Ключови фрази
Изнасилване на ненавършила 14 г. * справедливост на наказание


3
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 817/2014 год.

Р Е Ш Е Н И Е
№ 288

гр.София, 20 август 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
КАПКА КОСТОВА

със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 817/2014 година

Подсъдимият А. Г. И.- лично, и служебният му защитник в предходната съдебна инстанция - от негово име, са обжалвали по касационен ред потвърждаването от Варненския апелативен съд на осъдителната присъда спрямо подсъдимия, която издал Разградският окръжен съд.
Присъдата – 53/20.ХІ.2013 год. по първоинстанционното нохд 314/2013 год., е по обвинението за изнасилване на малолетната (р. на 20.ІХ.1999 год.) Б. Й. А., извършено от подсъдимия в периода 1 август 2012 год. – 29 май 2013 год. – продължавано (чл.26 НК) престъпление по чл.152, ал.4, т.1 НК (заради ненавършените 14 год. от пострадалата). Наложеното в РОС наказание 10 години лишаване от свобода трябва да бъде изтърпяно при строг първоначален режим в затвор. Присъдено е също така обезщетение за причинените неимуществени щети на пострадалата – 15 хил.лева от предявените с гражданския иск 20 хил.лева.
Присъдата е потвърдена с въззивно решение № 45/31.ІІІ.2014 год. по внохд 365/2013 год. след обжалване пак от страна на подсъдимия.
Същественото в лично подадената ръкописна касационна жалба е, че подсъдимият смята незаслужено тежко наказанието си, докато защитникът е поставил акцента в своята жалба върху правната квалификация на извършеното – смята го за блудство, а не за изнасилване.
Жалбите са поддържани и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът – единствената друга страна, взела участие в него – пледира за отхвърлянето им като неоснователни.
ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
За ВКС трудността при решаването на делото е доказателствена – дали сексуалните отношения между подсъдимия и доведената му дъщеря са стигали до съвкупление, но тази трудност съдът преценява като успешно преодоляна в предходните инстанции. Не съществува никаква убедителна причина за отхвърлянето им като недостоверни на показанията на пострадалото момиче, а тъкмо напротив – убедително е косвеното им потвърждаване от други свидетели, както и от вещи лица.
При такова отношение към доказателствените проблеми по делото, възраженията от юридическа гледна точка за извършеното само като блудство, са очевидно неприемливи.
Няма обаче нищо основателно и във възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание, включително свързването им с претенцията да бъде приложен чл.55 НК. Подсъдимият, специално, неоснователно я свързва - макар обяснимо без позоваване на разпоредбата - с бъдещите трудности в живота му, които ще се породят от изтърпяното продължително лишаване от свобода, видимо без да си дава достатъчно сметка за действителната тежест на престъпното си поведение (както я отчита най-напред самият законодател), особено за утежняващите го обстоятелства, каквото например е многократността на извършването му.
Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 45 от 31 март 2014 год. по внохд 365/2013 год. на Варненския апелативен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:



/СЛ