РЕШЕНИЕ                                                     N 377   София, 27.04. 2010 година   В  ИМЕТО  НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година в състав:                                          Председател:Добрила Василева                                                                             Членове:Маргарита Соколова                                                                                                                                                                                                      Гълъбина Генчева                                                           при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 845/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на С. М. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 153 от 19.02.2009 г. по гр. д. № 6084/07 г. на ВКС на РБ, III-то г. о. /по описа на I-во г. о./ и оставеното с него в сила решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 82/05 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявен от молителя иск за ревандикация на около 75 кв. м., представляващи част от дворно място между УПИ V-900 и УПИ IV-901 от кв. 37 по плана на с. Б.. М. твърди, че съдебните актове са неправилни, тъй като са постановени при отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т.т. 2, 4 и 5 ГПК и иска те да бъдат отменени. Ответниците Й. Д. Н., В. Д. Н., Г. В. Н. и Й. К. Н. считат молбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, предявеният от молителя иск за ревандикация е отхвърлен по съображения, че ищецът не е собственик на претендираната част, която с дворищнорегулационния план от 1986 г. е придадена към парцела на ответниците, тъй като съгласно чл. 110 ЗТСУ /отм./ непосредственото отчуждително действие на плана е довело до разместване на собствеността. Молбата за отмяна е подадена на 18.03.2009 г. и е в тримесечния срок по чл. 305 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. В молбата за отмяна молителят сочи като основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК довод за неистинност на заключението на вещото лице, въз основа на което е постановено влязлото в сила решение. За да е налице поддържаното основание, неистинността на заключението следва да бъде установена по надлежния съдебен ред, който е влязъл в сила съдебен акт в този смисъл - присъда на наказателния съд за престъпление по чл. 291 НК или решение за установяване на престъпно обстоятелство по иск по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ - сега чл. 124, ал. 5 ГПК. Подобни доказателства, устанвовяващи неистинност на приетата по делото експертиза, молителят не е представил. Затова и елементите от фактическия състав на разглежданото основание за отмяна не са налице. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предпоставя наличие на друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да обоснове тази хипотеза, молителят се позовава на констативен акт от 05.06.2001 г. на С. община, район П. , “за отстраняване на непълноти и грешки в одобрен кадастрален план № Р* от 17.05.1986 г.”. Документът не е акт, постановен от орган на правораздавателната власт, поради което не може да породи правната последица, към която молителят се стреми. Неоснователен е и доводът за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят навежда довод за лишаване от право на защита в проведеното от въззивния съд съдебно заседание на 10.05.2007 г. С молба от същата дата адвокат Ю. С. - представител на ищеца по пълномощие, е уведомила съда за своя ангажираност по друго дело в същия час и е заявила искане за приемане на допълнителната експертиза в случай, че доверителят й желае делото да се гледа в нейно отсъствие. Видно от съдебния протокол, молителят е присъствал лично в заседанието и не е възразил да се даде ход на делото. Нормата на чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./, съставляваща процесуална гаранция срещу нарушаване правото на страната на защита, изисква едновременното наличие на обективна невъзможност за явяване по делото както лично на страната, така и на нейния процесуален представител - предпоставки, които в разглеждания случай липсват. Останалите посочени в молбата основания за отмяна по естеството си са оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Производството, в което могат да бъдат заявявани, е приключило с влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна. Тъй като не попадат в нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК, те се явяват ирелевантни в производството по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК и затова не следва да бъдат обсъждани. Молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от С. М. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 153 от 19.02.2009 г. по гр. д. № 6084/07 г. на ВКС на РБ, III-то г. о. /по описа на I-во г. о./ и оставеното с него в сила решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 82/05 г. на Софийския градски съд, на основание чл. 303, ал. 1, т.т. 2, 4 и 5 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: