Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * периодичност на пробационни мерки * най-благоприятен за дееца наказателен закон * в интерес на осъдения/подсъдимия

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 34

 

София, 11 февруари 2010 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година,  в състав :

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА

                                                                          ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                             

 

 

при секретаря ...........................Аврора Караджова......................................

и в присъствието на прокурора ....................Петя Маринова..................., като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова  наказателно дело   №  621/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 324/09г. по описа на Окръжен съд-гр. Шумен и отмяна на постановеното по него решение № 113 от 07.08.2009г., като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл.42б, ал.1 от НК/изм./- ДВ бр.27 от 10.04.2009г., в сила от 01.06.2009г. Твърди се, че това изменение има характер на по-благоприятен за осъдения закон, поради което е следвало да намери приложение.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него и моли същото да бъде уважено.

Осъденият В. В. , редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява и не изразява личното си становище по искането за възобновяване.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното решение на ОС-Шумен е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК.

Разгледано по същество искането е основателно.

С присъда № 762 от 25.05.2009г., Шуменски районен съд , 17 състав, постановена по нохд № 728/09г. е признал подсъдимия В. П. В. за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК го е осъдил на наказание пробация със следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100часа за срок от една година. Със същата присъда на основание чл.343г от НК на подсъдимия е било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и пет месеца.

С решение № 113 от 07.08.2009г., Шуменски окръжен съд, по внохд № 324/09г. е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда.

При постановяване на акта си, Шуменски окръжен съд е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл.42б, ал.1 от НК, която го е задължавала да определи периодичност на явяването и подписването на осъдения В. , по повод наложената му пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес”. Решението на въззивната инстанция е постановено след 01.06.2009г., от който момент са в сила измененията в разпоредбата на чл.42б, ал.1 от НК- ЗИДНК, обн. ДВ бр.27/09г. Преди тази промяна пробационната мярка „задължителна регистрация” се е изпълнявала с явяване и подписване на осъдения седем пъти седмично, а след посочените по-горе изменения, тази периодичност се определя задължително от съда, като има единствено ограничение да не е по-малко от два пъти седмично. Ето защо, така както се твърди и в искането за възобновяване, действалата към момента на постановяване на въззивното решение редакция на нормата на чл.42б, ал.1 от НК се явява по-благоприятен за осъдения закон, поради което е следвало да намери приложение.

Независимо, че исканото на Главния прокурор е за възобновяване и отмяна на постановеното от ОС-Шумен решение, настоящият състав на касационната инстанция намира, че следва да упражни правомощията си по чл.425, ал.1, т.3 от НПК, като измени въззивното решение и определи сам периодичността на прилагане на пробационната мярка, тъй като това ще е в полза на осъдения. Отчитайки всички данни, касаещи деянието и дееца, периодичност в минимален срок от два пъти седмично се явява достатъчна, за постигане резултатите, които се целят с изпълнението на тази пробационна мярка.

Водим от горното и на основание чл.426 вр. чл.425, ал.1, т.3 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 324/09г. по описа на ОС-Шумен.

ИЗМЕНЯВА решение № 113 от 07.08.2009г. по внохд № 324/09г. по описа на Окръжен съд Шумен, като определя периодичност на явяване и подписване на осъдения В. В. два пъти седмично.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:

 

 

Членове: