Р Е Ш Е Н И Е №199 гр.София, 25.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 2890/2013 година Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. В. П. З. от [населено място], обл.М. е поискала отмяна на влязлото в сила решение от 26.03.2008 год. по гр.дело № 74/2007 год. на Берковския районен съд, потвърдено с решение от 24.07.2008 год. по в.гр.дело № 160/2008 год. на Монтанския окръжен съд, поради противоречието му с влезлите в сила решения от 04.11.2011 год. и от 04.10.2012 год. по гр.дело № 212/2011 год. на Берковския районен съд. Ответниците по молбата за отмяна А. П. А. и К. П. В. считат, че същата е основателна. Останалите ответници не са изразили становище. С определение № 166 от 03.06.2013 год. по реда на чл.307, ал.1 ГПК е прието, че молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК – подадена е от заинтересувана страна и е вписана. Спазен е и тримесечният преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК – последното решение – от 04.10.2012 год. по гр.дело № 212/2011 год. на Берковския районен съд, е влязло в сила на 13.11.2012 год., а молбата за отмяна е подадена на 11.02.2013 год. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК може да се допусне, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Вместо да предвиди обезсилване на второто по време решение поради нарушаване забраната за пререшаване на спора по чл.299 ГПК, законът предвижда отмяна на онова от тях, което е неправилно /чл.307, ал.4 ГПК/. В случая, не е налице твърдяното противоречие между атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение от 26.03.2008 год. по гр.дело № 74/2007 год. на Берковския районен съд, потвърдено с решение от 24.07.2008 год. по в.гр.дело № 160/2008 год. на Монтанския окръжен съд – от една страна, и влезлите в сила решения от 04.11.2011 год. и от 04.10.2012 год. по гр.дело № 212/2011 год. на Берковския районен съд – от друга. Решението по гр.дело № 74/2007 год. е постановено във втората фаза на делбено производство. С него по реда на чл.292 ГПК/отм./ окончателно е ликвидирана съсобствеността между съделителите чрез разпределение на дяловете, образувани от допуснатия до делба имот № 210118 по картата на възстановената собственост в землището на [населено място], с площ 24 дка, останал в наследство от А. Л. А.. Със същото решение е бил отхвърлен иска на В. П. З. /сега молител/, К. П. В. и А. П. А. срещу останалите съделители за парично вземане на обща стойност 6 300 лева, а В. П. З. е била осъдена да заплати на основание чл.30, ал.3 ЗС по иска на съделителите-ищци по иска срещу нея общо 2 128,56 лева – припадащата им се парична равностойност на добита дървесина. П. решение от 26.03.2008 год. по гр.дело № 74/2007 год. в частта по извършване на делбата и по отхвърлените искове за парично вземане е влязло в сила като необжалвано. В останалата част същото решение е влязло в сила на 24.07.2008 год., когато е потвърдено с решението по в.гр.дело № 160/2008 год. на Монтанския окръжен съд, което предвид цената на исковете не е подлежало на касационно обжалване. По искова молба от 29.03.2011 год. на Л. П. Г. и З. К. В. /наследници от коляното на дъщерята на общия наследодател-Р. А./, с решение от 04.11.2011 год. по гр.дело № 212/2011 год. на Берковския районен съд е била допусната делба между тях и останалите наследници на А. Л. А. на гора от 24 дка в землището на [населено място], представляваща имот № 210118. В мотивите на решението е посочено, че същият имот вече е бил предмет на съдена делба и по гр.дело № 74/2007 год., но поради неучастието на Л. П. Г. и с оглед разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН извършената делба е нищожна и не е породила правен ефект. С решението от 04.10.2012 год. по гр.дело № 212/2011 год. Берковският районен съд е ликвидирал окончателно съсобствеността, като е извършил разпределение по реда на чл.353 ГПК съобразно 13-те дяла по заключението на вещото лице. При тези данни, молителката поддържа, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, при което правото на обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС е пряко обусловено от размера на квотата на всеки един от наследниците в съсобствеността. Според нея, присъдени са като обезщетение фактически недължими суми поради липса на правно основание за това – включването на пропуснатите в първата делба наследници с права 1/3 ид.ч. от съсобствеността съществено променя/намалява/ квотите на останалите съделители, а това непосредствено се отразява и на правото им на обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС. Молбата следва да бъде оставена без уважение по следните съображения: По приложението на чл.75, ал.2 ЗН В. съд прие с т.7 на Постановление № 7/1973 год., че недействителната поради неучастие на сънаследник делба не е пречка за извършване на делбата с участието на всички наследници. На това разрешение не може да се противопостави възражение за пресъдено нещо по чл.224 ГПК/отм./, понастоящем по чл.299 ГПК, защото недействителната делба всъщност не е породила целяните с нея последици. Поради установената в чл.75, ал.2 ЗН материалноправна недействителност и поради установените в чл.298, ал.1 ГПК субективни предели на решението, решението по делото за делба не обвързва неконституирания като страна съсобственик. Пътят за защита на последния е чрез иск за делба, а не чрез отмяна на основание чл.304 ГПК, която е средство за защита на необходим другар, когато той е обвързан от силата на пресъдено нещо. Ето защо, в случая не е налице обективно и субективно тъждество между гр.дело № 74/2007 год. и гр.дело № 212/2011 год. на Берковския районен съд, по които са постановени трите решения (по второто дело няма и произнасяне по сметки между съделителите), за да има противоречие между тях по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, което да послужи като основание за отмяна на онова от тях, което е неправилно /чл.307, ал.4 ГПК/. При това, необходимо е противоречие между диспозитивите, а не между мотивите или между диспозитив на едното и мотивите на друго решение. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. П. З. от [населено място], обл.М. за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение от 26.03.2008 год. по гр.дело № 74/2007 год. на Берковския районен съд, потвърдено с решение от 24.07.2008 год. по в.гр.дело № 160/2008 год. на Монтанския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/