7 Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр. София, 20.07.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3489/2014 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение от 17.06.2014 г., постановено по гр. д. № 12416/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав. Касаторът е посочил, че обжалва изцяло въззивното решение, с което след отмяна на решение от 25.06.2013 г. по гр. д. № 41204/2012 г. на Софийски районен съд, 31 състав, в осъдителната част са отхвърлени предявените от него против Й. Ц. С. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.213, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД до размер на сумите 7 140.68 евро - регресно вземане за платени задължения по лизингов договор № ЕФ 1265/02.12.2008 г. на основание застрахователен договор, сключен във формата на застрахователна полица № 16400062180000004/08.08.2006 г. и добавък № 931ЕF от 03.12.2008 г., и 900 евро - обезщетение за забава за периода 09.03.2011 г. - 04.06.2012 г. Предвид така очертания предмет на обжалване, с определение № 703 от 08.12.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за сумите 7 140.68 евро и 900 евро. В определението по чл.288 ГПК е констатирано, че в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на исковете за разликите над сумите 7 140.68 евро и 900 евро до сумите 8 624.68 евро и 1 263.70 евро въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е отхвърлил исковете му по съображения за недоказаност на застрахователното правоотношение, от което произтича установяваното по реда на чл.422 ГПК регресно вземане, без съществуването на застрахователното правоотношение да е квалифицирано в доклада на първоинстанционния съд като спорен факт по делото и без да са давани указания за необходимостта да бъде доказвано с други доказателства, различни от приетите с определението по чл.140 ГПК. Излага доводи, че при направен в решението на първата инстанция извод за неоснователност на възражението на ответника за липса на доказателства за валидно сключен застрахователен договор въззивният съд е следвало при преценка за непълнота в доклада на първата инстанция да му предостави възможност да представи общите условия към застрахователния договор, а не да отхвърля исковете с мотив за недоказаност на застрахователното правоотношение поради тяхното непредставяне по делото. Релевира и оплакване, че въззивният съд е излязъл извън правомощията си по чл.269 ГПК като е приел застрахователното правоотношение за недоказано поради непредставяне на общите условия, въпреки, че ответникът не се е позовавал на тях в отговора на исковата молба и във въззивната жалба. Ответникът по касация Й. Ц. С. от [населено място] не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството по гр. д. № 41204/2012 г. е образувано пред Софийски районен съд по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] срещу Й. Ц. С. установителен иск за съществуване на парични вземания в размер на 8 624.68 евро и 1 263.70 евро, представляващи съответно регресно вземане по чл.213 КЗ /отм./ от изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”, сключен между [фирма] и [фирма] във връзка с договор за финансов лизинг от 02.12.2008 г. между Й. Ц. С. като лизингополучател и [фирма] като лизингодател, и обезщетение за забава. В исковата молба ищецът е посочил, че за вземанията си се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр. д. № 27314/2012 г. на Софийски районен съд, но заповедта е оспорена от ответника в срока по чл.414 ГПК. В срока по чл.131 ГПК ответникът Й. С. е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска по основание и размер. В т.1.2 на отговора ответникът е направил изявление, че оспорва „обстоятелствата, свързани с валидното възникване и съществуване на договорните отношения между лизингодателя и ищеца по цитирания договор за застраховка, доколкото - видно от съдържанието на исковата молба и приложенията към нея, не са приложени, респ. не са връчени, доказателства в подкрепа на твърдения от ищеца застрахователен договор, покриващ риска „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”. В подготвително заседание на 15.01.2013 г. Софийски районен съд се е произнесъл по доказателствените искания на страните и е изготвил проект за доклад по чл.140 ГПК, в който е посочил квалификацията на исковете и твърденията и възраженията на страните, без да дава указания относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест. Проектът за доклад е обявен за окончателен в открито заседание на 11.03.2013 г. със съдържанието, в което е изготвен. С решение от 25.06.2013 г. Софийски районен съд е признал за установено съществуването на вземания на [фирма] към Й. Ц. С. по издадената на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение до размер на сумите 7 140.68 евро - за регресното вземане, и 900 евро - за обезщетението за забава, и е отхвърлил исковете за разликите до 8 624.68 евро и 1 263.70 евро. В мотивите към решението съдът е приел за доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” между ищеца [фирма] и лизингодателя по договора за финансов лизинг [фирма], както и възникването на регресно вземане за застрахователя към ответника Й. С. като последица от изплащането на застрахователно обезщетение на лизингодателя за вредите от настъпилото застрахователно събитие „неплащане на лизингови вноски”. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано с въззивни жалби от двете страни. Във въззивната жалба на ответника са наведени оплаквания за липса на мотиви в решението по отношение момента на настъпване на застрахователното събитие, релевантен за определяне на размера на застрахователното обезщетение, и за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на първата инстанция за действителната пазарна стойност на лизинговото имущество към датата на събитието. Жалбата съдържа и довод, че „съдът не е отговорил в решението си на възражението относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и лизингодателя и своевременното представяне на доказателства за това”. За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част и да отхвърли иска /„исковете” - според диспозитива на въззивното решение/, Софийски градски съд е приел, че ищецът – застраховател не е доказал при условията на чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно застрахователно правоотношение като предпоставка за възникване на регресно вземане към ответника по чл.213, ал.1 КЗ /отм./. Въззивният съд е изложил мотиви, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на застрахователното правоотношение, тъй като не е представил в цялост договора за имуществена застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”. Посочил е, че липсват цитираните в рамковата застрахователна полица общи условия, съставляващи неразделна част от договора, без които не може да се установи при какви предпоставки възниква задължението на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение, какъв е обемът на отговорност на застрахователя и начина, по който се формира размера на обезщетението. Същевременно, по повод оплакването на ответника за отсъствие на произнасяне от страна на първата инстанция по възражението му за липса на връчени доказателства за застрахователното правоотношение, Софийски градски съд е констатирал, че още с исковата молба ищецът е ангажирал доказателства за застрахователното правоотношение, като е поискал и приобщаване на доказателствата от заповедното производство, които не са оспорени от ответника пред първата инстанция и с въззивната жалба. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при разрешаване на значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК при осъществяване на проверката върху правилността на обжалваното първоинстанционно решение и приетите за установени от първата инстанция правнорелевантни факти. С Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС са изяснени правомощията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото. Според т.1 от тълкувателното решение, при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване; извън прилагането на императивна материалноправна норма и охраняването на интересите на някоя от страните по делото и/или на ненавършилите пълнолетие деца при спорове за лични и семейни отношения, въззивният съд не следи служебно за правилността на обжалваното пред него решение, а е ограничен от разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК до посочените в жалбата основания за неправилност на решението. Произтичащите от чл.269, изр.2 ГПК ограничения в обсега на въззивната дейност се отнасят и до установяването на фактическата страна на спора. В тази насока в т.3 на решението е разяснено, че с оглед на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантен за делото факт; въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация на първата инстанция за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е процедирал в противоречие с указанията в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и е допуснал съществени нарушения на чл.269, изр.2 ГПК, довели до неправилност на решението. В мотивите към първоинстанционното решение, предмет на извършената от Софийски градски съд въззивна проверка, е прието за доказано валидното пораждане на застрахователно правоотношение по сключен между [фирма] и [фирма] договор за застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”, от който за [фирма] е възникнало право на застрахователно обезщетение за настъпил риск от неплащане на лизингови вноски по сключен с ответника Й. С. договор за финансов лизинг № ЕФ 165 от 02.12.2008 г., а след изплащане на застрахователното обезщетение от ищеца [фирма] за същия е възникнало установяваното с предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск регресно вземане до размер на сумите 7 140.68 евро и 900 евро. Първоинстанционният съд е изградил изводите си за съществуване на застрахователно правоотношение върху представените с исковата молба доказателства, приети с определението по чл.140 ГПК - анекс от 29.12.2010 г. към застрахователна полица № 16400062180000004 от 08.08.2006 г. с добавък № 931ЕF от 03.12.2008 г. и приложение № 1 към него, и върху писмените доказателства в приобщеното по искане на ищеца заповедно производство по ч. гр. д. № 27314/2012 г. на Софийски районен съд - застрахователна полица № 16400062180000004 от 08.08.2006 г. със специални условия и добавък № 931ЕF от 03.12.2008 г. С въззивната жалба на ответника не са въведени оплаквания за неправилно установяване на фактите, релевантни за възникването и съдържанието на застрахователното правоотношение, и за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд по повод на застрахователното правоотношение. В жалбата е направен довод, че „съдът не е отговорил в решението си на възражението относно съществуването на застрахователно правоотношение между ищеца и лизингодателя, както и относно своевременното представяне на доказателства за това”, но по същество този довод представлява оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, задължаваща съда да мотивира акта си по съществото на спора като се произнесе по исканията и възраженията на страните и по преценката на доказателствата и изложи фактическите и правните си изводи по спорния предмет на делото. Оплакването за нарушение на чл.236, ал.2 ГПК не е тъждествено на оплакване за погрешно установяване от първата инстанция на фактите от значение за съществуването и за съдържанието на застрахователното правоотношение, нито може да бъде приравнено на оплакване за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно пораждането на застрахователно правоотношение от сключения между лизингодателя и застрахователя - ищец застрахователен договор и произлезлите от договора права и задължения за страните. При липса на надлежно заявени с въззивната жалба оплаквания за погрешно установяване на фактите от значение за възникването и за съдържанието на застрахователното правоотношение и/или за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд въззивният съд не е разполагал с правомощия да преразглежда тези констатации и да формира извод за недоказаност на правоотношението, прието за установено от първата инстанция. Въпреки това и в отклонение от задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е отхвърлил иска с мотив, че ищецът, чиято е доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, не е доказал пълно и главно наличието на застрахователно правоотношение между него и лизингодателя, тъй като не е представил застрахователния договор заедно с цитираните в рамковата застрахователна полица общи условия. П. по този начин, Софийски градски съд е излязъл извън ограничения от чл.269, изр.2 ГПК обхват на въззивна проверка и като краен резултат е постановил неправилен съдебен акт за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да се квалифицира и пропускът на въззивния съд при направена констатация за непълнота на застрахователния договор да предостави на дружеството - ищец възможност да комплектова договора с липсващите по делото общи условия, които е счел за необходими за изясняване на спора от фактическа страна. Задължението на въззивния съд да предостави на ищеца възможност да представи общите условия към договора произтича от закрепения в чл.7 ГПК принцип на служебното начало, изискващ от съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия от страните и да им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, и от принципа за установяване на истината - чл.10 ГПК, според който съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. В случая с исковата молба ищецът - касатор е ангажирал доказателства за съществуване на застрахователното правоотношение, от което черпи защитаваните с иска права. Първоинстанционният съд е изготвил доклад, който е схематичен и не съдържа указания до ищеца относно тежестта за доказване на застрахователното правоотношение, в т. ч. и указания относно непълнотата на ангажираната като доказателство застрахователна полица, в която общите условия са описани като приложение, но не са представени по делото. След като е констатирал, че застрахователната полица, въз основа на която първоинстанционният съд е формирал изводите си относно съществуването и съдържанието на застрахователното правоотношение, е от съществено значение за разрешаването на спора по делото, но не е представена в цялост, въззивният съд е следвало да съобрази, че първата инстанция не е съдействала на ищеца да попълни делото с липсващите общи условия към полицата, и в съответствие с принципите на чл.7 ГПК и чл.10 ГПК да предостави възможност на ищеца да представи общите условия във въззивното производство. Като е разрешил спора в неблагоприятна за ищеца насока, без да му осигури възможност да докаже с надлежни доказателства релевантните за основателността на иска факти, Софийски градски съд е допуснал съществено процесуално нарушение и е постановил неправилно решение. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част и делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг негов състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да предостави възможност на [фирма] да представи като доказателство описаните в застрахователна полица № 16400062180000004/08.08.2006 г. Общи условия за застраховане на „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”, след което да се произнесе по въззивната жалба на ответника Й. С. срещу осъдителната част на първоинстанционното решение /което е влязло в сила в частта, обжалвана с въззивната жалба на ищеца/. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на настоящото дело - чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 17.06.2014 г., постановено по гр. д. № 12416/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав, в частта, с която след отмяна на решение от 25.06.2013 г. по гр. д. № 41204/2012 г. на Софийски районен съд, 31 състав, са отхвърлени предявените от [фирма] против Й. Ц. С. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.213, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД до размер на сумите 7 140.68 евро - регресно вземане за платени задължения по лизингов договор № ЕФ 1265/02.12.2008 г. на основание застрахователен договор, сключен във формата на застрахователна полица № 16400062180000004/08.08.2006 г. и добавък № 931ЕF от 03.12.2008 г., и 900 евро - обезщетение за забава за периода 09.03.2011 г. - 04.06.2012 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :