Р Е Ш Е Н И Е № 2 гр.София , 19 май 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1141/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационен протест, подаден от прокурор при Великотърновска апелативна прокуратура, срещу решение № 196 от 17.10.2019г., постановено по внохд № 25/2019г. по описа на Великотърновски апелативен съд, със заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С присъда № 17 от 15.03.2017г. по нохд № 395/2017г. по описа на Русенски окръжен съд подсъдимият С. Н. С. е признат за невиновен в това, че в периода от 09.03.2007г. до 08.06.2012г. в [населено място], в качеството си на управител на „фирма“, поради незнание и немарливо изпълнение на право регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, свързана с производство на смазочни материали в химическата промишленост, от посоченото дружество, нарушил разпоредите на: - чл.4 ал.1, чл.5 ал.2 чл.8 ал.1, чл.14 ал.1 и 2, чл.16 ал.1 т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; - чл.4 ал.1, чл.5 ал.1, чл.6, чл.8, чл.11 ал.1 от Наредба № 11 от 27.12.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при потенциален риск от експлозивна атмосфера; - чл.120, чл.129, чл.165 ал.2 и чл.175 ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; - чл.5, чл.32, чл.34, чл.45 и чл.51от Наредба № Із-2377/15.09.2011г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите; -чл.71 ал.1 и 2 от Наредба № I-209/22.11.2004г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация; -чл.55 т.5 от Наредба № Із-2377/15.09.2011г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите; -чл.67 ал.1 от Наредба № Із-1971/29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар; - Инструкция за безопасна работа с продукта n-Хексан издадена на основание чл.101 ал.2 т.2 и т.4 от Наредба №7/23.09.1999г. и - т.7, т.7.2, т.7.2.1, т.7.2.2, т.10 и т.10.1 от Лист за безопасност на материала, издаден в съответствие с Наредба 1907/2006г. на ЕК одобрена на 27.01.2010г., с което да е причинил на 30.07.2012г. в [населено място] смъртта на Д. Ж. С., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 123, ал. 1 от НК. По протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Русе е било образувано внохд № 211/2018г. по описа на Великотърновски апелативен съд и с решение № 217/18.10.2018г. първоинстанционната присъда е била потвърдена. Решението е било протестирано от прокурор в АП – Велико Търново и пред ВКС е било образувано нд № 1151/2018г. По делото е постановено решение № 291/18.01.2019г. на Второ НО на ВКС, с което решението на Великотърновския апелативен съд е отменено поради липса на решаващи мотиви и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При новото разглеждане на делото – внохд № 25/2019г. по описа на Великотърновски апелативен съд е постановено решение № 196/17.10.2019г., с което първоинстанционна присъда №17/15.03.2018г. по нохд № 395/2017г. на Русенски ОС е било потвърдена. Това решение е предмет на настоящия касационен контрол. В протеста на прокурора при ВтАП се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оплакването за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на процесуалните правила се аргументира с доводи за едностранчива и необективна оценка на доказателствения материал и игнориране на обвинителни доказателства. Твърди се като последица превратно тълкуване и преценка на установените фактически положения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробно доводи за неправилност на изводите на решаващия съд за това, че подс. С. не е допуснал инкриминираните му нарушения на конкретни нормативни правила, запълващи бланкетната норма на чл. 123 от НК. Прави се искане за отмяна на решението на ВтАС и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяване на оправдателната присъда и за осъждане на подс. С. по повдигнатите обвинения. Срещу касационния протест в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило възражение от подс. С. С. чрез защитниците му – адвокати Н. К. и Б. Д.. Излагат се съображения, че оплакванията в протеста са за необоснованост на съдебния акт, че съдът е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, включително и чрез допускане на петорна „комисийна“ експертиза, като въпреки това обвинителната теза е останала недоказана. Защитават се като правилни и законосъобразни изводите на апелативния съд. Прави се искане касационният протест да бъде оставен без уважение. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа подадения протест. Твърди едностранчива и необективна оценка на доказателствата в нарушение на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Претендира неаргументирано кредитиране на заключението на петорната експертиза и игнориране на останалите експертни заключения, което преценява и като липса на мотиви. Счита за незаконосъобразен извода, че никой в този случай не е могъл да предвиди избухналия взрив. Моли за уважаване на протеста. Упълномощеният защитник на подс. С. – адв. Д., поддържа теза за неоснователност на протеста и моли да бъде отхвърлен. Излага съображения, че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати твърдяните нарушения, като съдът е изпълнил указанията, дадени в предходното решение на касационния съд. Посочва, че след като не може да се установи по категоричен начин причината за взрива, не е възможно да се установи и причинно-следствена връзка с действия или бездействия на подсъдимия. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Подс. С. С. не участва лично в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН, макар и не изцяло по изложените в него съображения. Преди всичко настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че немалка част от съображенията, изложени в касационния протест, са такива, за необоснованост на атакуваното решение, а те не са годен за разглеждане по касационен ред предмет. В съществената част от съдържанието на протеста изготвилият го прокурор пресъздава фактически обстоятелства, които обвинението е поддържало и които счита, че са били установени. Само че собствената интерпретация на фактите, такива, каквито прокурорът извежда въз основа на събраните по делото доказателства, не би могла да защити оплакване за допуснато нарушение по т. 1 и т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК. Протестиращият прокурор, след като поставя под съмнение възприетата в съдебния акт фактология, е следвало да посочи конкретно, а не като общо оплакване, пороците в доказателствената дейност и в процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, които според него са довели до неправилно формирани изводи по фактите. Изложените конкретни твърдения, че възприети в съдебното решение обстоятелства не съответстват на обвинението и на доказателствата по делото съставляват аргументация за необоснованост на атакувания акт. Необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание и касационният съд се произнася в рамките на установената от въззивния съд фактическа обстановка. Касационният контрол не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на контролирания съд за кредитирането на доказателствата. Поради това проверката на ВКС се концентрира върху процесуалната и материално правна законосъобразност на атакувания съдебен акт. Контролът в тази връзка следва да се извърши във връзка със съблюдаване на процесуалните правила при събиране, проверка и интерпретация на доказателствата, каквито са и формално заявените в протеста оплаквания. Дължимата проверка е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съдебен състав при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Действително, оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, но тази дейност подлежи на проверка. Тази проверка се отнася до решаване на въпроса дали за обосноваване на фактическите изводи са ценени годни доказателства и доказателствени средства. Касае също и въпроса дали контролираният съд е обезпечил чрез събраните и проверени доказателства обективното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства. Отнася се и до това, дали доказателствата не са събирани избирателно, дали те не са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, дали не им е придадено съдържание, различно от действителното. При извършване на този контрол касационната инстанция на първо място следва да посочи, че след връщане на делото за ново разглеждане, съставът на ВтАС е положил дължимите усилия за попълване на делото с необходимата и достатъчна доказателствена съвкупност за пълноценното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Повторният разпит на част от свидетелите, разпитът на нови свидетели, назначаването и изслушването на допусната от предходния въззивен състав съдебно-техническа експертиза и допускането и приемането на повторна по характера си техническа експертиза, са дали възможност за изясняване на останали неизяснени обстоятелства и на налични противоречия в доказателствения материал. На второ място, съставът на Апелативния съд не може да бъде укорен в неизпълнение на задължението си да мотивира съдебния акт, доколкото в него са намерили място всички относими доказателствени източници. По-нататък, касационният съдебен състав счете за неоснователни оплакванията, поддържани от прокуратурата, за произволно и неаргументирано игнориране на експертните заключения и за незащитено кредитиране единствено на заключението на назначената от въззивния съд петорна „комийсийна“ съдебно-техническа експертиза. Всяко едно експертно заключение, прието по делото, е било обект на обсъждане както самостоятелно от гледна точка обоснованост и компетентност, така и във връзката му с изводимото от гласните и писмените доказателствени средства. По този начин аргументирано, а не произволно, съдът е отказал да възприеме с доверие заключенията на основната и допълнителна пожаро-техническа експертизи, на тройните пожаро-технически експертизи и на повторната такава. Откроил е противоречията в мненията на експертите по отношение на причината за взрива, мястото на възникването му, начина на разпространението на пожара, обстоятелствата за поредността между взрива и пожара и е изложил собствени съображения за невъзприемането на експертните заключения. Поради това не е налице претендирания от обвинението порок в доказателствената дейност на контролирания съд, защото съдът е изложил съображенията си, основани на доказателства по делото и на преценка на експертните заключения, защо не възприема част от тези заключения и какви са основанията му да постави в основата на изводите си заключението на допълнителната „комисийна“ петорна експертиза. В този смисъл атакуваното решение е в съответствие с изискванията на чл. 154 от НПК и съдът е изпълнил указанията, дадени в предходното отменително решение на върховната съдебна инстанция. Във връзка с оценката на доказателствата и средствата за тяхното установяване на критика следва да бъде подложена преценката на приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания на пострадалата Д. С.. Тези показания съдът не е кредитирал, като се е позовал на липсата на логика, но и на предположението, че когато е давала тези показания, пострадалата не е била стабилизирана и „вероятно е била и под някакъв вид анестезия“. Видно е, че лишаването от доверие на обсъжданите показания на пострадалата е основано на предположение, ненамиращо база в доказателствата по делото. В този смисъл, възраженията в протеста имат основание, понеже тези свидетелски показания, които са от важно значение за установяване на обстоятелствата по делото, са били лишени от доверие произволно въз основата на предположения. По-нататък, касационният съдебен състав направи преценка дали фактическите обстоятелства, инкриминирани от обвинението, са били изяснени от решаващия съд в необходимата пълнота и при преодоляване на противоречията в доказателствените източници. Фактическата рамка на обвинението е поставена от прокурора в обвинителния акт. Действията и бездействията на подсъдимия, които според обвинението са съставлявали нарушения на определени правила и норми и са причинили като резултат смъртта на Д. С., в конспектиран вид са следните: - Подсъдимият е управител на „фирма“ и работодател на заетите в дружеството лица; - Той не уведомил проектантите и изпълнителите по инвестиционния проект за преустройство на сградата за това, че в преустроените помещения ще се работи с взривоопасни и леснозапалими вещества, в частност с лесно запалима течност „Хексан“, което довело до неправилно определяне на категорията на обекта и съответно - до използване на невзривообезопасено оборудване; - Той позволил да се използва „Хескан“ за измиване на лабораторните съдове в противоречие с изричен нормативен текст, изискващ измиването да се осъществява чрез негорими смеси и пасти, без съгласуване с ПАБ, изискуемо поради употребата на леснозапалими течности /ЛЗТ/; да се съхранява количество от това вещество в миячното помещение в по-големи количества и в пластмасови съдове; да се използва оборудване, което не е съответно на специфичния риск от възникване на експлозивна атмосфера (необезопасена сушилня); - Вентилацията в миячното помещение не съответствала на нормативните изисквания, като не е била адекватна на технологичните процеси, свързани с употребата на вещества, създаващи възможност за възникване на взривоопасни смеси; Тази фактология обвинението е съпоставило с изрично посочени разпоредби в нормативни актове, предвиждащи осигуряването на безопасни условия на труд на работещите при спецификите на конкретната дейност. В тази връзка е необходимо да бъде вметнато, че доводите в касационния протест, свързани с участие на газ пропан-бутан във фактическата верига на причинно-следствения процес на възникване на пожар и взрив, не могат и не следва да бъдат разглеждани, понеже такива фактически обвинения в обвинителния акт не са изложени. На плоскостта на изясняването на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, съобразно рамката на обвинението, следва да се отбележи, че въззивният съд е събрал и подложил на оценка необходимите доказателства за безпротиворечивото изясняване на голяма част от обстоятелствата от значение за решаване на делото. Прегледът на мотивите на атакуваното решение обаче сочи на следните неизяснени или съдържащи противоречия обстоятелства. На първо място се констатира превратна и непълноценна оценка на писмените доказателства, даващи основание за изводи дали подс. С. е упражнявал дължимия контрол върху процеса на съхраняване на n-Хексан в миячното помещение и върху правилното осъществяване на действията с този реактив при измиване на лабораторните съдове. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че обвинението срещу С. е в немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност в качеството му на управител на дружеството. Това означава, че неговата отговорност може да бъде ангажирана за това, че като лице, имащо нормативни задължения по организирането, ръководенето и контролирането на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не е изпълнил тези си задължения за правилното и безаварийно изпълнение на тази дейност /виж т. 2 от ППВС № 2/1979г./. В този смисъл, по настоящето дело е бил от ключово значение отговорът на въпроса дали подс. С. е създал необходимата организация при работата с веществото n-Хексан и дали е осъществявал лично или чрез изрично упълномощени лица контрол върху правилното осъществяване на дейностите, свързани с работа с това лесно запалимо вещество. Контролираният съд е съобразил, че в управляваното от подсъдимия дружество е била изготвена и е действала инструкция за работа с Хексан, но извън вниманието му е останал въпроса дали е бил разписан регламент за правилата за миене на лабораторни съдове с това вещество, съответно – дали липсата на такъв регламент може да се намира в причинна връзка с настъпилия резултат. По-нататък, въззивният съд при анализа на гласните доказателствени средства е отказал да кредитира показанията на свидетелите – лаборантки по отношение на заявеното от тях за начина на съхранение на Хексан (в метални туби с винтови качапки), като е съобразил и обективните данни от протокола за оглед, както и заключението на химическата експертиза. Само че нередностите по съхранението на веществото Хескан като количество и вид съдове за съхранение, предназначено за употреба в лабораториите и при измиване на лабораторните принадлежности, както и на отработения хексан /в кофа/, изобщо не са били обсъдени от решаващия съд. Всъщност това е било необходимо, защото, видно от заключението на комисийната експертиза, /т. 4/ „важни за безопасната работа са ежедневните количества вещества, които ще се използват. При пълното изпаряване на работното ежедневно количество ЛЗТ не трябва да се достигат взривоопасни концентрации на парите.“ Освен това, за да се осигури безопасност при работата в помещенията, е било необходимо количеството ЛЗТ да не превишава допустимите съгласно чл. 8 от Наредба Iз-1971/2009г. и в тази връзка е съществен въпросът дали превишаването на това количество би могло да има отношение към развитието на пожара и взрива. Изискването за използване на допустимото количество ЛЗТ съгласно нормативните правила е изрично формулирано в т. 8а от Заповед № 6/20.01.2012г., издадена от подсъдимия в качеството му на управител на дружеството. В тази връзка основен въпрос от значение за делото е този, дали подсъдимият е упражнявал дължимия контрол за спазването на правилата за работа с ЛЗТ – Хексан – за допустимото количество от веществото в лабораторните и миячното помещение, за правилното му съхранение, включително и на отработеното вещество, за това Хексан да не се излива в канализацията /за каквото са установени данни/. Въззивният съд при решаване на този въпрос е приел, че подс. С. е възложил дейността по контрол на свид. Г. И. – началник лаборатория. Според настоящата инстанция този извод е направен при прочит на писмените доказателства не според действителното им съдържание. В изготвените и действали в дружеството инструкции – за безопасна работа с продукта n-Хексан и за безопасна работа на ХТЛ са разписани правила за работа, обезпечаващи безопасното осъществяване на дейността, но не се вижда изрично вменяване на задължението за контрол върху спазването на тези правила на конкретно лице. В длъжностната характеристика на Ръководител лаборатория не е формулирано конкретно задължение или отговорност за осъществяване на контрол за спазване на правилата за безопасна работа с ЛЗТ, извън изискването „да осигури спазването на безопасната работа при провеждане на изпитанията“ и „да отговаря за дейността на Изпитвателната лаборатория за нефтопродукти“. Обсъдените в решението на апелативния съд Заповед № 5/2012г. и Заповед № 6/2012г. на управителя на дружеството възлагат задължения на ръководителя на лаборатория ежедневно да проверява изправността на ел. апарати и уреди, както и да отговоря за използването на електрически, отоплителни и нагревателни уреди в лабораторията и миячното помещение. Видно от изложеното, писмените доказателства, касаещи възлагането на контрола за спазване на установените в цитираните Инструкции правила за работа, не са обсъдени пълноценно от решаващия съд. А тези доказателствени източници са от съществено значение във връзка с отговорността на подс. С. в качеството му на управител на дружеството. Изложеното навежда на извод за необходимост да се обсъди въпроса дали евентуални нарушения на правилата за безопасна работа с n-Хексан имат отношение към настъпилото събитие – пожар и взрив, като за това следва да бъдат използвани експертни знания. В тази връзка е необходимо и да се осъществи внимателен анализ на доказателствения материал за преценка на това, дали подсъдимият е осъществявал дължимия контрол върху дейността, гарантиращ безопасното й осъществяване. На второ място, настоящият състав намира, че изводите на контролирания съд за това, дали вентилационната система в миячното помещение е била адекватна за гарантиране на безопасност на труда, са вътрешно противоречиви. Апелативният съд е възприел заключението на петорната комисийна експертиза по въпросите за вентилационната система. Съгласил се е с експертното заключение, че конструкцията и капацитета на проектираната и впоследствие реконструирана вентилационна система в помещенията на първия етаж на сградата още на етап проектиране и изграждане не съответства на извършваните технологични процеси. При все това обаче е възприел и противоречащ извод – че при работеща вентилация с 60-кратен въздухообмен няма да бъде достигната долната концентрационна граница на възпламеняване/взриваемост на n-Хексан. Това противоречие не е било обсъдено, а е следвало да бъде направено, понеже, видно от доказателствения материал, реконструираната вентилационна система се е включвала ръчно, а не автоматично. В решението е цитиран експертният извод /т. 13/, че с проектираната, реконструирана и въведена в експлоатация вентилационна система не се улавя по-тежкия от въздуха взривоопасен газ ниско над пода на помещението, което предполага възможността за получаване на взривоопасна концентрация в долната зона на помещенията и в подподовите пространства, че е било необходимо монтиране на бордвсмукател над самата мивка. Тези експертни изводи обаче са останали без дължимото внимание и обсъждане. Вместо да изясни противоречието в заключението, съдът се е задоволил да направи извод, който е до голяма степен непочиващ на доказателствата, че при съществуващата конструкция на сградата, при ежедневното използване на n-Хексан и невключване на вентилационната система, се е получило натрупване основно в подподовите пространства на помещението, където наличието на каквато и да било вентилация не би намалила концентрацията на газа. Този извод е свързан с възприемане, че подсъдимият не е могъл да знае за наличието на кухини в подподовото пространство, освен на тази – под миячното помещение. Според настоящия състав, даже и при незнание от страна на подсъдимия за реалния размер и обем на подподовото пространство, където според експертите се е натрупала критична концентрация на n-Хексан, съдът е бил длъжен да обсъди въпросите за това, дали вентилационната система е била адекватна на използваните ЛЗГ в работния процес. В този смисъл е необходимо и чрез използване на експертни знания да се отговори на въпроса дали работещата вентилационна система е била съответна на характеристиките на използвания n-Хексан, който е по-тежък от въздуха, дали ако включването на вентилационната система не е било оставено на преценката на работещите, щеше да се постигне критично натрупване на взривоопасния газ. Изложените съображения сочат, че при постановяване на атакуваното решение въззивният съд е допуснал нарушения при осъществяване на доказателствената оценка, както и непълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Това обосновава извод за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, свързано с отмяна на постановената решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебно заседание. При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни посочените неизяснени обстоятелства, да преодолее противоречията и да извърши внимателна и задълбочена оценка на доказателствата, като спази правилата за формиране на вътрешното убеждение, което да позволи и правилното приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение № 196 от 17.10.2019г., постановено по внохд № 25/2019г. на Великотърновски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.