Р Е Ш Е Н И Е № 308 гр. София, 17 юни 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 921/2013г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. М. срещу въззивно решение №36 от 11.02.2013г. на Софийски апелативен съд /АС/, с което е потвърдена присъда от 14.11.2012г., по нохд №94/2012г. на Окръжен съд /ОС/-Монтана. Релевират се оплаквания за дерогиране на материалния закон. В подкрепа на визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се излагат съображения, че характерът на отбранителните действия на подсъдимото лице и използваното от него средство за защита - огнестрелно оръжие, ценени в контекста на установената фактическа обстановка за развилия се на инкриминираната дата конфликт и при съблюдаване на данните за физическото и психическо състояние на М. М. и на пострадалия, не обосновават изводи за превишаване пределите на неизбежната отбрана. Предлага се приложение на института на чл.12, ал.1 от НК и оправдаване на подсъдимия М. за извършено престъпление по чл.119, вр.чл.18, ал.1 от НК, за което контролираните съдебни инстанции са ангажирали наказателната му и гражданска отговорност. Депозирана е касационна жалба и от частния обвинител и граждански ищец К. В., в която са очертани допуснати от решаващия орган нарушения на процесуалните правила, довели до неправилна правна квалификация на инкриминираното деяние. С поставен акцент на доказателствената необезпеченост на реализирано от жертвата на неправомерно посегателство нападение, обективирано в душене на М. М. /време, механизъм на осъществяване и авторство/, се аргументира престъпна съставомерност на инкриминирания акт по чл.115, вр.чл.18 от НК, с произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни санкционни последици. Претендира се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, при което да се преквалифицира деянието по чл.119, вр.чл.18, ал.1 от НК, в по-тежко наказуемо престъпление по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК и да се увеличи размера на присъденото обезщетение за претърпени от К. В. неимуществени вреди, силно редуцирано поради наличното съпричиняване на общественоопасния резултат. В съдебно заседание на 06.06.2013 година, подсъдимият М. се явява пред касационната инстанция, като същият се представлява и от договорни защитници, които пледират за правоприлагане нормите на чл.354, ал.1, т.2 от НПК, вр.чл.12, ал.1 от НК, възпроизвеждайки подробно словесно обективираните в жалбата, доводи и възражения. В настоящото производство частният обвинител и граждански ищец В. участвува лично и чрез упълномощен адвокат, като моли за упражняване касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.4 от НПК. Прокурор от Върховната касационна прокуратура предоставя на съдебния състав вземането на решение по разглеждания казус. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК , за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 14.11.2012г., постановена по нохд №94/2012г., Монтански ОС е признал подсъдимия М. Б. М., за виновен в това, че на 05.11.2011 година, в с.Д-р Й., направил опит умишлено да умъртви К. И. В., като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл.119, вр. чл.18, ал.1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.115, вр.чл.18 от НК. Ангажирана е наказателната отговорност на подсъдимото лице и за престъпление по чл.339, ал.1 от НК – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като в съответствие с изискванията на чл.23 от НК е отмерена обща най-тежка наказателна санкция - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което отложено при условията на чл.66 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ. Със същия съдебен акт, при съобразяване с разпоредбите на чл.45 и чл.52 от ЗЗД, първостепенният съд е осъдил М. М. да заплати в полза на гражданския ищец К. В. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща неимуществена обезвреда. С атакуваното решение №36 от 11.02.2013г., по внохд №1329/2012г., АС-София, в производство, инициирано от въззивни жалби на подсъдимия М. и на конституирания частен обвинител и граждански ищец В., е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимото лице е неоснователна. Институтът на неизбежната отбрана предполага непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в активни действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане на юридически защитени интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо във времето, като при обективирана неправомерна дейност срещу възможна в неопределено бъдеще агресия, при извършена и вече прекратена по собствени подбуди или поради обективна невъзможност за продължение, което в житейското разнообразие на хипотези може да бъде проявено по различен начин, както и при предизвикана повторно такава, чрез обществено укоримо поведение спрямо нападателя, правоприлгането му е недопустимо. Във визираните случаи на предполагаемо, респективно прекратено нападение или на възобновено в резултат на противоправни действия на други лица, деянията на „нападнатите” могат да се квалифицират като извършени при мнима неизбежна отбрана, в състояние на силно раздразнение, или да се анализират в аспекта на реализирани реторсия, саморазправа или отмъщение, при което предишният нападател се превръща в отбраняващ се, но не и като общественополезни, каквито са тези, осъществени при законовата отбрана по чл.12, ал.1 от НК. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до тяхната сила и интензивност, значимостта на охранявания и увреден обект на посегателство, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите личностни качества и възможности за отбрана, мястото и времето на нападение и защита, и използваните при тях средства.1 Приетата и описана по настоящото дело конкретика мотивира субсумиране на инкриминираното поведение на М.М. от особената норма на чл. чл.119, вр.чл.18, ал.1 от НК. На инкриминираната дата - 05.11.2011г. словесният сблъсък между К. В. и М. М., провокиран от възникнал спор за отглежданите в двора на последния кучета, прераснал във физическа агресия, при която пострадалият В. нападнал подсъдимото лице чрез душене, стискайки го с двете ръце за врата. _____________________________________________________________ 1. П 12/1973г.на Пленума на ВС на РБ; Р 96/73г. на І-во н.о.; Р 295/83г. на ІІ-ро н.о. ; Р 497/88г. на І-во н.о. на ВС на РБ. Мотивиран от грозящата телесния му интегритет и живот опасност, М. възпроизвел 4 /четири изстрела/ с носенето от него огнестрелно оръжие /газовосигнален пистолет, преправен в боен/, довело до наранявания в левия крак, лявата слабинна гънка и в корема, с медикобиологичните особености на проникване в кухината, постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради резекцията на черва и опарак, и разстройство на здравето, временно опасно за живота, предпоставено от острата кръвозагуба и перитонита. Правилна и обоснована, базираща се на доказаната фактология досежно характера и значението на засегнатите обществени отношения, проявяващи се обективно в причинените телесни повреди на съпричастните лица; и за интензитета на реализираните действия, предопределен от вероятността за увреждане на застрашените интереси и съобразен с участвуващите в инцидента, техните възраст, здраве и физически данни, с времевите и пространствени параметри на нападението и защитата, и с ползваните при насилственото спречкване средства, е и преценката на съда за явната несъответност на отбраната на характера и опасността на нападението, категорично обосноваваща престъпна дейност, консумираща състава на чл.119 НК. В коментирания смисъл акцентираните от защитата обстоятелства за възрастта и здравословното състояние на М. М. /66-годишен пенсионер, с прекаран инфаркт и податлив на стрес, поради социална тревожност и лична неувереност/, индициращи на липса на превишаване на пределите на неизбежната отбрана, са обсъдени с проявен юридически усет от съда при интерпретация на охранявания обект на посегателство и обстойно анализирани в корелативна връзка с доказаните данни за облика на отбранителните действия / множество на брой огнестрелни изстрела с пистолет, от упор и близко разстояние, при промяна в посоката им спрямо тялото на жертвата – от крака към жизненоважни области като главата, корема и слабините/, и за настъпилите от тях вредоносни последици, Професионално предложената в тази насока и изчерпателно поднесена аргументация в атакувания въззивен акт, сочи на несъстоятелност на доводите в подкрепа на искането за прилагане на предвидения в чл.12, ал.1 от НК институт. Неоснователна е и касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец К. В.. При осъществения инстанционен контрол, настоящият състав не констатира процесуални нарушения, обуславящи упражняване на предоставената му компетентност по чл.354, ал.1, т.4 от НПК. Първостепенният и въззивен съд не са дерогирали правните предписания за проверка, анализ и оценка на доказателствата по делото, лимитирани от процесуалните разпоредби на чл.чл.13, 14 и чл.107, ал.2 и 3 от НПК, довело до неправилно приложение на закона. В изпълнение на възложените им задължения те са взели изискуемите се мерки за осигуряване на обективната истина в наказателния процес, като след всестранно и пълно изследване на всички релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, са формирали вътрешно убеждение по фактите и приложимото право. Доказателствената съвкупност по делото, приобщена чрез обясненията на М. М., свидетелските показания и приложената писмена документация, и проверена чрез съдебните експертизи, с нужния интензитет установява налично нападение спрямо подсъдимия, очертавайки времето на извършване, неговия механизъм и авторството. Депозираният от подсъдимото лице разказ, правилно ценен като доказателствено средство и форма на реализиране на защита, с оглед особения му статус в наказателния процес, е правдоподобен, житейски логичен и безпротиворечив досежно упражненото спрямо него насилие от К. В., чрез душене с ръце. Съпоставен с твърденията на свидетеля Ж. Т. - очевидец на инкриминирания случай, безпристрастно възприела отделни фрагменти от развитието на конфликта в неговата динамика, при заеманата позиция в пикапа на пострадалия и добросъвестно пресъздала своите спомени за случилото се; със заявеното от съседа Ц. А., възпроизвеждащо направените от М. М. самопризнания след инцидента; и със съдържимите се в протокола за освидетелстване /оглед на лице/ от 05.11.2011г. данни за петнисто кръвонасядане в областта на шията, той заслужава кредит на доверие. Доказаният по несъмнен начин факт на осъществено спрямо личността на подсъдимия М. неправомерно посегателство, предхождащо инкриминираното престъпление, кореспондира и на обективираните в балистичната и физико-химична експертиза научни мнения на вещите лица, очертаващи че прокъсванията с неправилна форма и опушванията по дрехите на пострадалия, и откритите капсулни микрочастици в областта на качулката, лявото рамо и левия джоб на суитчъра и тези върху подгъва на тениската, са индиция за възпроизведени изстрели от упор и от близко разстояние /от 50 до 100-120см/, и категорично опровергаващи голословните твърдения на пострадалия В. за липса на физически контакт преди стрелбата. Логическо следствие от визираните съображения за стриктно съблюдаване на процесуалните правила е заключението за съответна на установените факти за инкриминираното деяние правна квалификация, с произтичащите от това наказателна санкция и обезщетение за причинени на жертвата с престъплението неимуществени вреди, лимитирани по справедливост от съдебните инстанции. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №36 от 11.02.2013г., обявено по внохд №1329/2012 г., по описа на Софийски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.