Ключови фрази
Ревандикационен иск * Негаторен иск * индивидуализация на недвижим имот * нередовност на исковата молба * недопустимост на решение * изваждане от жилище * ЖСК * активна процесуална легитимация * членствено правоотношение в ЖСК


Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 74

София, 22. 03. 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

при участието на секретаря Виолета Петрова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 757 /2012 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. В. К. срещу въззивно решение № 149 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 601 /2004 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о., с което

е отменено решение от 14.11.2003 г. и решение от 22.10.2004 г., постановени по гр.д. № 1426 /2003 г. на Русенския окръжен съд, с които са отхвърлени искове на [фирма], [населено място] срещу Е. В. К. с правно основание чл.108 ЗС и чл.73 ЗС и е уважен предявеният от Е. В. К. срещу [фирма] иск за прогласяване на нищожност на нотариален акт и вместо това е постановено друго, с което

1) на основание чл.108 и чл.109 ЗС е осъден Е. В. К. да отстъпи собствеността и да предаде на [фирма] владението на 85 кв.м. от магазинно помещение в [населено място], на [улица], секция А и В и да премахне направени заграждения от алуминиева дограма в същия магазин, отделящи посочената площ от 85 кв.м.;

2) Е. В. К. е осъден да заплати на [фирма] сумата 15 000 лева – обезщетение за лишаване от ползите за процесните 85 кв.м. за периода от 12.09. до 12.12.2002 г.;

3) е отхвърлен предявеният от Е. В. К. срещу [фирма] иск за прогласяване на нищожност на нотариален акт № ... /.... г..

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 875 от 09.11.2012 г. по следните два процесуалноправни въпроса :

1) Легитимирани ли са член-кооператорите преди прекратяването на ж.с.к. да защитават правата си срещу трети лица с искове по чл.108 и чл.109 ЗС, вместо чрез прекия иск по чл.38а ЗЖСК, за който е прието, че е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 774 /10.02.2011 г. по гр.д. № 643 /2009 г., ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което в отговор на повдигнат правен въпрос са съпоставени фактическите състави на иска по чл.108 ЗС (на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик) и на иска по чл.38а ЗЖСК (на член-кооператора в ж.с.к. за разпределения му от ж.с.к. имот срещу всяко трето лице, което държи този имот на ж.с.к.), както и в противоречие с посочените : решение № 184 /01.03.2010 г. по гр.д. № 65 /2009 г., І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, решение № 424 /13.02.2011 г. по гр.д. № 964 /2009 г., І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, доколкото с тях са разгледани предназначението и фактическият състав на иска по чл.38а. ЗЖСК (иск на член-кооператорите в ж.с.к. за защита на владението върху обекти на ж.с.к., предоставени на член-кооператорите, когато то е нарушено или отнето от трети лица).

2) Дали е редовна искова молба за защита на реална част от недвижим имот, на която са посочени местонахождение (имотът, от която е частта) и площ, но не са посочени граници, който е разрешен в противоречие с посочените : решение № 253 /18.05.2010 г. по гр.д. № 1114 /2009 г., ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и решение № 165 /09.04.2012 г. по гр.д. № 553 /2011 г., І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, с които е прието, че когато обектът на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ и че съдът, включително и въззивният, съгласно приетото в т.4 от ТР № 1 /17.07.2001 г., което не е загубило силата си и при новия ГПК, когато констатира нередовности, следва да укаже на ищеца да ги отстрани.

Ответникът по касация [фирма] оспорва основателността на касационната жалба.

По правните въпроси на основание чл.291 ГПК настоящият състав намира за правилно приетото с посочените решения на Върховния касационен съд по изложените в тях съображения.

По иска по чл. 38а ЗЖСК (предоставен на член-кооператора в ж.с.к. за разпределения му от ж.с.к. имот срещу всяко трето лице, което държи този имот на ж.с.к.) :

Докато ж.с.к. съществува, тя е собственик на всички имоти и правото на отделния член-кооператор да държи разпределения му имот, след като е построен, съществува по отношение на ж.с.к.. Затова ж.с.к., а не член-кооператорът е легитимиран да предявява иска по чл.108 ЗС срещу всяко трето лице, което упражнява върху имота фактическа власт без основание. Но ж.с.к. може да бездейства. В тази хипотеза законодателят е предоставил и на заинтересования член-кооператор, на който имотът е разпределен, възможност да го брани чрез иска по чл. 38а ЗЖСК - това е възможност на заинтересования член-кооператор да предяви пряко своите претенции към един чужд имот (на ж.с.к.) срещу всяко трето лице, което неоснователно го държи, без участието на действителния собственик (ж.с.к.).

Искът по чл.38а ЗЖСК е пряк, с него член-кооператорът може да предяви права, черпени от отношенията му с ЖСК, срещу всяко трето лице, което държи имот, собственост на ЖСК и при бездействието на ж.с.к.

По редовността на искова молба за защита на реална част от недвижим имот, на която не са посочени граници :

Когато обектът на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, площ, актуален градоустройствен статут. В случаите, когато е предявен иск за защита на реална част от недвижим имот, тя също трябва да бъде индивидуализирана, като се посочи точно кое място от индивидуализирания преди това недвижим имот заема, в случаите на поземлен имот това означава да се посочат нейните граници и площ. Индивидуализацията трябва да пълна. Такава, че при конкретна преценка да се направи еднозначен извод за местоположението, границите и площта на реалната част.

Настоящото дело е разгледано от въззивната инстанция по отменения ГПК и за производството е приложимо приетото в т.4 от ТР № 1 /17.07.2001 г., съгласно което съдът, включително и въззивният, когато констатира нередовности, следва да укаже на ищеца да ги отстрани, а неотстраняването на нередовностите от ищеца след законосъобразни указания на съда и изтичане на определения от закона и съда срок е процесуална пречка за развитието на производството, в тези случаи съдът е оправомощен да прекрати производството, а когато този съд е въззивен, преди това да обезсили постановеното първоинстанционно решение. В това тълкувателно решение (т.10 и в мотивите към т.4) и в ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС е прието, че касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали в касационната жалба е въведен такъв довод и правомощията и зависят от дефекта, който е обусловил тази нередовност, когато той се отнася до съществото на делото като уточняване на основанието или петитума на иска, той не е отстраним пред касационната инстанция, решението на въззивния съд следва да се обезсили като делото му се върне за отстраняване нередовността.

По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК:

Производството в първата и във въззивната инстанция е проведено по реда на ГПК от 1952 г. (отм.).

Ищецът е предявил искове за защита на реални части от магазин, целият с площ 376 кв.м., който се намира на партерния етаж в сграда в [населено място], изграждана от ж.с.к.; въз основа на молбата от 14.05.2003 г. (л.95) в с.з. на 06.06.2003 г. (л.101,стр.2) първоинстанционният съд е допуснал изменение на предявените искове : за частта от секция А от магазина исковете са за премахване на загражденията и за предаване на владението върху реална част с площ 50 кв.м., затворено от ответника с алуминиева дограма, а за частта от секция В от магазина с площ около 35 кв.м. е предявен установителен иск за собственост по чл.97 ГПК.

Във възражението срещу исковата молба (л.62 и сл.) ответникът е оспорил исковете и е навел довод за незаконосъобразност на констативния нотариален акт на ищеца: че не е съставен по реда на чл.35,ал.2 ЗЖСК, а в противоречие на тази императивна правна норма и поради това е напълно незаконосъобразен и следва да бъде прогласен за нищожен на основание чл.472 ГПК; ответникът не е предявявал искове.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна, че : (стр.8 от мотивите му) процесните 85 кв.м. от магазин попадат в сграда за изграждането на която през 1981 г. е образувана ж.с.к. „Р. к.”, която и към настоящият момент не е прекратена като правен субект; праводателят на [фирма] – ДФ „Г. и стр. м.” ДФ, по-късно ЕООД и ЕАД, че ж.с.к. „Р. к.” е образувана и не е прекратена и към момента на постановяване на решението като правен субект, че праводателят на ищеца е бил член – кооператор в ж.с.к. по право по смисъла на чл.10,ал.2 ЗЖСК; (въззивният съд не е изложил свой правен извод дали ищецът е собственик на магазина или собственик е ж.с.к.);, ответникът упражнява фактическа власт върху процесния обект без правно основание; така въззивният съд е приел, че от изложеното следва основателността на предявения иск по чл.108 и чл.109 ЗС; което е обусловило и основателността на иска за обезщетение. Въззивният съд е приел, че насрещният иск за прогласяване на нищожността на нотариалния акт на ищеца [фирма] за собственост на процесния магазин е неоснователен, т.к. това, че ж.с.к. не е прекратена и че всички член-кооператори не са снабдени с нотариален акт, не прави цитирания нотариален акт нищожен, той е издаден по предвиден в закона ред и на базата на документи, които са истински и верни и отразяват действителното положение.

По доводите на касатора :

Доводът, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба – в която не са посочени границите на реалните части, е основателен.

Видно от изложеното по-горе, с молбата от 14.05.2003 г. (л.95) исковете са предявени за реални части от магазина и от отделните секции А и В (секциите са А, Б и В), не са посочени границите на реалните части, които според твърденията са реални части и от секциите (по-малки от тях са, не ги заемат целите). Твърдението, че едната реална част е заградена с алуминиеви дограми, не представлява посочването на нейните граници, доколкото не е посочено къде са разположени дограмите.

Въззивният съд, както и първоинстанционният, са разгледали исковете по чл.108 и чл.109 ЗС без ищецът да е посочил границите на реалните части от магазина по друг начин освен, че представляват част от секция А и от секция В с площи 50 кв.м. и 35 кв.м., не са сочени граници на тези площи вътре в секциите.

Двете инстанции не са дали указания за посочване на граници, чрез които да установят местоположението на двете реални части и в резултата на това нередовностите не са отстранени.

В решението си от 14.11.2003 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по исковете, които е приел за разглеждане след допуснатото от него изменение на 06.06.2003 г. – ревандикационен за площ от 50 кв.м. в (от) секция А и установителен за площ от 35 кв. м. в (от) секция В.

Въззивният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС за реална част от 85 кв.м. от магазинно помещение в [населено място], на [улица], секция А и В – т.е. посочил е общо площта на две реални части, които се намират в различни секции без да посочи границите им и без да ги индивидуализира достатъчно и без да индивидуализира вида на защитата по отношение на едната реална част – иск по чл.108 ЗС или иск по чл.109 ЗС (двете квалификации са посочени общо), въззивният съд не е разгледал установителен иск за другата реална част (за това и по-долу).

С оглед дадения по-горе отговор на втория процесуалноправен въпрос следва да се приеме, че по тези искове въззивното решение е постановено по нередовна искова молба, по ненадлежно предявени искове, недопустимо е и следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на въззивния съд за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Следва да се отбележи и че исковете с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС са различни, с различна правна квалификация и различни предпоставки за уважаването им и при новото разглеждане на делото след отстраняване на нередовностите на исковата молба въззивният съд следва да се произнесе по всеки един от двата иска поотделно след като разгледа поотделно предпоставките за уважаването им.

Следва да се отбележи и че въззивният съд се е произнесъл и по непредявен иск по отношение на реалната част от 35 кв.м. от секция В, на който е определил правна квалификация по чл.108 и чл.109 ЗС, предявеният за тази част иск е за установяване на правото на собственост и правното му основание е чл.97,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.). Произнасянето по непредявен иск е отделно основание за недопустимо произнасяне и също обуславя обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Въззивното решение е недопустимо и в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по инцидентен установителен иск на ответника за нищожност на констативния нотариален акт, като е приел, че такъв иск е предявен чрез възражението на ответника срещу исковата молба..

Както беше отбелязано по-горе, такъв иск не е предявен. Доводът за нищожност на нотариално действие поради противоречие с императивна норма на материалния закон – чл.35,ал.2 ЗЖСК представлява възражение на ответника, по което съдът следва да се произнесе в мотивите си. Чрез това възражение не е предявен иск и като е приел обратното и се е произнесъл по него въззивният съд е постановил недопустимо решение в тази част, което следва да бъде обезсилено, а производството в тази част да бъде прекратено.

Неоснователен е доводът на касатора, че решението е недопустимо в частта по иска по чл.108 и чл.109 ЗС (исковете са отделни), поради това, че ищецът не е легитимиран да предявява тези искове по отношение на имущество, което е собственост на ж.с.к.

Въззивният съд се е произнесъл по тези искове, с каквито е бил сезиран (за едната реална част), те са основани на твърдение, че ищецът е собственик на целия магазин, в който се намира реалната част. Въз основа на указания на въззивния съд преди последното с.з. във въззивната инстанция по делото ищецът е уточнил (л.267), че претендира свои права, в свой интерес, не чужди, че е собственик на процесния магазин и правата му не произтичат от прекратяване на ж.с.к. по реда на чл.35 ЗЖСК, а от предоставяне на правото по тогава действащите разпоредби на ЗС на социалистическа организация за изграждане на магазинни помещения в рамките на ж.с.к.. Изводът за основателността или неосновтелността на иска се отнася към правилността или неправилността на въззивното решение, не към неговата допустимост.

Поради недопустимостта на решението в частта му по исковете по чл.108, и чл.109 ЗС решението следва да бъде отменено и в частта по иска за обезщетение за лишаването от ползите за процесните 85 кв.м., който е обусловен от изхода от спора за собственост върху тези реални части.

Като краен извод :

Обжалваното решение следва да бъде обезсилено и отменено в отделни свои части съобразно изложеното по-горе.

Въззивният съд следва да даде указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като укаже на ищеца, че при необходимост от специални знания за определяне на точното местоположение на реалните части, може да поиска допускане на съдебно-техническа експертиза.

При отстраняване на нередовностите по отношение на исковете по чл.108 ЗС и чл.97,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) въззивният съд следва да има предвид, че ищецът наред с твърденията за придобиване на собствеността върху магазина въз основа на членствено правоотношение в ж.с.к. е изложил и твърдения, че е придобил собствеността въз основан учредено и реализирано право на строеж и приемане на строежа. Т.е. посочени са две различни придобивни основания. Въззивният съд следва да обсъди тези различни наведени основания на исковете за собственост.

В настоящото производство разноски не следва да се присъждат. На основание чл.294,ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд..

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

Обезсилва въззивно решение № 149 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 601 /2004 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о., в частта, с която съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС, предявени от [фирма] срещу Е. В. К. за 85 кв.м. от магазинно помещение в [населено място], на [улица], секция А и В.

В тази част връща делото на въззивния съд за ново разглеждане след отстраняване на нередовности на исковата молба.

Обезсилва въззивно решение № 149 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 601 /2004 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о., в частта, с която съдът се е произнесъл по иск на Е. В. К. срещу [фирма] за прогласяване на нищожност на нотариален акт № 154 /1999 г. и прекратява производството в тази част.

Отменя въззивно решение № 149 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 601 /2004 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о., в частта, с която съдът се е произнесъл по осъдителен иск на [фирма], [населено място] срещу Е. В. К. за сумата 15 000 лева – обезщетение за лишаване от ползите за процесните 85 кв.м. за периода от 12.09. до 12.12.2002 г.

В тази част връща делото на въззивния съд за ново разглеждане след произнасяне по исковете с правно основание чл.108, чл.109 ЗС и чл.97,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.), предявени от [фирма] срещу Е. В. К..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.