О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 427 гр. София, 26.09.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев като изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 2975 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С определение № 514 от 16.04.2018 г. по в.ч.гр.д. № 165/2018 г. на Русенски окръжен съд е отменено определение № 32 от 03.01.2017 г. по гр. д. № 2267/2017 г. на Русенски районен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което [фирма], [населено място], е осъдено на основание чл. 78, ал. 4 да заплати на „М. н. – Р.“ сумата от 1675 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. С въззивното определение искането на „М. н. – Р.“ за присъждане на разноски е оставено без уважение. Срещу определението на Русенски окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 5149 от 08.05.2018 г., подадена от „М. н. – Р.“, съдържаща оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса допустимо ли е присъждане на разноски в производство по чл. 248 ГПК, когато искането е направено след прекратяване на производството по делото. Изложени са и доводи за наличие на очевидна неправилност на съдебния акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е дадено разрешение по същество на производството за изменение на определението в частта му за съдебните разноски. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 2267/2017 г. на Русенски районен съд е образувано по искова молба, с която [фирма] е предявило срещу „М. н. – Р.“ иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 10 500 лева, заплатена по нищожен договор за наем на недвижим имот, както и иск по чл. 72, ал. 1 ЗС за сумата от 10 000 лева (част от цялостна претенция в размер на 184 115 лева), съставляващи стойността на извършените в имота подобрения. С молба от 13.11.2017 г., преди провеждане на първото по делото заседание, ищецът е направил отказ от иск на основание чл. 233 ГПК и производството по делото е прекратено с определение № 15796 от 13.11.2017 г., връчено на ответната страна на 28.11.2017 г. С молба от 06.12.2017 г. ответникът по делото е поискал допълване на прекратителното определение в частта за разноските, като към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 08.11.2017 г., в който е посочено, че сумата от 1675 лева е заплатена по банкова сметка на упълномощения от ответника адв. И.. С разпореждане от 13.12.2017 г. Русенски районен съд е указал да молителя да представи доказателства за извършване на превода. В изпълнение на дадените указания молителят е представил заверен счетоводен документ, от който е установено, че на 08.11.2018 г. от банковата сметка на „Районно мюфтийство – [населено място]“ е извършен превод на сумата от 1675 лева по сметка на адв. А. М. И., с посочено основание „адвокатски хонорар“. С определение № 32 от 03.01.2017 г. по гр. д. № 2267/2017 г. Русенски районен съд е осъдил [фирма] да заплати на „М. н. – Р.“ сумата от 1675 лева. С определение № 514 от 16.04.2018 г. по в.ч.гр.д. № 165/2018 г. Русенски окръжен съд е отменил определение № 32 от 03.01.2017 г. по гр. д. № 2267/2017 г. Русенски районен съд и е оставил молбата по чл. 248 ГПК без уважение с мотиви, че първоинстанционният съд не е бил надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски преди постановяване на прекратителното определение, както и че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е дал указания за представяне на доказателства за действителното извършване на претендираните разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Русенски окръжен съд по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос допустимо ли е присъждане на разноски в производство по чл. 248 ГПК, когато искането за това е заявено след прекратяване на производството по делото. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, ответникът може да заяви искане за присъждане на разноски и да представи доказателства за извършването им и след постановяване на определението за прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска, постановено в закрито заседание. Когато определението за прекратяване на производството по делото е постановено в закрито съдебно заседание и преди съобщаването му на ответника, той е сторил разноски по заведеното срещу него съдебно дело, тези разноски му се дължат от ищеца. В този смисъл определение № 101 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 102/2012 г. ВКС, II г. о. и определение № 607 от 29.12.2016 г. по ч. гр.д. № 4979/2016 г. ІV г.о. ВКС. По делото е установено, че ответникът е извършил разноски за адвокатски хонорар преди постановяване на определение № 15796 от 13.11.2017 г. - сключил е договор за правна защита на 08.11.2017 г. и на същата дата е превел дължимото възнаграждение по сметка на процесуалния си представител, поради което извършените от него разноски по делото са дължими от ищеца. Неправилен е и формираният от въззивният съд извод, че давайки указания за представяне на счетоводен документ за действителното извършване на разноските, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение. Съгласно чл. 101 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за това, а при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. Това правило намира приложение и в производството по 248 ГПК, което има самостоятелен характер, независимо че е обусловено от развитието на главното производство. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а на „М. н. – Р.“ следва да бъде присъдена сумата от 1675 лева, съставляващи извършени пред първата инстанция разноски. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 514 от 16.04.2018 г. по в.ч.гр.д. № 165/2018 г. на Русенски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 514 от 16.04.2018 г. по в.ч.гр.д. № 165/2018 г. на Русенски окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на „М. н. – Р.“ на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 1675 (хиляда шестстотин седемдесет и пет) лева съдебни разноски. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: