1 Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 08.06.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 6017/ 2014 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по жалба на К. Г. А. от [населено място] против въззивно решение № 399/ 15.07.2014 г. по гр.д.№ 46//2014 г. на Русенски окръжен съд, с което наследственият имот, представляващ апартамент № 53 в [населено място], [жк], [улица], бл.”Р.”, вх.3, ет.4 е изнесен на публична продан. С определение №37 от 21.01.2015 г. касационната жалба е допусната до разглеждане в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на чл.349, ал. 1 и чл.349, ал.2 ГПК като основания за възлагане на делбения имот на преживелия съпруг. Ответникът Р. С. Р. оспорва касационната жалба, като счита че касаторката не е направила в срок искане за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК, а искането й по чл.349, ал.2 ГПК е неоснователно. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По правния въпрос, по който е допуснато обжалването съдът намира, че решението противоречие на задължителната практика на ВКС, изразена в ТР № 1/ 2004г. на ОСГК относно приложението на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК. Целта на делбата е всеки съсобственик да получи реален дял от наследствените имоти, когато това е възможно. С оглед на това законът предвижда различни основния, при които имотът, ако е неподеляемо жилище, да може да се възложи в дял на един от наследниците, като специално са защитени правата на някои от тях- напр. наследници, които са живяли с наследодателя при откриване на наследството, преживял съпруг, или бивш съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липсата на собствено жилище. Съгласно ТР № 1/ 2004г. наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 288, ал. 2 ГПК / отм. / , аналогичен с чл.349, ал.1 от действащия ГПК/ изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл. 288, ал. 3 ГПК / отм./, сега чл.349, ал.2 ГПК. Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия. Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК / респ.чл.349, ал.2 ГПК/ ще намери приложение, доколкото не са налице условията за възлагане на основание чл. 288, ал. 2 ГПК / респ. чл.349, ал.1 ГПК/. Нормата на чл.349, ал.1 ГПК съдържа привилегия, която е в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Съгласно граматическото и смислово тълкуване на разпоредбата на чл.349, ал.1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, но не и за преживелия съпруг. С оглед на приетото по правния въпрос, по който е допуснато касдационно обжалване, решението на въззивния съд се явява неправилно и следва да се отмени. Съдът неправилно е отхвърлил искането за възлагане, основано на чл.349, ал.1 ГПК по съображения, че страните нямат ненавършили пълнолетие деца, родителските права спрямо които да са предоставени за упражняване на съпругата К. А., тъй като такова условие законът не поставя. Касаторката отговаря на останалите условия за възлагане на апартамент № 53, тъй като е преживяла съпруга, жилището е неподеляемо и е било съпружеска имуществена общкност, а самата тя няма изцяло собствено друго жилище. / притежава 4/6 ид.ч.от друг апартамент/ . Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК- напр. решение № 229 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г., I г. о., притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК. Тъй като са налице предпоставките на закона за възлагане на ап.№ 53 на преживялата съпруга, не следва да се обсъжда основанието по чл.349, ал.2 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника във връзка със заявяването в срок на претенцията за възлагане, тъй като правната квалификация, дадена от страната, не обвързва съдът. При направено искане съдът преценява всички факти и обстоятелства и квалифицира претенцията според основанието за възлагане, на което тя отговаря- в случая по чл.349, ал.1 ГПК, тъй като се касае за преживял съпруг и предмет на делба е жилище, което е било съпружеска имуществена общност. С оглед на изложеното въззивното решение следва да се отмени на основание чл.293, ал. 2 ГПК и да се постанови ново решение по съществото на спора, като апартамент № 53 се възложи на основание чл.349, ал.1 ГПК в дял на К. Г. А., без парично уравнение за другите съделители, тъй като стойността му от 22 462 лв. е по-ниска от равностойността на дела й от 24 993, 33 лв. в общото имущество, предмет на делбата. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 399/ 15.07.2014 г. по гр.д.№ 46/2014 г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която наследственият имот, представляващ апартамент № 53 в [населено място], [жк], [улица], бл.”Р.”, вх.3, ет.4 е изнесен на публична продан и вместо това постановява: Възлага в дял на К. Г. А. на основание чл.349, ал.1 ГПК апартамент № 53 в [населено място], [жк], [улица], бл. „Р.”, вх.3, ет.4 с площ 38,16 кв.м., заедно с прилежащите изба № 53 и 1, 53 % ид.ч. от общите части на сградата, който имот е с идентификатор № 63427.7.357.11.56 по кад. карта на [населено място] , одобрена със заповед № РД- 18-91/ 15.12.2007 г. Осъжда Р. С. Р. да заплати на К. Г. А. разноски по делото за касационното производство в размер на 710 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: