Р Е Ш Е Н И Е   №  63   гр.София,  17 март   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети януари    две хиляди и десета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                        БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора    ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело    под №    658/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Производството е образувано по искането на осъдения Д. С. Я. за възобновяване на въззивно нохд № 259/2009 год. на Софийския окръжен съд и отмяна на решението от 27.07.2009 год. по съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК. Обосновава се необходимостта от ново разглеждане, за да бъдат уважени доказателствени искания за установяване на невиновността му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение поради липса на нарушения при постановяване на оспорения съдебен акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:       Софийският окръжен съд с решение по въззивно нохд № 259/2009 год. потвърдил присъда № 4/14.05.2009год. по нохд № 163/2009 год. на Ботевградския районен съд, ІІ-ри състав, с която признал подсъдимия Я за виновен в това, че на 24.02.2009 год. в гр. П. управлявал МПС с концентрация на алкохол 1,67‰, установено по надлежния ред. На основание чл.343Б, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Приложил чл.343Г НК и наложил на подсъдимия наказание по чл.37, ал.1, т.7 НК-лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца от влизане на присъдата в сила и чл.59, ал.3 НК за времето на лишаване от право по административен ред. Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, съдържаща искане за отмяна на присъдата поради необоснованост на фактическите изводи, нарушения на процесуалните правила и непълнота на доказателствата. Въззивният съд е направил извод, че не са налице предпоставките по чл.327, ал.2, ал.3 и ал.4 НПК, но с оглед процесуалното задължение по чл.314 НПК е извършил цялостна проверка на събрания доказателствен материал. Направил е извод, че първоинстанционният съд е съобразил процесуалната си дейност, предписана в чл.13и чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Въз основа на вярната оценка на гласните и писмени доказателствени средства, на заключенията на вещите лица, направена след съпоставяне и задълбочен анализ, вкл. и на обясненията на подсъдимия, е приел, че фактическите положения, които не подлежат на касационен контрол, са правилно установени. Компетентните органи са извършили проверка по предвидения в Наредба № 30/27.06.2001 год. ред за установяване употребата на алкохол от водача на МПС Я. с техническо средство. Констатациите за наличието на повлияване от видимото състояние на водача и резултата от проверката са основанието да се състави акт за административно нарушение и да се попълни талон за медицинско изследване, съответстващи на изискванията по чл.3. Отказът на провереното лице да подпише акта и да получи талона са установени по предвидения ред с подписа на свидетел. Наказателното постановление съдържа санкция за установената въз основа на показанията на техническото средство употреба на алкохол в посочените стойности. Възражението за невиновност поради наличието на обстоятелство, от съществено значение за установяване действителното съдържание на алкохол, е проверено чрез експертиза, изготвена от специалист химик и съдебен медик, в заключението на която е даден отговор за възможността стойността на етиловия алкохол, съобразно телесната маса при евентуална грешка на апарата, да се движи между 1,59‰ – 1,75‰, но не и под тази. Правилно инстанциите по същество са отказали да допуснат нова експертиза по изложените съображения в определението, че представената и приета отговаря на изискванията за пълнота, обоснованост и липса на основания за съмнение относно правилността на заключението. Оценката е извършена след съпоставяне с другите доказателствени средства, съдържащи факти за относимите обстоятелства. Основателен е отказът да се допусне извършването на следствен експеримент за установяване въздействието на употребени медикаменти от подсъдимия преди проверката върху резултата. Не само защото не е упражнил правото си на възражение при съставяне на акта и отразените констатации, но и защото от показанията на свидетелите Т, които са обсъдени и приети като достоверни, употребата на медикаменти от посочения вид е станало не 15 минути преди проверката, когато би могло да повлияе резултата, а около 45 минути преди това, което с оглед и заключението на вещите лица не е основание за различен от направения извод,че алкохолното повлияване е със стойности над 1,2‰. Съгласно чл.166 НПК за съответния орган не съществува задължение, а възможност за провеждането на такова процесуално действие. Проверката и уточняването на данни, на които се позовава подсъдимия, не е било наложително, след като наличието им е опровергано от посочените по-горе доказателствени средства. Допустими са не всички и всякакви доказателствени искания, а само тези, въз основа на които ще се установят конкретни факти, свързани с обстоятелствата по делото, и ще допринесат за разкриване на обективната истина. Подсъдимият е отказал да оспори и подпише акта „защото е пил” и не е упражнил правото си да му бъде извършено медицинско освидетелстване и вземане на кръвна проба за изследване. Действия в по-късен момент и при различни от съществуващите при проверката условия за предполагаеми по-благоприятни резултати, които биха могли да се получат при експериментално изследване, не могат да бъдат годно доказателствено средство, което да доведе до различен от направения извод, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол с установени стойности над 1,2‰, което ангажира наказателната му отговорност по чл.343Б,ал.1 НК. Затова с отказа си въззивния съд не е нарушил процесуалните права на подсъдимия, а самият той с поведението си по време и след извършената проверка и направените по предвидения ред констатации и предоставени права се е лишил от възможността да докаже невиновността си, на каквото основание иска отмяна на съдебния акт.         Предвид изложеното, че няма допуснати нарушения, които да имат характер на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, искането за отмяна по реда на възобновяването следва да бъде оставено без уважение и Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от Д. С. Я. за възобновяване на въззивно нохд № 259/2009 год. на Софийския окръжен съд и отмяна на решението от 27.07.2009 год. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: