Ключови фрази
право на възстановяване * земеделски земи * гори * Нищожност и недопустимост на съдебно решение

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                        Р Е Ш Е Н И Е

 

       305

 

                            София,  01.04.2010 г.

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година в състав:

 

                                                                         Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

 

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 640/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 425 от 18.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение 70 от 19.01.2009 г. по в. гр. д. № 1883/08 г. на ския окръжен съд. Касаторите А. П. И. и Т. П. И. искат отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, а по същество - уважаване на предявения иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Ответниците ОС “З” гр. В. и О. с. гр. не са взели становища.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с касационната жалбата основания за отмяна и за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 457 от 11.02.2008 г. по гр. д. № 1556/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване, че като наследници на П. К. К. , починал на 28.05.1974 г., имат право да им бъде възстановена собствеността върху недвижим имот в землището на гр. В., кв. “В”, м. “К”, съставляващ нива с площ 3.000 дка, придобита на основание съдебна делба с протокол от 04.03.1942 г. по гр. д. № 117/42 г.

Въззивният съд приел, че при внасянето му в ТКЗС през 1958 г. имотът по исковата молба представлявал земеделска земя, която през 1959 г. била включена в държавния горски фонд. При това положение собствеността се възстановява при условията и по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСВГЗГФ/ - пар. 9 от ПЗР на с. з., и искът следва да бъде квалифициран по чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ. Съгласно чл. 15, ал. 2 ЗВСГЗГФ в производството участват регионалната дирекция по горите и държавното горско стопанство по местонахождението на имота и затова след обезсилване на постановеното решение делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Касационното обжалване е допуснато при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за приложението на пар. 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ и чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ и реда за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя, която след кооперирането й е включена в държавния горски фонд.

Въпросите за приложимия закон и процедурата по възстановяване на земеделски земи, които след кооперирането са включени в държавния горски фонд, първоначално са били предмет на законодателно уреждане в чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ /редакция според публикацията в ДВ, бр. 98 от 1997 г./. Нормата предвижда, че възстановяването на правата на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси, се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1.

Впоследствие е приет Законът за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСВГЗГФ - О. , ДВ, бр. 110 от 25.11.1997 г./. С него не се придава определящо значение на земеделския характер на имота към момента на обобществяването му, а се зачита последващата промяна на предназначението. Затова пар. 9 от ПЗР /редакция от 2001 г., действаща при подаване на исковата молба на 22.02.2007 г./ постановява, че правото на собственост върху посочените в нормата земи, сред които и земеделски земи, включени в държавния горски фонд, се възстановява при условията и по реда на този закон. Касае се до норма на по-нов закон, която е приложима в случай като разглеждания в обжалваното решение. По тези съображения за неоснователно следва да се счете обратното становище, поддържано от касаторите, че редът по чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ се отнася само до имотите, които към момента на обобществяването им са били гори и земи от горския фонд.

С. закон, т. е. ЗВСВГЗГФ, е приложим както в производството пред административния орган по искане за възстановяване на собствеността, така и в случаите на пропуснат срок, когато правоимащите установяват по съдебен ред правото на възстановяване на собствеността, а самото възстановяване се извършва от ОС “З” въз основа на съдебно признатото право. В този смисъл е пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗВСВГЗГФ, според който заявленията за възстановяване, подадени пред общинската с. по земеделие по реда на ЗСПЗЗ, се считат за заявления за възстановяване на собственост върху гори и земи по реда на ал. 1. Ето защо не може да бъде споделена тезата на касаторите, че административното производство се развива по реда на ЗВСВГЗГФ, а исковото - по реда на ЗСПЗЗ.

Обжалваното въззивно решение е правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК и съобразно чл. 293, ал. 1, предл. 1 ГПК то следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение 70 от 19.01.2009 г. по в. гр. д. № 1883/08 г. на В. ския окръжен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: