обект – заведение, разположен на партерния и сутеренния /избения/ етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място в [населено място], [улица], представляващо УПИ * в кв. 140 по плана на[жк]– [населено място], одобрен през 1995 год., ведно с обслужващите сервизни помещения, ведно с ¼ ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, представлявал преди две дюкянски помещения и мазе. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите с молба за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав за допускане на съдебната делба на имота между страните. Касаторите претендират направените по делото разноски. От ответниците Г. и С. Р. Ж., чрез пълномощника им адвокат Н. А., оспорват жалбата като неоснователна и молят въззивното решение да бъде потвърдено. Останалите ответници по жалбата не са взели становище. С определение № 73 от 28.01.2011 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по релевантния за спора въпрос за наличието на една от предпоставките за възстановяване на собствеността – имотът да съществува до размерите, в които е бил отчужден през 1948 год., по който въпрос е намерил произнасянето на въззивния съд, че същата не е налице и поради това не е настъпил реституционния ефект по ЗВСВОНИ в полза на наследниците на С. Ж., е в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 1/95 год. на ОСГК на ВКС. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: При установените факти по делото за отчуждаването по ЗОЕГПНС на два дюкяна /ъгловия - кръчма и бръснарницата/ с ¼ ид. ч. от мястото и общите части от наследодателя на страните С. Д. Ж., собственик на цялата двуетажна масивна, с дюкяни, сграда в дворното място, описани в нот. акт № * от 1924 год., въпросът, поставен по делото за наличието на предпоставките, предвидени в ЗВСВОНИ за възстановяване на собствеността в лицето на наследниците на бившия собственик е релевантен за изхода на спора по иска за съдебна делба между тях. Съгласно дадените в ТР № 1/95 год., б. А, т. 1 разяснения относно предпоставката за възстановяване на собствеността по ЗВСВОНИ, относима към обекта на реституцията, е същият да съществува реално до размерите, в които е отчужден. Не е поставено условието предназначението да е същото, каквото е било при одържавяването, с оглед отчитане на изминалия период от време, през който неминуемо са извършвани промени в имотите, свързани с функционалното им предназначение, които са без правно значение за действието на реституцията. Както е разяснено в тълкувателното решение, целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не и да се възстанови предишното им състояние, вид или предназначение, в случая двата дюкяна, такива каквито са били към 1948 год. Разяснено е и положението, създаващо затруднения в практиката, свързано с извършените по-значителни преустройства или подобрения в отчуждените имоти, като пристрояване или надстрояване, в резултат на което имотът е увеличил размерите си, като е прието, че собствеността се възстановява само по отношение на тази част, която е съществувала към момента на одържавяването, а останалата в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва от държавата или този, който стопанисва имота, или се присъединява към възстановената част, съгласно чл. 97 ЗС. Прието е още, че вътрешните преустройства, колкото и да са значителни по обем, не водят до създаване на нов обект на собственост, поради което и в този случай няма пречка за възстановяване на собствеността, а при погиване, разрушаване или други причини, довели до намаляване размерите на имота, собствеността се възстановява за това, което се е запазило от него, стига то да представлява самостоятелен обект на собственост. Горните разяснения на тълкувателното решение са приложими към настоящия казус, с оглед поддържаното от ответниците възражение, че не е настъпило възстановяване на отчуждените имоти по ЗВСВОНИ, тъй като същите не съществуват реално във вида и размерите, в които са били към отчуждаването им. Въззивният съд приел същото за основателно, обосновавайки извода си със заключението на техническата експертиза, съгласно която имотът не е в този си вид, в който е бил одържавен през 1948 год., препращайки към приложеното на л. 320-321 от делото на районния съд заключение. Въпросът дали имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден, като една от предвидените в чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ предпоставки за възстановяване на собствеността върху него, е въпрос по приложението на закона, поради което и съдът следва да изложи съображенията си при решаването му. Въззивният съд не е сторил това, а се е позовал на приетото заключение на техническата експертиза, установила липсата на тази предпоставка на закона, което представлява съществено процесуално нарушение на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./, обусловило и неправилност на въззивното решение. Освен това, от заключението на техническата експертиза се установява идентичността на отчуждения имот със спорния такъв „намиращ се на същия адрес, на същото ниво /партерния етаж/”, но поради извършената сериозна строителна реконструкция, описана в 16 позиции, не е в този вид, в който е бил одържавен. Промените са засегнали носещата конструкция на сградата, в т. ч. и двата дюкяна, при които данни за съда е възникнало задължението да разясни делото от фактическа страна, а именно: в какво се изразява конкретно преустройството относно размерите и вида на някогашните дюкяни и мазето и дали същото е довело до увеличаването им или е свързано единствено с промененото им предназначение за бар и механа. Защото съгласно разясненията в цитираното ТР № 1/95 год. вътрешните преустройства, колкото и да са значителни по обем, не водят до създаване на нов обект на собственост, поради което и в този случай не е налице пречка за възстановяване на собствеността. Изводът, че делото не е разяснено от фактическа страна се подкрепя и от съдържащите се в приложените в производството по гр. д. № 1351/2004 год. на ВКС, ІV г. о. заключения на техническа експертиза с представени копия от архитектурни проекти преди и след преустройството, обусловили и извода на решаващия съд по това дело за възстановяване на имота по ЗВСВОНИ, въз основа на което е уважен ревандикационния иск против трето лице, извън кръга на правоимащите по реституция, за предаване на владението върху възникналия след преустройството търговски обект, съставляващ бар и механа, на партерния и сутеренния /избения/етаж в жилищната сграда в имота в [населено място]. Допуснатото съществено процесуално нарушение от съда за разясняване на делото от фактическа страна и липсата на съображения по релевантния за спора въпрос за това дали имотът съществува реално до размерите, в които е бил към отчуждаването му, обуславящ възстановяването на собствеността върху него, или е налице нов обект на собственост, обуславя извод за неправилност на постановеното решение, което следва да се отмени. Тъй като отговорът на поставения материалноправен въпрос изисква извършване на нови съдопроизводствени действия по поставяне на конкретна задача в горния смисъл на техническата експертиза, като при необходимост се вземе и експертното становище на друго вещо лице, след отмяната на въззивното решение делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. Произнасянето по евентуалното възражение на ответниците за настъпване на реституцията в тяхно лице, позовавайки се на прехвърлителното действие на сключен с общия наследодател предварителен договор, обявен за окончателен със съдебното решение от 1956 год., е обусловено от произнасянето по първия и преюдициален въпрос относно наличието на предпоставката за възстановяване на собствеността. Поради изхода на настоящето производство с отмяна на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане по този преюдициален въпрос, обсъждането му не се налага, а по него ще следва да се произнесе въззивният съд в зависимост от решението му, както и ще следва да присъди разноските за настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Поради изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 383 от 19.03.2010 год. по гр. д. № 2753/2009 год. на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.