Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр. София, 04 юли 2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАМАЛПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №158/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от упълномощените защитници на подс. А. С. С. – адв. И. Ч. и адв. В. Б., срещу решение № 430 от 06.11.2018г. по внохд № 815/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, четвърти състав. С присъда № 1248 от 12.03.2018г., постановена по нохд № 310/2017г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, подсъдимият А. С. С. е признат за виновен в това, че на 05.12.2016г., около 13.30ч., в местността „В.” в землището на [населено място], общ. С., обл. Благоевградска, чрез използване на технически средства /металдетектор и кирка/, без съответно разрешение съгласно чл.150, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ е търсил археологически обекти, поради което и на основание чл. 277, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на “лишаване от свобода” за срок от шест месеца при първоначален „общ” режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подсъдимият А. С. С. да изтърпи отделно наложеното му по н.о.х.д. № 335/2011г. по описа на Благоевградски ОС наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и единадесет месеца при първоначален „общ” режим. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от защитника на подсъдимия и с решение № 430 от 06.11.2018г. по внохд № 815/2018г. по описа на Софийски апелативен съд е била потвърдена. В касационната жалба, депозирана от защитника на подс. С. – адв. И. Ч., са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Материално правната незаконосъобразност на атакувания съдебен акт се мотивира с доводи за несъставомерност на деянието. Излагат се съображения, че установената фактическа обстановка не сочи на извършени от подсъдимия действия по търсене на археологически обекти. Твърди се, че обективно установените действия на подс. С. са се изразили единствено в подготвяне на металдетектора за работа, без да е започнало използването му по предназначение, както е не е боравено с кирка. Във връзка с това се възразява срещу отхвърлянето от въззивния съд на доводите, че деянието е спряло във фазата на приготовлението, което не е наказуемо. Излагат се и съображения за неправилност на изводите за субективната страна на деянието. Оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се подкрепя с доводи за липса на отговор в мотивите на въззивното решение на съществени възражения на защитата по отношение на съставомерността на деянието, както и за непълна и едностранчива оценка на свидетелските показания. Правят се в условията на алтернативност искания за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или за оправдаване на подсъдимия. В касационната жалба, подадена от адв. В. Б., не се съдържа изрично позоваване на касационни основания. Излагат се съображения за липса на безспорна доказаност на авторството на деянието, за неустановеност на местоизвършване на деянието. Претендира се отмяна на въззивното решение. В съдебното заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. С. – адв. Б., поддържа касационните жалби съобразно направените оплаквания и подкрепящите ги съображения. Акцентира върху съображенията за несъставомерност на деянието както от обективна, така и от субективна страна. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Посочва, че на оплакванията в жалбата от адв. Б. не се дължи отговор, доколкото те са за необоснованост. Намира, че въззивният съд е дал правилен отговор на възраженията на защитата за това, че се касае до ненаказуемо приготовление, както и че е обосновал изводите си за съставомерност на извършеното по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Подсъдимият А. С. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на релевираните в касационната жалба основания сочи на извод за нейната НЕОСНОВАТЕЛНОСТ. Касационната жалба, депозирана от адв. Ч., на практика съставлява цялостно повторение на разгледаната от САС въззивна жалба, като единствената разлика е адресата на сега разглежданата жалба. Този подход на защитата сочи на неглижиране на различията в характера и обема на контрола, осъществяван от въззивната и от касационната инстанция. На същите съображения, които са поставени на вниманието на ВКС, съставът на Софийския апелативен съд е дал законосъобразен и мотивиран отговор и касационната инстанция не намира основания да не сподели изложените в мотивите на атакуваното решение съображения. Конкретното оплакване в обсъжданата касационна жалба, свързано с основанието по чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, е за липса на мотиви във въззивното решение поради това, че не е даден отговор на възраженията на защитата за несъставомерност на деянието. То е напълно неоснователно. Всъщност с доводи за допуснато процесуално нарушение се изразява несъгласие с решаващите изводи на контролирания съд, обосновали ангажирането на наказателната отговорност на подс. С.. Обсъжданото касационно основание би било допуснато, ако атакуваният съдебен акт не съдържа обективиране на формираното вътрешно убеждение на решаващия съдебен състав по фактите или по правото. Такъв недостатък не се констатира в проверявания съдебен акт, защото в него са изложени възприетите факти, тяхната доказателствена основа, подложена на задълбочен и критичен анализ, както и съображения за осъщественост на деянието от обективна и субективна страна. Именно тези доводи съдържат отговор на направените пред въззивния съд възражения на защитата за това, дали конкретно установеното поведение на подсъдимия – държане на работещ металдетектор и наличие на кирка, осъществява изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление; за това, от какви обективно установени обстоятелства се извежда субективната страна на извършеното. Освен това конкретни съображения в отговор на тезата на защитата, че се касае за ненаказуемо приготовление, са изложени аргументирано в решението /стр. 6/. Посоченото навежда на извод, че атакувания съдебен акт напълно отговоря на стандарта по чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК. По-нататък, в двете депозирани касационни жалби се съдържат възражения срещу доказателствената дейност на решаващите съдилища. В касационната жалба, депозирана от адв. Б., се навеждат съображения за необоснованост на съдебния акт, доколкото се претендира недоказаност на авторството на деянието, неправилни изводи за мястото на деянието, както и се възразява срещу невъзприемането на показанията на свид. М.. На тези доводи не се дължи отговор, понеже фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. Доводите в жалбата, че фактическите положения в съдебния акт не се подкрепят от събраните по делото доказателства, не съставляват процесуално годен обект на обсъждане. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Също така не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. ВКС се произнася в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на доказателствата. Изложените съображения в касационната жалба от адв. Ч. също до голяма степен съставляват оплакване за необоснованост, аргументирано чрез собствена интерпретация на съдържанието на гласните доказателствени източници. Тези доводи следва да бъдат разгледани само във връзка с преценката дали въззивният съд е обезпечил обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, дали не е допуснал превратно тълкуване на доказателствата, не според действителното им съдържание, дали е събрал и проверил както обвинителни, така и оправдателни доказателства. Прегледът на доказателствената дейност на въззивния съд не сочи да са налице пороци, които да съставляват нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на невлязлата в сила присъда и като се е съгласил с установените от първоинстанционния съд фактически положения, е извършил и собствен прецизен анализ на доказателствената съвкупност. Аргументирал е защо дава вяра на показанията на свидетелите – полицейски служители М. и Н., като последователни и непротиворечиви. Без основание е оплакването на касатора, че посочените свидетелски показания са разгледани непълно и едностранчиво, защото двамата свидетели изцяло еднопосочно възпроизвеждат възприетите от тях факти и не са били налице никакви съмнения в тяхната добросъвестност. Освен това решаващият съд не е кредитирал избирателно тези свидетелски показания, а е проследил логиката като възпроизведени факти и време на тяхното осъществяване. Не е налице превратно възприемане на изводимото от обсъжданите гласни доказателствени средства, доколкото внимателно са обсъдени обстоятелствата за получения сигнал, за наличието на промеждутък от време между получаването му и отиването на свидетелите на място, за това, че М. и Н. са възприели подсъдимия в края на изорана нива, като е държал включен металдетектор, като е имал и кирка. Не е произволно или голословно възприемането на обясненията на подс. С. като защитна теза, доколкото изложеното от подсъдимия е било съпоставено както със свидетелските показания на полицейските служители, така и с писмените доказателства. Аргументирано е прието, че обясненията не се подкрепят от показанията на свид. М., като последните са подложени на критична преценка, при която са посочени доводи за преднамереност и неубедителност. Освен това, за преценката на достоверността на обясненията на С. и на показанията на свид. М. са използвани контролни факти, изводими от гласни и писмени доказателствени източници, свързани с извършената в нивата, до която се е намирал подсъдимият дълбока оран, правеща безпредметно търсенето на железни остатъци с оглед на бъдещо „фрезоване“; с обстоятелството дали на това място е имало лозя и евентуално остатъци от метални отпадъци. Изложените съображения обосновават извода на касационната инстанция, че при постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите е формирано при спазване на процесуалните правила, и съответно не може да бъде удовлетворена претенцията на касатора за отмяна на контролирания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При правилно изяснени и надлежно установени фактически обстоятелства касационната инстанция намира за верен извода на решаващите съдилища за ангажиране на наказателната отговорност на подс. А. С. по възведеното му обвинение. В рамките на установените факти правните изводи на решаващите съдилища се възприемат от касационната инстанция като законосъобразни и правилни. Установените действия на подсъдимия се изразяват в това, че е държал включен в работен режим металдетектор, като в близост е бил поставил кирка, на място, богато на археологически находки, конкретно намиращо се между четири отделни археологически обекта и попадащо в защитените им зони. Фактите, че подс. С. е дължал работещ металдетектор, като е донесъл и кирка, целенасочено е отишъл на това място, са достатъчни да обосноват осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Не могат да бъдат възприети доводите на защитата, че описаните действия следва да бъдат оценени само като приготовление, защото подсъдимият не бил извършил никакви активни действия по обхождане и сканиране с металдетектора или боравене с кирката. Тази теза не държи сметка за обективно установените обстоятелства, каквито са тези, че подс. С. е отишъл на място, в което се намират археологически находки, предвид установеното му местонахождение в защитената зона на археологически обекти, като подсъдимият е имал съзнанието за възможността на това място да бъдат намерени предмети от културното наследство. Редом с това правилно е оценено от контролирания съд и обстоятелството, че металдетекорът, съставляващ техническо средство, служещо за намиране на такива предмети, е бил включен и е работел, както и че от подсъдимия е било занесено на място и друго техническо средство – кирка, служеща за разкопаване. Тези обстоятелства сочат на активна и целенасочена дейност на подсъдимото лице и не съставляват само предварителна и подготвителна дейност, която не е обявена за наказуема. Защитната теза на подс. С., че целта му е била търсене и събиране на метални отпадъци, е била убедително опровергана в мотивите на въззивното решение чрез анализа на доказателствата. Установяването на целенасочена дейност на подсъдимия за търсене на археологически обекти, без да е имал надлежно разрешение за това по специалния ЗКН, сочи на извършване на инкриминираното деяние. Правилно е аргументирано наличието на умисъл у подсъдимия именно за търсене на археологически обекти, като е обоснована несъстоятелността на декларираното от С. намерение и е съобразено, че както на жителите на района, така и на подсъдимия е било известно, че там са били откривани находки и такива могат да бъдат намерени. При тези съображения материалният закон е приложен правилно. Не са налице основания за оправдаване на подс. С. в рамките на възприетата фактология, защото не е реализирана хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Наказанието на подсъдимия е определено в хипотезата на чл. 55 от НК и не се констатират недостатъци при неговата индивидуализация. Въззивният съд в решението си правилно е констатирал неправилно приложение на материалния закон при определяне на режима на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и на това, приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК. Поради липсата на съответен протест за утежняване на положението на подсъдимото лице във връзка с режима на изтърпяване, нарушението не може да бъде поправено и от касационната инстанция. В рамките на касационния контрол съобразно заявените основания, настоящият състав констатира допусната техническа грешка при посочването на престъпния състав, за осъществяването на който подс. С. е бил признат за виновен, която не е била забелязана от въззивния съд и последният е потвърдил присъдата без да извърши дължимата корекция. От решаващите съдилища неправилно е посочено, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 277, ал. 3 от НК, доколкото се касае до престъпния състав по чл. 277а, ал. 3 от НК. Според този съдебен състав е допусната техническа грешка, която не следва да се прецени като процесуално нарушение, защото волята на инстанционните съдилища, обективирана в съдебните актове е ясно формулирана като словесно описание на престъпния състав. Независимо от ясното словно формулиране на престъпния състав, за осъществяването на който подс. С. е признат за виновен и осъден, в случай на възникване на затруднения и съмнения, свързани с тълкуването на подлежащия на изпълнение съдебен акт, те следва да бъдат разрешени по пътя па чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК от компетентния първоинстанционен съд. Водим от горното Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 430 от 06.11.2018г., постановено по внохд № 815/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, четвърти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.