Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 77                                                           Гр.София,  19 февруари  2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  В присъствието  на прокурора МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.695/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:   С решение № 385/ 21.10.09 г.,постановено по В. Н. Д.651/09 г., САС, НО,5 състав е изменил присъда № 146/06.04.09 г.,постановена от СГС, НО, 6 състав по Н. Д.3147/08 г., като на основание чл.60,ал.1 ЗИНЗС е настанил подсъдимия С. Н. Я. в затворническо общежитие от закрит тип и на основание чл.61,т.2 ЗИНЗС е определил строг режим на изтърпяване на наказанието. Потвърдил е присъдата в останалата част. Със същата подсъдимите С. Я. , А. Д. и А. Г. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198,ал.1,пр.1 вр.чл.20,ал.3 вр.ал.1 вр.чл.29,ал.1,б. Б НК за първия и по чл.198,ал.1,пр.1 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63,ал.1,т.3 НК за другите двама. На всички е наложено наказание на основание чл.55 НК- лишаване от свобода за срок от 4 години при първоначален строг режим на основание чл.47 ЗИН за Я. и регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото за 200 часа годишно- за срок от по 2 години за Д. и Г. Приспаднато е времето, в което Я. е бил задържан по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража. Недоволни от така постановеното решение на САС са останали подсъдимите Я. и Д. , които в срок са депозирали жалби с оплакване за явна несправедливост на наложените им наказания. В жалбата на Д. е налично и оплакване за допускане на нарушение на чл.348, ал.1,т.1 НПК, в контекста на начина на определяне на наложеното наказание. Моли се съдебният акт на въззивния съд да бъде изменен в искания от всеки касатор вид. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Я защитниците-неговият и на Д. поддържат жалбите с отразените в тях съображения. Подсъдимият Д. не се явява и не заявява становище. Представителят на ВКП моли решението на САС да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в жалбите доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл.347 НПК, намира за установено следното:   ПО ЖАЛБАТА НА ЯНИНСКИ: Въззивният съд е обмислил доказателствените материали, относими към оценъчната му дейност по налагане на наказанието. Съобразени са общите правомощия на първоинстанционния съдебен състав, свързани с разглеждане на делото пред съд по диференцираната процедура по глава 27 НПК. Взет е предвид конкретният принос на Я. към инкриминираната на тримата дейци престъпна дейност и е съотнесен към тежкото му съдебно минало и реализирания динамичен престъпен стереотип. Тези фактори се противопоставят ярко на обстоятелството, че родителите му имат неистова нужда от него, за осигуряване на финансовата поддръжка на семейството /той е бил безработен преди задържането си/ и въобще за изваждането им от незавидното им положение и безизходица. Наказанието лишаване от свобода, отмерено за срок от четири години, се явява необходимо и достатъчно за превъзпитание на този подсъдим в насока на стриктно зачитане неприкосновеността на чуждата собственост. Отправеното искане за промяна на режима е незаконосъобразно. Въззивният съд е преценил междувременното приемане на нов закон, касаещ изпълнение на наказанието и го е приложил правилно. Няма материалноправни основания за облекчаване на режима на Я. , както се иска в допълнителното изложение към жалбата му.   ПО ЖАЛБАТА НА ДИМИТРОВ: САС е взел отношение и касателно този подсъдим, обсъждайки дължимото за него наказание, наред с това за подсъдимия А. Съдържанието на съдебните мотиви в тази част говори за възприемане на тезата на първоинстанционния състав за определяне на наказанието и на третираните дейци от една страна. От друга- изрично са описани като отчетени младата възраст, направеното самопризнание, дълбокото разкаяние за извършеното- фактори, които според жалбата не са взети предвид. Казаното, обмислено на фона на прогласените в чл.36 НК цели на наказанието, е дало повод на решаващите по фактите съдилища, да определят три пробационни мерки за срок от 2 години. Двете задължителни пробационни мерки и безвъзмездният труд в полза на обществото в никакъв случай няма да препятствуват желанието на Д. да се поправи и да стане съвестен гражданин, зачитащ интегритета на чуждата собственост. Тази инстанция не счита и че допълнителната мярка “безвъзмездният труд в полза на обществото” се явява възпираща за коментирания подсъдим да работи. Тя, наред с намерена от него работа, би могла само да възпита уважение към труда. В гореизложения смисъл, оплакванията за нарушение на материалния закон при определяне на наказанието и за явна несправедливост на наложените наказания на Я. и Д. претендирани нарушения по чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК, са неоснователни.   При постановяване на второинстанционното решение- 21.10.09 г.- не е отчетена промяната в закона, визирана в параграф 2 ЗИДНК, Д.в-к,бр.27/09 г., в сила от 01.06.09 г. След 01.06.09 г.разпоредбата на чл.42 Б,ал.1 НК изисква периодичността на пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес”, която е явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или посочено от него длъжностно лице, да бъде определена от съда, не по-малко от два пъти седмично. САС е бил задължен сам да отмери периодичността на изпълнение на коментираната пробационна мярка за подсъдимите Д. и Г. , каквито правомощия първостепенният съд е нямал към 06.04.09 г. ВКС намира, че тъй като поначало е сезиран да се произнася по наложеното на Д. наказание “пробация”, е легитимиран и сам да определи периодичността на дължимата регистрация, която да бъде два пъти седмично-минималният брой,предвид по закон и най-благоприятен за осъдените. Същото е възможно да бъде сторено и по отношение на подсъдимия Г, на основание чл.347, ал.2 НПК.   Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯВА решение № 385/ 21.10.09 г.,постановено от САС, НО, 5 състав по В. Н. Д. 651/ 09 г., като ОПРЕДЕЛЯ задължителната регистрация по настоящ адрес на подсъдимите А. Д. и А. Г. да се осъществява ДВА ПЪТИ седмично.   ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1/     2/