5 Р Е Ш Е Н И Е N 183 гр. СОФИЯ ,05.08.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести април през две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело N 609/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. [община] е обжалвала въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 960 от 23.07.2009г. по гр.д.№ 744/2008г. Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е приета за процесуално допустима с определението по чл.288 ГПК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК относно правомощията на втората инстанция и задължението на въззивния съд да разгледа самия материалноправен спор по същество като обсъди всички доводи и възражения на страните. Ответницата Ж. И. М. е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Производството е по чл.108 ЗС. Искът е предявен от Ж. И. М. против [община] за предаване владението на дворно място – имот пл.№ 1384 кв.98 по плана на [населено място], представляващ градска градина при съседи – от три страни улици и ветеринарна лечебница. Като основание за собствеността ищцата е посочила , че имотът е принадлежал съгласно нотариален акт от 1964г. на нейния баща И. Г. В. , починал през 1971г. Ответникът [община] неправомерно е отнела имота, без да е била проведена процедура по отчуждаването му и го владее без основание. Благоевградският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд [населено място] № 802 от 22.04.2008г. по гр.д.№ 1010/2007г., с което е прието за установено по отношение на [община], че Ж. И. М. е собственик по наследство на поземлен имот 1384 кв.98 по плана на [населено място] и [община] е осъдена да й предаде владението на този имот. В. съд е приел, че ищцата е доказала своето право на собственост като наследник на баща си И. Г. В., починал през 1971г. който е получил имота по завещание от своя дядо И. М. В., имотът не е отчуждаван по установения в закона ред, тъй като не е платено обезщетение на собствениците. Разпоредбата на чл.77 П. /отм./ е предвиждала отчуждаване за сметка на собствениците на места за обществени нужди –булеварди,улици и площади по първоначални и последващи регулации , докато спорният имот е отреден по плана от 1958г. за градина. Правните изводи на съда са, че е налице реституционното основание по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ, според което се възстановява собствеността на имотите, които са отнети неправомерно и това става по силата на закона и на това основание ищцата се легитимира като собственик. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила. К. се позовава на нередовност на исковата молба , в която не е заявено конкретно придобивно основание, както и на недопустимост на решението на въззивния съд, който е приел, че ищцата се легитимира като собственик по реституция, въпреки, че тя не се е позовала на това основание. И двата довода са неоснователни. Правното основание на иска се определя от съда, ищецът не е длъжен да го посочи, той трябва да изложи в обстоятелствената част на исковата молба фактите, на които основава субективното право, на което търси защита. В случая в исковата молба е указано, че имотът е принадлежал на наследодателя на ищцата, както и че е отнет неправомерно от [община], която понастоящем владее имота. Тези факти са достатъчни за определяне както на правната квалификация на иска – чл.108 ЗС, така и придобивното основание – наследяване и реституция по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ. На следващо място са неоснователни доводите, че ищцата не е доказала правото на собственост на своя пряк наследодател с представените по делото доказателства. С нот.акт № 4/1964г. И. Г. В. е признат за собственик на основание завещание и давностно владение на дворно място в [населено място] с площ от 1000 кв.м. заснето с имот пл.№ 1414 кв.98 по плана на града. В нотариалният акт не е посочен номерът на нотариалното дело на публичното завещание, но самото завещание е представено в първата инстанция с оглед на което не може да се приеме, че по делото е останало неустановено кое завещание е използвано за съставяне на нотариалния акт. К. нотариален акт, с който молителят – наследодател на ищцата по делото е признат за собственик представлява официален свидетелстващ документ и при оспорването му, тежестта на доказване пада върху оспорващата страна. При липса на представени доказателства, опровергаващи констатациите на нотариуса в производството по чл.483 ГПК/отм./, при действието на който е съставен нотариалния акт, съдът правилно е зачел признатото с него право на собственост. Поради отдалечеността във времето между първия регулационен план през 1922г. и констативния нотариален акт – около 40 години не може да се приеме за решаващо за собствеността записването на имота в разписния лист по този план след като във всички последващи планове имотът е записан на името на завещателя В. и на заветника – баща на ищцата , а от посочените в завещанието граници на имота се налага извод за очевидно съответствие между завещания имот и имота по действащия план от 1976г, който граничи от три страни с улици и ветеринарна лечебница, граници останали непроменени и до днес видно от приложените скици, за разчитането на които не са необходими специални знания поради ясното графично заснемане и липса на съществени изменения на отрежданията за имотите. По тези съображения са неоснователни доводите на касатора, че ищцата не е доказала собствеността на своя праводател. Установено е също така , че имотът не е отчуждаван по надлежния ред и собствениците не са обезщетявани, фактически е завзет според показанията на свидетелите през 1972г., до когато е бил ограден, а към настоящия момент според заключението на вещото лице и представената скица е отреден за зелени площи. По първия регулационен план от 1922г. няма отреждане за обществено мероприятие следователно доводите на касатора за приложимостта на Закона за Благоустройството на населените места в Княжество България от 1905г. и Закона за благоустройството от 1941г. относно действието на уличнорегулаионния план са неприложими. Последващият регулационен план е този от 1958г. /скица на лист 15 от първоинстанионното производство/ по който от имота се отнемат части за улици и се отрежда за градина. Към този момент е в сила Закона за плановото изграждане на населените места /отм./ , чл.39 от който предвижда, че недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика . У. план според чл.35 З. /отм./ установява улиците, площадите, терените за обществени нужди и строежи, свободите площи (градини, паркове, залесявания и др.) и изобщо, всички мероприятия, с които се осъществяват целите на градоустройството, следователно за да е законно, завземането на имота е следвало да стане след заплащане на обезщетение на собственика. Чл.77 П. /отм./ правилно е приет от въззивния съд за неприложим, защото той се отнася само до изчерпателно изброените в него мероприятия - улици, булеварди и площади по първоначални регулации . Следващият план от 1976г. отрежда имота за зелени площи при действието на З. /отм./ , който също предвижда в чл.105 , че недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се заемат, след като инвеститорът обезщети правоимащите съгласно този закон. Отнемането на части от имота за улици само намалява площта на имота и не представлява мероприятие, което променя характеристиката на имота, за да е налице изключението на чл.1 ЗВСОНИ / ТР 1/1995г. на ВС, ОСГК. Основателен е единствено доводът, че съдът е бил длъжен съобразно чл.188 ГПК /отм./ и разясненията т.19 на ТР 1/2001г. на ВКС, ОСГК да обсъди възражението, че имотът не подлежи на реституция, защото като отреден за озеленяване е публична общинска собственост, а това е пречка за възстановяване на собствеността на основание чл. 7 ал.4 от Закона за общинската собственост. По това правоизключващо възражение съдът е следвало да изиска отговор от вещото лице дали мероприятието озеленяване по плана от 1976г., действащ и досега е реализирано – включено ли е в подробния устройствен план съобразно чл. 62 ЗУТ и изпълнени ли са градоустройствените изисквания за зелените площи или е останало само предвиждането в плана. Вещото лице А. А. е отговорил в заключението пред първата инстанция, че не са му предоставени строителни книжа и документи за „градина” , каквото е отреждането по регулация по плана от 1958г., но не е отговорил дали такива са налице за последващото мероприятие по плана от 1976г. С оглед на изложеното на основание чл.281 ал.1 т.3 въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд на основание чл.293 ал.3 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 960 от 23.07.2009г. по гр.д.№ 744/2008г. и Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Председател: Членове: