10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
София, 08.10. 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №3908 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№8190/18.08.2017г., подадена от С. Б. Б., починал в хода на производството и заместен по реда на чл.227 ГПК от своите наследници по закон Д. С. Ч. и Б. С. Б., срещу решение №282/17.07.2017г., постановено от Окръжен съд-Велико Търново по в.гр.д.№229/2017г., в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд, с което е била допусната съдебна делба между С. Б. Б. и М. Н. М. и вместо това е отхвърлен предявеният от С. Б. Б. иск за делба на УПИ I-151 в кв.48 по плана на [населено място], [община].
С определение №156/03.04.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на разпоредбата към момента на подаване на касационната жалба/ по въпроса за задължението на съда да зачете влязло в сила решение.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че изводът на въззивния съд, че УПИ I-151 не е съсобствен между страните, е неправилен с оглед събраните по делото доказателства, на първо място по причина, че въззивният съд не е зачел влезлите в сила решения между страните, като констатацията за липса на идентичност между предмета на делата, по които тези решения са постановени, се явява в противоречие с диспозитивите на тези решения. С оглед на това се поддържа, че разпоредбата на §8 ПР на ЗУТ в случая е неприложима.
С писмено становище от 25.09.2018г. процесуалните правоприемници на касатора заявяват, че поддържат подадената от наследодателя си касационна жалба.
Ответникът по касационна жалба М. Н. М. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
С. Б. Б. е предявил срещу М. Н. М. иск за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], представляващ УПИ I-151 в кв.48 по плана на селото, целият с площ от 780кв.м.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С решението, постановено от първоинстанционния съд на 06.02.2017г., е допусната делба на дворно място, цялото от 780кв.м., представляващо поземлен имот с пл.№151, за който е отреден УПИ I-151 в кв.48 по плана на [населено място] без находящите се в това дворно място две сгради /плевня с площ от 78кв.м. и еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 105кв.м./.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която дворното място /УПИ I-151/ е допуснато до делба и вместо това е отхвърлил така предявения иск, потвърждавайки първоинстанционното решение в частта, с която построените в имота сгради не са допуснати до делба.
Прието е, че между съделителите съществува спор досежно въпросите кои са съсобствениците на урегулирания поземлен имот и каква е частта на всеки един от тях, като разглеждането на тези въпроси е предпоставено от извода за наличие на съсобственост.
Въз основа на заключенията на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи е прието, че процесният УПИ I-151 по плана на [населено място] от 1962г. е образуван от част от имот с пл.№151, част от имот с пл.№154 и част от имот без номер-общинска собственост, като площта му е 780кв.м.
Прието е, че по кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен през 1912г., за поземлен имот №188, записан в разписния лист на М. С. К., е отреден парцел IV-188 в кв.54, след което през 1938г. /н.а.№93, том V, рег.№2476, дело №935/03.09.1938г./ Я. К. е продала имота на И. Ц. Е., като съгласно констативно-съобразителната част на изслушаната по делото СТЕ закупеният имот представлява частта от имот 188, за която е отреден парцел IV-188, уличните /южна и западна/ регулационни граници на който са приложени, че южната част от имот №188 попада в [улица] и парцел I.
Прието е, че със заповед №1178/02.02.1962г. на зам.председателя на ИК на Търновския окръжен народен съвет е одобрен действащия и към момента кадастрален и регулационен план на [населено място], като съгласно този план за източната част от имот №156 /идентичен с парцел IV-188 в кв.54 по плана от 1912г./ е отреден парцел VIII-156 в кв.54 /продаден през 1986г. от Н. Ц. Е., наследник по закон на И. Е., на Н. М./, западната част от този имот попада извън регулационните линии на плана, южната част на бившия имот №188 попада в [улица], а останалата част с площ от 116кв.м., отразена с кадастрален номер 154 по новия план, записан в разписния лист на И. Е., попада в УПИ I-151 в кв.48, отреден за имот пл.№151, записан в разписния лист на С. Т. М..
Взето е предвид обстоятелството, че през 1967г. между наследниците на С. Т. М., р.през 1880г., е постигната спогодба, съгласно която придобитият от него през 1934г. имот, представляващ по плана от 1962г. имот №151, за който са отредени парцели I и II в кв.48, е поставен в дял на Т. С. М., [дата на раждане] и починал на 30.12.1979г., чиито наследници по закон са преживяла съпруга П. М., син С. Т. М. и дъщеря М. Т. П., като на 21.02.1994г. /н.а.№199, том I, дело №348/ П. М. и М. П. са продали на С. М. всяка по 1/3 идеална част от празен парцел I-151 в кв.48 по плана на [населено място].
Взето е предвид също така, че на 01.03.2007г. на основание чл.2, ал.1, т.2 и чл.59, ал.1 ЗОС и §42 ПЗР към ЗИДЗОС е съставен Акт за частна общинска собственост за 160/780 кв.м. идеални части от имот №151, попадащи в УПИ I-151 в кв.48 по плана на селото, целият с площ от 780кв.м., след което на 13.06.2007г. с писмен договор [община] е продала на С. Т. М. актуваните 160/780 идеални части, както и че на 17.07.2007г. С. Т. М., Т. С. М. и В. С. М. /последните двама като наследници на И. П. М., съпруга на С. Т. М./ са продали на съделителя С. Б. Б. дворно място от 870кв.м., представляващо ПИ с пл.№151, за който е отреден УПИ I-151 в кв.48 по плана на [населено място], в който имот въз основа на издадено на 11.10.2007г. разрешение за строеж С. Б. Б. е построил еднофамилна жилищна сграда, завършена в груб строеж към 27.20.2011г. /удостоверение №М-1321/27.10.2011г. на главен архитект на [община]/.
Прието е, че действащият регулационен план на [населено място] /ПУП/ е одобрен при действието на ЗПИНМ, като съгласно §105 ППЗПИНМ заемането на придадените недвижими имоти се извършва след обезщетяването на собственика чрез заплащане на обезщетение, определено по съгласие на собствениците или въз основа на влязла в сила оценка по §103 ППЗПИНМ, а в случай, че дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е заплатено, планът може да се счете приложен съгласно чл.33, ал.1, изр.2 З./отм./, ако към датата на влизане в сила на ЗУТ придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години /така решение №286/07.11.2011г. по гр.д.№1242/2009г. на Второ ГО на ВКС/. С оглед установените по делото факти обаче е прието, че нито се твърди планът от 1962г. да е приложен въз основа на някоя от горните хипотези, нито се установява от събраните доказателства осъществяването на която и да е от тях-липсват доказателства за получаване на обезщетение или дори за внасянето му в общината, и не може обосновано да се направи положителен извод за заемането на придаваемото място и владението му в продължение на 10 години, доколкото сключеният на 10.04.1979г. договор, съгласно който Н. Ц. Е. се е задължила да продаде на Н. М. Й. и Р. Д. Й. собствения си имот от около 1000 кв.м. с построените в него жилищна сграда и плевня, съставляващи парцел I-156 и имот №154 в квартали съответно 54 и 48 по плана на [населено място] от 1962г., индицира, че към този момент имотът все още е бил във владение на собственика по предходния план И. Е., съответно Н. Е.. С оглед на това е прието, че няма основание да се приеме, че действащият план от 1962г., въз основа на който се твърди, че парцелът е съсобствен, да е приложен.
Изложени са съображения, че съгласно §8, ал.1 ПР на ЗУТ с изтичане на сроковете по §6, ал.2 и 4 ПР ЗУТ без действащият план да е приложен, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Изрично е отбелязано, че тези разпоредби са приложими както към планове, приети при действието на З., така и към планове, приети при предходните на З. закони, тъй като действащия към момента на влизане в сила на ЗУТ план би могъл да бъде не само такъв, приет по реда на З., а целта на разпоредбата на §6, ал.2 и 4 ПР ЗУТ е да се даде възможност да бъде приложен неприложеният план, т.е. регулационните му линии да станат имотни и няма основание за ограничаване на приложното поле на нормата само до приетите при действието на З. планове, доколкото предходните на З. закони също предвиждат отчуждаване по силата на плана /решение №780/13.11.2009г. по гр.д.№3024/2008г. на Трето ГО на ВКС; решение №304/12.07.2010г. по гр.д.№263/2010г. на Второ ГО на ВКС/.
Изложени са съображения, че с изтичането на сроковете по §6, ал.2 и 4 ПР ЗУТ автоматично по силата на закона правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационният парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцела, образуван от два маломерни имота, се прекратява /ТР №3 от 28.03.2011г. по тълк.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС/. Посочено е, че с отпадането на отчуждителното действие на плана не отпадат предвижданията му, но последните вече нямат отражение върху правото на собственост.
С оглед на това е прието, че страните по делото са собственици на имоти с пл.№151 и пл.№154, които са послужили за основа на парцел _-151, но не са съсобственици на последния.
Изрично е отбелязано, че представените по делото влезли в сила съдебни решения между страните не обосновават различен извод, доколкото те решават въпроси със съсобствеността върху идеални части от поземлените имоти, а не от парцела – с решение №497/16.01.2014г., постановено по гр.д.№847/2012г. по описа на РС-Горна Оряховица, влязло в сила на 13.05.2014г. е решен със СПН спорът за правото на собственост върху стопанска постройка-плевник, като е прието за установено, че С. Б. е собственик на плевника; с решение 118/10.04.2009г., постановено по гр.д.№873/2008г. на РС-Горна Оряховица, влязло в сила на 29.09.2010г., е установено, че Н. Ц. Е., съответно частният й правоприемник М. М., е собственик на 44/780 ид.части, представляващи част от имот №188 по плана на селото от 1912г., попадащи в УПИ I-151 в кв.48, целият с площ от 780 кв.м., като експертизата установява, че 40кв.м. от придаващите се към парцела 116кв.м. представляват незастроено място, а върху 4 кв.м. попада частично еднофамилната жилищна сграда, изградена от С. Б..
Така изложените от въззивния съд съображения досежно значението за делбения процес на влязлото в сила на 20.09.2010г. съдебно решение на РС-Горна Оряховица по гр.д.№873/2008г., с което е признато за установено по отношение на [община], С. Т. М., Т. С. М., В. С. М.-Б. и С. Б. Б., че Н. Ц. Е., праводател на М. Н. М., е собственик на 44/780 ид.части, които представляват част от имот с пл.№188 по плана на [населено място] от 1912г., попадащи в УПИ I-151 в кв.48 по плана на селото от 1962г., целият с площ от 780кв.м., както и влязлото в сила решение №497/16.01.2014г., постановено от Горнооряховския районен съд по гр.д.№847/2012г., с което е прието за установено по отношение на П. И. Е., Й. И. Ч. /конституирани в хода на производството на мястото на починалата Н. Ц. Е./ и М. Н. М., че С. Б. Б. е собственик на основание осъществена правна сделка, удостоверена с н.а.№943, том V, рег.№4093, дело №707/2007г. и на основание решение №87/08.04.2009г. по в.гр.д.№391/2008г. на ВТОС, влязло в сила на 26.11.2009г. и решение №118/10.04.2009г. по гр.д.№873/2008г. на Г., потвърдено с решение №299/20.10.2009г. по в.гр.д.№525/2009г. по описа на ВТОС, влязло в сила на 29.09.2010г., на 78/780 ид.части, представляващи част от имот №154, за който е отреден УПИ I-151 в кв.48 на [населено място], целият с площ от 780 кв.м., които са включени в общо притежаваните от С. Б. Б. 736/780 ид.части от дворно място, цялото от 780кв.м., представляващо поземлен имот пл.№151, за който е отреден УПИ I-151 в кв.48 по плана на селото, противоречат на практиката на ВКС, според която когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно – решение №133/14.03.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№2020/2009г.
Незачитането в първата фаза на делбения процес на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, разрешаващо спор за принадлежността на правото на собственост върху идеални части от недвижимия имот, предмет на делбата между съделителите, респ. техни праводатели, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281 ГПК. С оглед на това, доколкото именно незачитането на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения е обосновало извода за липсата на предпоставки за допускане на делбата, следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.
С решението по чл.344, ал.1 ГПК съдът следва да установи притежаваните от съделителите идеални части от имота, предмет на делбата, и ако тези части са вече установени в друг исков процес, да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. На преценка в подобна хипотеза подлежи единствено обстоятелството дали в производството, в което принадлежността на съответните идеални части вече е установено, са взели участие като главни страни всички съделители, респ. техни праводатели с оглед разпоредбата на чл.298 ГПК. С посочените по-горе съдебни решения, разрешавайки спорове за принадлежността на правото на собственост върху идеални части от урегулиран поземлен имот, съдилищата са предпоставили констатация, че регулационният план, с който този имот е образуван, е приложен, поради което в нарушение на съдопроизводствените правила /чл.297 ГПК/ въззивният съд отново е подложил този въпрос на преценка, с оглед на което е отказал да зачете и силата на пресъдено нещо на тези съдебни актове. Обстоятелството дали в производството по гр.д.№873/2008г. по описа на РС-Горна Оряховица, гр.д.№847/2012г. по описа на РС-горна О., в.гр.д.№391/2008г. на ВТОС, в.гр.д.№525/2009г. на ВТОС като страни са участвали съделителите по настоящето дело, респ. техни праводатели, не е преценявано от въззивния съд.
Неправилен е и изводът на въззивния съд, че влезлите в сила съдебни решения не следва да бъдат зачетени, доколкото те разрешават въпроса със съсобствеността върху идеални части от поземлените имоти, а не от парцела. При извършването на преценката си въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че още в исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр.д.№873/2009г. по описа на Горнооряховския районен съд Н. Ц. Е. е твърдяла, че никога не се е разпореждала с процесните 44/780 идеални части от УПИ I-151, поради което претендира признаване право на собственост именно върху този обект на право на собственост. Именно този спор е бил разгледан от съда, което е отразено и в диспозитива на постановеното на 10.04.2009г. съдебно решение, с което на Н. Ц. Е. е признато право на собственост върху 44/780 идеални части от имот с пл.№188 по плана на селото от 1912г., понастоящем попадащи в УПИ I-151. Признатото вещно право е индивидуализирано както по плана на селото, действал към момента на придобиване на собствеността от ищеца Н. Ц. Е., така и по ПУП, действащ към момента на постановяване на съдебния акт.
По отношение начина на образуване на процесния УПИ I-151 и принадлежността на правото на собственост върху съответните части от него към момента на постановяване и влизане в сила на решенията по посочените по-горе съдебни дела, следва да бъде взето предвид следното:
От заключението на приетата по делото СТЕ на в.л.Р. Г. и заключението на СТЕ на в.л.М. Н. е установено, че по дворищно-регулационния план на [населено място] от 1962г. парцел I-151 в кв.48 е отреден за имот с пл.№151, т.е. този имот е послужил за основа на парцела при урегулирането, като при образуването на парцела е придаден имот пл.№154, представляващ част от бивш имот пл.№188 /южната част с площ от 116кв.м., останала след отреждане на [улица]/ и част от имот без номер – общинска собственост.
В разписния лист към плана от 1962г. този имот с кад.№154 е записан на И. С. Е., който през 1938г. /н.а. №93, том V, рег.№2476, дело №935/1938г. е придобила правото на собственост върху частта от имот пл.№188, за която по действащия към този момент регулационен план от 1912г. е отреден парцел IV-188. През 1986г. Н. Ц. Е., наследник по закон на починалата през 1980г. И. С. Е., е продала на М. М. частта от имота, представляваща към онзи момент парцел VIII-156 от кв.54 /н.а. №57, том III, н.д.№919/1986г./. През 2009г. /н.а.№1729, том IX, рег.№18727, дело №1546/2009г./ Н. Ц. Е. е дарила на М. Н. М. 78/780 ид.части от ПИ №154, придаден през 1962г. към парцел I-151 в кв.48 по плана на селото, а през 2011г. е дарила на М. Н. М. още 44/780 ид.части от този имот /н.а. №266, том II, рег.№4003, дело 254/2011г./.
О. през 1962г. имот пл.№151 пък представлява, видно от посочените по-горе експертни заключения, част от имот, придобит през 1934г. /н.а.№911 от 29.12.1934г., том V, дело №130/1932г./ от С. Т. М., като с одобрена на 25.01.1967г. по гр.д.№57/1967г. от Горнооряховския народен съд спогодба между наследниците на С. Т. М. имот пл.№151, образуващ парцели I и II в кв.48 по плана на селото, е поставен в дял на Т. С. М..
За останалата част от парцел I-151 на 01.03.2007г. е съставен Акт №598 за частна общинска собственост, след което с договор от 13.06.2007г. [община] е продала тази част на С. Т. М., син на Т. С. М.. На 17.07.-2007г. /н.а.№943, том V, рег.№4083, дело №707/2007г./ наследниците на Т. С. М., сред които е и С. Т. М., продават на С. Б. Б. поземлен имот 151, за който е отреден процесният УПИ.
Тези фактически констатации, съдържащи се и в обжалваното решение, обосновават извода, че в производството по гр.д.№873/2008г. по описа на РС-Горна Оряховица, гр.д.№847/2012г. по описа на РС-горна О., в.гр.д.№391/2008г. на ВТОС, в.гр.д.№525/2009г. на ВТОС са участвали Н. Ц. Е. /праводател на съделителя М. Н. М./, [община], С. Т. М., Т. С. М., В. С. М.-Б. /праводатели на съделителя С. Б. Б./, съделителите М. Н. М. и С. Б. Б., както и П. И. Е. и Й. И. Ч. / наследници по закон на Н. Ц. Е./. Постановените по тези дела решения, с които е установено, че С. Б. Б. е собственик на 736/780 ид.части, а Н. Ц. Е., праводател на М. Н. М., е собственик на 44/780 ид.части от УПИ I-151 в кв.48 по плана на [населено място], обвързват съделителите със силата си на пресъдено нещо и задължават съда в делбеното производство да приеме тези права за установени, доколкото по делото не е установено след влизане на тези решения в сила да са се осъществили и други факти и обстоятелства, имащи за последица каквато и да е промяна в принадлежността на правото на собственост върху имота.
По така изложените съображения следва да се приеме, че към настоящия момент е установено /признато със сила на пресъдено нещо/ наличие на съсобственост между съделителите върху процесния недвижим имот. По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Б. Б. иск за делба на недвижим имот, представляващ УПИ I-151 в кв.48 по плана на [населено място], [община] и вместо това имотът бъде допуснат до делба между съделителите Д. С. Ч., Б. С. Б. и М. Н. М. при квоти, определени с оглед посочените по-горе влезли в сила съдебни решения, като правата, признати със сила на пресъдено нещо на С. Б. Б. се разпределят между неговите наследници с оглед разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗН – по 368/780 ид.части за Д. С. Ч. и Б. С. Б. и 44/780 идеални части за М. Н. М..
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №282/17.07.2017г., постановено от Окръжен съд-Велико Търново по в.гр.д.№229/2017г., в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд, с което е била допусната съдебна делба между С. Б. Б. и М. Н. М. и вместо това е отхвърлен предявеният от С. Б. Б. иск за делба на УПИ I-151 в кв.48 по плана на [населено място], [община] и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на дворно място, находящо се в [населено място], [община], област Велико Т., цялото с площ от 780 кв.м., представляващо УПИ I-151 в кв.48 по плана на селото, при граници на имота по скица №600/01.12.2015г., издадена от [община]: на север-улица, на изток-УПИ X.-153 на Б. И. М., на юг-УПИ IV-152 на С. К. С. и УПИ III-151 на М. Т. П., на запад-КВС,
между съделителите: Д. С. Ч. /наследник по закон на починалия в хода на производството съделител С. Б. Б./, с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап.6; Б. С. Б. /наследник по закон на починалия в хода на производството съделител С. Б. Б./, с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица]; М. Н. М., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община],
при квоти: 368/780 идеални части за Д. С. Ч., 368/780 идеални части за Б. С. Б., 44/780 идеални части за М. Н. М..
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
|