Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 16.01.2025г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №340 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Т-Усма“ ЕООД, чрез адв.С.Д. против решение №546/06.08.2023г., постановено по в.т.д. №14/2023г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №260621/05.10.2022г., постановено по т.д. №713/2021г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са осъдени на основание чл.55, ал.1, пр.3, вр. чл.87, вр. чл.88 ЗЗД дружествата „Т-Усма“ ЕООД и „Тарктур“ ЕООД като участници в ДЗЗД „Тарктур Т“, да заплатят на „ПС Инженеринг“ ЕООД /н/ както следва: „Т-Усма“ ЕООД- сумата от 52 498 лева с ДДС и „Тарктур“ ЕООД- сумата от 530.28 лева с ДДС, представляващи общо дължим и подлежащ на връщане неусвоен аванс по развален договор за доставка и строително-монтажни работи от 31.07.2019г., срещу който неусвоен аванс не са извършени и насрещни престации чрез изпълнение на строително-монтажни работи по устно възлагане от м.06.2020г., ведно със законната лихва от 21.04.2021г. и до окончателното погасяване на сумите, както и на основание чл.92 ЗЗД „Т-Усма“ ЕООД- сумата от 45 761.39 лева и „Тарктур“ ЕООД- сумата от 462.24 лева, представляващи неустойка по чл.49 от Договор за СМР от 31.07.2019г., ведно със законната лихва от 21.04.2021г. и до окончателното погасяване на сумите, както и съответна част от разноските по делото. С решението е отхвърлен предявеният от „Т-Усма“ ЕООД срещу „ПС Инженеринг“ ЕООД /н/ иск по чл.92 ЗЗД за сумата от 51 946.09 лева- дължима неустойка по чл.55 от Договор за доставка и строително-монтажни работи от 31.07.2019г., дължима поради неизпълнение задължението за заплащане на втора авансова вноска до 20 работни дни от започване на работата. Касаторът намира, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като ищцовото дружество е обявено в несъстоятелност и не е представлявано от назначения синдик. Поддържа и твърдения, че е неправилно, като постановено в нарушение на закона и необосновано. Излага доводи, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения като е отказал събиране на доказателства по реда на чл.266, ал.3 ГПК, неправилно е разпределил тежестта на доказване в производството по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, не е анализирал задълбочено всички доказателства и преди всичко експертните заключения и свидетелските показания, респективно не е изяснил правилно фактическата обстановка и е достигнал до незаконосъобразни и необосновани изводи за основателност на главните искове и неоснователност на насрещния иск, както и на възражението за прихващане. Твърди, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения или неправилно ги е отхвърлил като неоснователни. Моли да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове от „ПС Инженеринг“ ЕООД и да бъде уважен насрещният иск на „Т-Усма“ ЕООД. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът „ПС Инженеринг“ ЕООД, представлявано от синдика Н.Г. оспорва касационната жалба, като излага доводи, че обжалваното решение е правилно- законосъобразно и обосновано, съобразено със съдебната практика, вкл. цитираната от касатора, поради което следва да бъде потвърдено. Третото лице помагач „Хотел Дива“ АД не взима становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да се произнесе, въззивният съд приема, че с решение №362/22.12.2021г., т.д. №1635/2021г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността и е открито е производство по несъстоятелност на ищеца „ПС Инженеринг“ ЕООД, като е назначен за временен синдик; с решение №322/28.03.2022г., постановено по същото дело производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ, а с решение №373/21.03.2023г. производството по несъстоятелност е възобновено и дружеството е обявено в несъстоятелност, постановени са обща възбрана и запор върху имуществото му, осребряване и разпределение на имуществото на длъжника, като длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. На 15.06.2023г. като постоянен синдик на несъстоятелното дружество- ищец е вписан Н. Г.. Съдът установява също така, че с определение от 15.02.2022г. първоинстанционният съд постановява на основание чл.658, ал.1, т.7 ТЗ ищцовото дружество да се уведомява чрез синдика, като временният синдик с писмена молба потвърждава всички извършени до този момент процесуални действия по делото. Решаващият съдебен състав стига до извод, че ищцовото дружество е обявено в несъстоятелност на 21.03.2023г., от който момент правомощията на неговите органи са прекратени и от който момент управлението и представителството му са преминали към синдика. С оглед изложеното, съдът намира, че в производството пред първоинстанционния съд органите на дружеството са имали представителни функции и са осъществявали надлежна представителна власт по отношение на „ПС Инженеринг“ ЕООД. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд по чл.272 ГПК, като възприема напълно установените факти- сключване на между страните /ищецът като възложител и ответниците- участници в ДЗЗД, като изпълнители/ на договор за изработка от 31.07.2019г., по силата на който ответниците са се задължили да извършат СМР на обща стойност 526 091.05 лева по линеен график с краен срок 30.06.2020г.; плащане от възложителя съгласно чл.5 от договора на аванс в размер на 125 929.92 лева с ДДС; изпълнение са СМР на стойност 62 471.70 лева без ДДС; разваляне на договора от ищеца- възложител на 28.05.2020г. /връчване на нотариалната покана за разваляне на договора/, към който момент, след приспадане на стойността на извършени СМР по протокол-образец 19 от 25.10.2019г. и от 20.12.2019г., неприспаднатият остатък от аванса е в размер на 110 936.71 лева с ДДС; постигане на устно споразумение след м.05.2020г., с което на ответниците са възложени нови, допълнителни СМР по същия обект, както и частично извършване на идентични по вид СМР с тези по договора от 31.07.2019г.; извършване по устния договор и приемане от възложителя на СМР на стойност 57 788.59 лева, като след приспадане на тази сума от подлежащия за връщане неусвоен аванс за ответниците остава задължение за връщане на сума от 53 028.28 лева с ДДС. По делото е прието, че по сключения устен договор са извършени от изпълнителите и приети от възложителя СМР на стойност 57 788.59 лева, но липсват доказателства с устното споразумение какви точно СМР и на каква стойност са възложени, в какъв срок следва да се извършат от ответниците, каква е конкретната насрещна престация, дължима от възложителя, включително липсват доказателства и изпълнена ли е в срок възложената работа, както и за разваляне на договора. Въззивният съд счита, че в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е да установи, че е престирал с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от тях разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие, макар и възникнало, е отпаднало с обратна сила. В тежест ответниците е да установят, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото. Намира, че в случая страните са били в облигационна връзка, възникнала на основание сключения на 31.07.2019г. договор за доставка и строително–монтажни работи, който е развален от възложителя по реда и при условията на чл.87 ЗЗД, считано от 28.05.2020г., поради съществена забава за извършване на договорените СМР от изпълнителите. С развалянето на договора, който е с продължително действие, съществуващото между тях облигационното правоотношение е прекратено и се е породило задължение за изпълнителите да върнат неусвоената част от платения от възложителя аванс съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД или сумата 110 936.71 лева с ДДС. Въззивният съд приема, че ищецът законосъобразно е упражнил преобразуващото право да развали договора от 31.07.2019г. в хипотезата на чл.87, ал.1 ЗЗД- поради виновно неизпълнение /забавено изпълнение/ от страна на изпълнителите. Намира за неоснователни възраженията на ответниците за наличие на обективни причини за забавата /въведеното извънредно положение през м.март 2020г./, както и за забава на кредитора /забавено плащане на аванса/, намираща се в причинна връзка и извиняваща собствената им забава, респ. освобождаваща ги от отговорност за последиците от неизпълнението. Позовавайки се на приетото с решение №151/09.12.2014г. по т.д.№ 1970/2013 г. на ВКС, І т.о., апелативният състав формира извод, че всяка от страните, независимо че не е изпълнила собственото си задължение, има възможност да развали едностранно договора с оглед неизпълнението на противната страна. В случая ищецът има правото да развали едностранно договора за СМР, доколкото не се установява неговото неизпълнение да е причина за виновното неизпълнение на задълженията на ответниците. Въззивният съд намира, че предвид отпадането с обратна сила на облигационната обвързаност между страните, породена от сключения между тях на 31.07.2019г. договор, следва да се приеме, че извършените след 28.05.2020г. на процесния обект строително-монтажни работи от ответниците, за които са съставени протоколи за извършени СМР /акт обр.19 №3, №4, №5 и №6, като първите два са двустранно подписани от страните, а останалите три- едностранно от ищеца/, не са извършени в изпълнение на задълженията по прекратения договор, а по устното споразумение. Счита, че данни за съществуването на това споразумение се съдържат в свидетелските показания по делото и съставените актове образец 19, като извършването и приемането на работата не би могло да се случи без съгласие на двете страни- възложител и изпълнител. Съдът приема, че от констатациите на съдебно-техническата експертиза за актуваната и приета от възложителя работа, като извършена от изпълнителя след датата 28.05.2020г. на процесния обект и от данните на съдебно-счетоводната експертиза, приета във въззивното производство, се установява, че след приспадане на стойността на извършените и приети СМР към остатъчния неусвоен аванс от 110 931.71 лева, отново е останал неусвоен аванс, който възлиза на сумата от 53 028.10 лева с ДДС, подлежаща на връщане от изпълнителя на възложителя съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД. Същата подлежи на възстановяване, тъй като ответниците не доказват основание за задържане на полученото. Апелативният състав намира за неоснователни оплакванията на ответниците и относно приетото от първоинстанционния съд по иска с правно основание чл.92 от ЗЗД, вр. с чл.49 от договора за СМР, сключен на 31.07.2029г. С разпоредбата на чл.49 от договора е регламентирано право за възложителя да развали договора без предизвестие в случай, че стане явно, че изпълнителят ще е в невъзможност да изпълни в срок работата, в който случай изпълнителят дължи обратно връщане на неусвоените средства от аванса и неустойка в размер на 10% от стойността на неизпълнените работи по договора. Съдът счита, че възражението на ответниците за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави е неоснователно. Като се позовава на разясненията в т.4 от ТР №1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС и съобразява естеството на задължението и вида на неизпълнението, приемайки, че в случая неустойката е предназначена да санкционира изпълнителя за такова съществено неизпълнение на възложените СМР, което е довело до разваляне на договора, въззивният състав стига до извод, че тя не е договорена в разрез с присъщите й по закон обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Начинът на определяне на нейния размер /процент от стойността на неизпълнените СМР/ е съобразен с естеството на обезпеченото задължение и с вредите, които биха настъпили от неизпълнението му. Съдът приема, че ищецът е упражнил потестативното си право на разваляне на договора от 31.07.2019г. при наличие на основанията за това, поради което ответниците дължат договорената неустойка в установения размер 55 634.32 лева. Предвид предявяване на претенция в размер на 46 223.63 лева, първият ответник дължи 462.24 лева, а вторият- 45 761.39 лева. Въззивният състав намира за неоснователни възражението за прихващане и насрещния иск от ответниците, предявени на основание чл.92 ЗЗД, вр. с чл.55 от договора, сключен на 31.07.2019г. Излага доводи, че липсва законова възможност по развален договор да се претендира неустойка за неизпълнение, доколкото след развалянето на договора не може да има както изпълнение по него, така и неизпълнение, вкл. и възникване на последици от неизпълнението. Счита, че не могат да бъдат споделени доводите на ответниците за различно третиране на страните по делото във връзка с претенциите им за присъждане на неустойка, основана на един и същи договор, тъй като уговорената в чл.49 от договора неустойка е предвидена като дължаща се при разваляне на договора, докато неустойката по чл.55 от същия договор е за забавено изпълнение. С определение №2069/22.07.2024г. по настоящото дело въззивното решение в частта, с която е осъдено на основание чл.55, ал.1, пр.3, вр. чл.87, вр. чл.88 ЗЗД „Т-Усма“ ЕООД, като участник в ДЗЗД „Тарктур Т“, да заплати на „ПС Инженеринг“ ЕООД сумата от 52 498 лева с ДДС, представляваща част от общо дължим и подлежащ на връщане неусвоен аванс по развален договор за доставка и строително-монтажни работи от 31.07.2019г., срещу който неусвоен аванс не са извършени и насрещни престации чрез изпълнение на строително-монтажни работи по устно възлагане от м.06.2020г., ведно със законната лихва от 21.04.2021г. и до окончателното погасяване на сумата, е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като очевидно неправилно. В останалата част въззивното решение е влязло в сила. По основателността на касационната жалба: Правилно въззивният съд е приел, че предмет на делото са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за плащане на суми на отпаднало основание- развален устен договор за СМР. Решаващият съдебен състав е съобразил, че в исковата молба се твърди, че след разваляне на договор за доставка и СМР, сключен на 31.07.2019г. между ищеца /възложител/ и дружествата- участници в ДЗЗД „Тарктур Т“ /изпълнители/, е останал неусвоен аванс в размер на 110 936.71 лева с ДДС, подлежащ на връщане от изпълнителите на възложителя; че по силата на последващо устно споразумение между страните за изпълнение на СМР на стойност 110 936.71 лева е постигнато съгласие дължимата за връщане по първия договор сума да се счита за аванс по това споразумение; че изпълнителите са изпълнили частично договорените работи /изпълнени са СМР на стойност 57 788.59 лева с ДДС/, поради което устното споразумение е развалено и се дължи от изпълнителите възстановяване на сумата 53 148.12 лева с ДДС като платена на отпаднало основание, от която сумата 52 616.64 лева са дължими от ответника „Т-Усма“ ЕООД, като с влязло в сила определение на първоинстанционния съд е прекратено производството по евентуално предявените искове. Правилно решаващият съдебен състав е определил релевантните факти, подлежащи на установяване и е разпределил тежестта на доказване, като изрично е вменил в тежест на ищеца да докаже плащането на претендираната сума по процесния договор, т.е. по устното споразумение, сключено след развалянето на писмения договор на 28.05.2020г. В конкретната хипотеза ищецът следва да докаже наред с останалите правопораждащи факти и твърдението си, че след разваляне на договора за доставка и СМР, сключен на 31.07.2019г. е останал неусвоен аванс в размер на 110 936.71 лева с ДДС, който по силата на последващото устно споразумение, сключено през м.юни 2020г. за изпълнение на СМР на стойност 110 936.71 лева, следва да се счита за платен от възложителя аванс. Настоящият съдебен състав намира, на първо място, че при правилно установена фактическа обстановка и прието за установено, че изпълнените от ответниците на процесния обект строително-монтажни работи след 28.05.2020г., за които са съставени протоколи за извършени СМР /акт обр.19 №3, №4, №5 и №6, издадени в периода 07.08.2020г.-24.11.2020г./, не са реализирани в изпълнение на задълженията по договора за изработка от 31.07.2019г., развален от възложителя с нотариална покана, получена от изпълнителя на 28.05.2020г., а по сключено след това устно споразумение между страните, за което няма доказателства да е развалено, въззивният съд е достигнал до явно необоснования извод, че след приспадане на стойността на извършените и приети СМР към останалия след развалянето на първия договор неусвоен аванс от 110 931.71 лева, отново е останал неусвоен аванс, който възлиза на сумата от 53 028.10 лева с ДДС, подлежаща на връщане от изпълнителя на възложителя съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД. Въпреки че правилно е определил предмета на спора- иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, основан на твърдението за развалено поради неизпълнение устно споразумение за СМР и възникнало в патримониума на възложителя право да претендира връщане на платеното на отпаднало основание, а след анализ на доказателствата е приел, че се доказва изпълнение на възложени от ищеца на ответника СМР по устен договор от м.юни 2020г., но не се доказват точните параметри на този договор, респ. не се доказва неизпълнение, обуславящо правото на възложителя да го развали, решаващият състав е счел, че сумата 53 028.10 лева с ДДС подлежи на връщане от изпълнителя на възложителя като неусвоен аванс, съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД. Съдът е игнорирал твърдението на ищеца, че по съгласие на страните останалият след развалянето на първия договор неусвоен аванс в размер на 110 931.71 лева е приет за платен аванс по устното споразумение, сключено след развалянето на писмения договор, както и твърдението му, че и устното споразумение е развалено през м.ноември 2020г. поради неизпълнение, поради което се дължи връщане на неусвоения по него аванс в размер на исковата сума 53 028.10 лева. Производството по евентуалния иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на неусвоен аванс по писмения договор от 31.07.2019г. е прекратено, но решаващият състав е допуснал смесване на фактическите състави по двете претенции- тази по главния иск, който е разгледан и тази по евентуалния иск, производството по който е прекратено. В резултат е формирал краен извод, че въпреки недоказаното разваляне на устното споразумение се дължи връщане на процесната сума като платена на отпаднало основание, който е очевидно неправилен. На следващо място, настоящият състав намира, че между страните няма спор, че актуваните СМР с протоколи - акт обр.19 №3, №4, №5 и №6, издадени в периода 07.08.2020г.-24.11.2020г., независимо, че само първият е двустранно подписан, са възложени от ищеца и изпълнени от участниците в ДЗЗД „Тарктур Т“- „Т-Усма“ ЕООД и „Тарктур“ ЕООД. Оспорването от страна на ответника „Т-Усма“ ЕООД се отнася само до СМР, неприети от възложителя, като се твърди, че актовете не са подписани от изпълнителя, тъй като извършените работи са в по-голям обем от актувания. С оглед изложеното, обосновано въззивният съд приема, че се установява сключен между страните устен договор за изпълнение на описаните в актовете обр.19 СМР при посочената цена. Основателни са обаче оплакванията в касационната жалба за необоснованост на изводите на въззивния съд, че се доказва постигнато съгласие между страните сумата 110 931.71 лева, дължима за връщане като неусвоен аванс по разваления договор от 31.07.2019г., да се счита за платено авансово възнаграждение по устното споразумение. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца за постигнато съгласие относно начина на плащане на цената на СМР, още по-малко за твърдяното в исковата молба споразумение, което по съществото си представлява договор за прихващане. При липсата на доказателства, че в изпълнение на процесното устно споразумение от м.юни 2020г. е платено /погасено чрез прихващане/ авансово възнаграждение в размер на 110 931.71 лева, явно необоснован се явява и изводът, че след приспадане на стойността на приетите СМР на стойност 57 788.59 лева с ДДС, актувани с протоколи - акт обр.19 №3, №4, №5 и №6, издадени в периода 07.08.2020г.-24.11.2020г., е останала неусвоена сума в размер на 53 028.10 лева. Дори да се приеме, че тази сума представлява неусвоен аванс, то той е платен по договора от 31.07.2019г., а претенция за връщане на платено на отпаднало основание поради разваляне на този договор не е предмет на настоящото дело. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде отменено въззивното решение в частта, допусната до касационно обжалване и да бъде отхвърлен предявеният от „ПС Инженеринг“ ЕООД срещу „Т-Усма“ ЕООД, като участник в ДЗЗД „Тарктур Т“, иск на основание чл.55, ал.1, пр.3, вр. чл.87, вр. чл.88 ЗЗД за плащане на сумата от 52 498 лева с ДДС, представляваща част от общо дължим и подлежащ на връщане неусвоен аванс по развален договор за изпълнение на строително-монтажни работи по устно възлагане от м.06.2020г., ведно със законната лихва от 21.04.2021г. и до окончателното погасяване на сумата. По разноските: На основание чл.78, ал.3 ГПК на касатора /ответника по иска „Т-Усма“ ЕООД/ следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 1 079.96 лева /платена държавна такса/ и за въззивното производство в размер на 1 199.96 лева /1 049.96 лева държавна такса и 150 лева депозит за вещо лице/. Не са представени доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение. Следва да се отмени въззивното решение и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на ответника „Т-Усма“ ЕООД да плати на ищеца „ПС Инженеринг“ ЕООД сумата над 2 824.43 лева разноски за първоинстанционното производство. С оглед изхода на спора на ответника „Т-Усма“ ЕООД следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 316.05 лева /платен депозит на експертизи/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №546/06.08.2023г., постановено по в.т.д. №14/2023г. по описа на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение №260621/05.10.2022г., постановено по т.д. №713/2021г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е осъдено на основание чл.55, ал.1, пр.3, вр. чл.87, вр. чл.88 ЗЗД „Т-Усма“ ЕООД, като участник в ДЗЗД „Тарктур Т“, да заплати на „ПС Инженеринг“ ЕООД сумата от 52 498 лева с ДДС, представляваща част от общо дължим и подлежащ на връщане неусвоен аванс по развален договор за доставка и строително-монтажни работи от 31.07.2019г., срещу който неусвоен аванс не са извършени и насрещни престации чрез изпълнение на строително-монтажни работи по устно възлагане от м.06.2020г., ведно със законната лихва от 21.04.2021г. и до окончателното погасяване на сумите, както и сумата над 2 824.43 лева до 4 327.00 лева разноски за първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПС Инженеринг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу „Т-Усма“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], като участник в ДЗЗД „Тарктур Т“, иск на основание чл.55, ал.1, пр.3, вр. чл.87, вр. чл.88 ЗЗД за плащане на сумата от 52 498 лева с ДДС, представляваща част от общо дължим и подлежащ на връщане неусвоен аванс по развален договор за изпълнение на строително-монтажни работи по устно възлагане от м.06.2020г., ведно със законната лихва от 21.04.2021г. до окончателното погасяване на сумата. ОСЪЖДА „ПС Инженеринг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да плати на „Т-Усма“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от общо 2 595.97 лева- разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач „Хотел Дива“ АД, ЕИК[ЕИК]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.