О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 85 гр. София, 22.06.2017г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през 2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора разгледа докладваното от съдия Панева ч.н.д. № 581 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 351, ал. 5 НПК. Образувано е по частна жалба на адв. С. (преупълномощен от повереника на частните обвинители С. С. и С. С.) срещу разпореждане на съдията-докладчик по ВНОХД № 261/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е върната касационна жалба на повереника срещу решение № 224 от 13.02.2017 г., постановено по същото дело. В частната жалба се настоява, че разпореждането е незаконосъобразно. Споделено е разбиране, че повереника може да извършва всички съдопроизводствени действия в интерес на страната, чиито права отстоява, като в този кръг е и правото да подаде касационна жалба. Аргумент за този извод е открит в нормите на чл. 318, чл. 349, ал. 3 и чл. 352 НПК. Позоваване е извършено и на факта, че след постановяването на въззивното решение препис от него е бил изпратен на повереника, като причината за това се свързва именно с правото на повереника на самостоятелна жалба срещу този акт. Изтъква се, че във всяка фаза на производството е посочван адрес за кореспонденция и призоваване, а именно адресът на адвокатската кантора и изпращането на съдебното решение на адрес, различен от този представлява съществено процесуално нарушение, което е затруднило правото на страната на обжалване. Направено е искане за отмяна на разпореждането на съдията-докладчик от въззивния съд. Постъпило е становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура в подкрепа на заявената в оспореното разпореждане позиция. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, прие, че разпореждането следва да бъде оставено в сила. Прегледът на материалите по делото показва, че на 13.02.2017 г. състав на Бургаския апелативен съд е постановил решение № 224 по ВНОХД № 261/2016 г., с което е изменил присъда № 131 от 28.06.2016 г. на Бургаския окръжен съд по НОХД № 436/2016 г., като е увеличил срока на наложеното на подсъдимия К. И. М. наказание лишаване от свобода, а в останалата й част е потвърдил присъдата. В решението е указано съобщаването му на страните и 15-дневен срок за обжалване от датата на получаване на съобщението. В изпълнение на указаното са били изпратени съобщения на подсъдимия, на защитника му, на всеки от двамата частни обвинители и на техния повереник. Съобщенията до частните обвинители С. С. и С. С., изпратени на домашните им адреси в [населено място], са получени от тези лица на 17.02.2017 г. (за всеки от двамата). Съобщението, адресирано до адв. С. Ч., като повереник на С., е получено от него на 27.02.2017 г. Касационната жалба, подписана от адв. С. (преупълномощен от адв. Ч.) е изпратена чрез компания за куриерски услуги на 10.03.2017 г. и е постъпила в Бургаския апелативен съд на 13.03.2017 г. Констатирайки въз основа на тези данни, че срокът за обжалване на въззивното решение по касационен ред от частните обвинители е изтекъл на 06.03.2017 г., съдията-докладчик от Бургаския апелативен съд е постановил връщане на подадената от адв. С. касационна жалба. Изтъкнатите в частната жалба възражения на повереника са непротивопоставими на правилната и аргументирана съобразно със закона и данните по делото констатация на съдията от БАС, че касационната жалба на адв. С. не може да предизвика касационен контрол поради неподаването й в срока по чл. 350, ал. 2 НПК. Правилно е преценен от съдията процесуалния статут на повереника в наказателното производство. Несъмнено той е субект на наказателния процес, но не и страна в него (арг. от чл. 253 НПК). Съответно той не разполага с правата на страните в този процес. Съгласно чл. 100, ал. 3 от НПК по отношение на повереника са приложими ограничен кръг от нормите, отнасящи се до статута на защитника в наказателния процес, като самостоятелни права за повереника НПК не е предвидил. Повереникът практически черпи своите права от процесуалните права на своя доверител – граждански ищец, частен обвинител или частен тъжител. Това налага извод, че жалби срещу обжалваеми актове на съда повереникът може да подава единствено в собствения на своя доверител срок за обжалване. Не налагат друг извод нормите на чл. 318, чл. 349, ал. 3 и чл. 352 НПК, на които повереникът се е позовал, оспорвайки връщането на касационната си жалба. Никоя от тези норми не съществува сама за себе си и за това точното съдържание и смисъл на всяка от тях е възможно да бъдат установени само при разглеждането им във връзка с други от разпоредбите на НПК, като напр. посочените вече норми на чл. 253 НПК и чл. 100 НПК. Що се касае до разпоредбата на чл. 352 НПК, на която е поставен специален акцент в частната жалба, тя също не налага друга трактовка на проблема. Тази разпоредба регламентира правото на повереника да оттегли подадената касационна жалба, но не като самостоятелно негово право, а като част от правото на жалба, носител на което е представлявания от него субект – граждански ищец / частен обвинител. Правото на жалба е предоставено от държавата и е гарантирано от закона. То не може да възникне само поради факта, че неправилно и без оглед на указаното във въззивното решение и в чл. 340, ал. 2 НПК съобщение за изготвянето на въззивния акт е било изпратено освен на частните обвинители, и на техния повереник. Противно на твърдяното в частната жалба, в нито един момент от процесуалния развой от страна на частните обвинители не е било отправяно искане съдебните книжа, съобщения и пр. да им бъдат изпращани на служебния адрес на техния повереник. Молби в този смисъл са подавани единствено от повереника. При това положение и доколкото срокът по чл. 350, ал. 2 НПК за двамата частни обвинители е изтекъл на 06.03.2017 г., а подадената от техния повереник касационна жалба е от 10.03.2017 г.,правилно тази жалба е била върната. Водим от изложеното и на осн. чл. 351, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 15.03.2017 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 261/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е върната касационна жалба на повереника на частните обвинители С. С. и С. С. срещу решение № 224 от 13.02.2017 г., постановено по същото дело. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.