О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 232 София, 28.05. 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 1781 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1164/19.02.2017 г. на О. Р. М., чрез адвокат М. Р. от АК-Р., срещу определение № 22 от 05.02.2018 г. по в.ч.гр.д. № 25/2018 г. на Апелативен съд Велико Т., с което се потвърждава определение от 15.11.2017 г. по гр.д. № 639/2017 г. на Окръжен съд Русе за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове. В нея се твърди, че въззивното определение е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по съображения, които се свеждат до правната възможност на малолетно дете, чрез неговата майка и законен представител, да предяви иск за оспорване на бащинство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима. С обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил определение за прекратяване на производството по предявените искове от малолетния О. Р. М., [дата на раждане] , чрез неговата майка и законен представител С. М. М., за оспорване на произхода от вписания като баща Р. Я. М. /съпруг на майката/, както и за установяване на произход от К. И. С., с твърдения, че е биологичният му баща. Според мотивите на съда, ищецът е малолетен, а строго личния характер на иска по чл.62, ал.4 СК предполага самостоятелна преценка и воля на заинтересованото лице да прецени дали да оспори произхода от бащата, поради което е недопустимо детето да предяви този иск чрез законния си представител, в който смисъл е тълкувана вече същата разпоредба. След като детето е с установен произход, според съда, предявеният иск за оспорване на произхода от бащата е недопустим, а детето няма правен интерес и от иск по чл.69 СК, поради което делото правилно е било прекратено от първоинстанционния съд. При проверка на основанията за допускане до касация, настоящият състав намира, че определението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване по обуславящия изхода на делото и уточнен от настоящия състав на ВКС въпрос, за правната възможност на малолетно дете чрез неговата майка и законен представител да предяви иск за оспорване на бащинство, установено с презумцията по чл.61, ал.1 СК. Поставеният за разглеждане въпрос следва да се разгледа в светлината на необходимия баланс между конкуриращи се лични и обществени интереси като се съобрази преди всичко от положението на детето и неговия висш интерес, прогласен с чл.3 от Конвенцията за правата на детето, в който смисъл се е произнасял и ЕСПЧ - чл.8 от Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи налага на държавите задължението да установят дали е в най-добър интерес на детето да се позволи на биологичния баща да установи връзка с малолетното лице, например като му се предостави право на лични отношения. (K., §§ 76-77, и A., § 74). Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.4 от Семейния кодекс, детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие, т.е. законодателят признава правото на детето да предяви иск за оспорване на бащинство и преди навършване на пълнолетие /до 14 г. възраст чрез своята майка/. При тълкуване нормата на чл.62, ал.2 СК, с ТР № 2/05.02.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г., Общото събрание на гражданската колегия също приема, че възможността да предяви иск за оспорване на „презумптивното бащинство” в сега действащия Семеен кодекс от 2009 г. е предвидена за всички правни субекти, обвързани с признатата от закона връзка на произход, но според настоящия състав на Върховния касационен съд, в случая следва да намери приложение нормата на чл.8 от ЕКЗПЧ, защитаваща правото на неприкосновеност на „личния живот” към което се отнасят и делата за оспорване на бащинство, включващо в себе си важни аспекти от личността и на предполагаемия баща (R. c. D., 28 ноември 1984 г. и Y. c. A. (déc.), 19 октомври 1999 г.). В отговор на допуснатия до разглеждане процесуалноправен въпрос, настоящият състав на ВКС приема следното: Държавата гарантира най-висшия интерес на детето и съгласно чл.14 от Конституцията на Република България, децата са под закрилата на държавата и обществото, което се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето (чл.3, т.3, вр.§ 1, т.5 ДР на ЗЗакрД). Този принцип, проведен през призмата на чл.8 от ЕКЗПЧ предполага да се предостави възможност на съда да прецени особените обстоятелства на всеки отделен случай преди вземане на крайното решение дали се постига нужния баланс между различните интереси на заинтересуваните страни – майката, детето навършило или ненавършило пълнолетие, вписания в акта за раждане баща, както и лицето претендиращо да е биологичен баща. При предявен иск от ненавършило пълнолетие дете, което упражнява правото на оспорване на бащинството чрез своята майка и законен представител, осигуряването на най-добрия интерес на детето означава съдът да може да преценява всички релевантни обстоятелства във връзка с конкретното твърдение или искане за оспорване на бащинството, като съобрази преди всичко от положението на детето и неговия висш интерес (чл.3 от Конвенцията за правата на детето) по начин, който осигурява защитата на личния му живот по смисъла на чл.8 от ЕКЗПЧ. С оглед на дадения отговор, изводите на съда за прекратяване на делото не могат да бъдат споделени, тъй като в случая не се постига справедлив баланс между правата на детето и на обществото като цяло. Невъзможността на детето да оспори бащинството, установено в закона (чл.61, ал.1 СК) до навършване на пълнолетие, всъщност представлява неспазване на личния живот по смисъла на цитираната разпоредба на чл.8 от ЕКЗПЧ. В случая се признават и не се оспорват релевантните за изхода на делото обстоятелства от заинтересуваните лица – майката на малолетното дете, вписания в акта за раждане баща, както и лицето претендиращо да е биологичен баща. От изявленията на всички заинтересувани в писмените отговори се потвърждава, че между детето О. и К. И. С., съществува трайна връзка, равностойна на семейната по смисъла на чл.8 от ЕКЗПЧ, още от раждането на малолетния /К. И. С. живее с майката на детето след фактическата раздяла с нейния съпруг - вписания като баща Р. Я. М. и го счита за свой син/. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при тези обстоятелства, да се отрече правото на ненавършилото пълнолетие дете, чрез неговата майка и законен представител, да упражни правото на оспорване на бащинството, ще означава непорпорционална намеса на държавата в правото на личния и семеен живот на детето по смисъла на чл.8 от ЕКЗПЧ и няма да бъде съобразен неговият висш интерес, според чл.3 от Конвенция за правата на детето. Съгласно чл.71 от Семейния кодекс, иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред установеният произход, което с оглед изложеното по-горе за възможността детето да оспори произхода от бащата до навършване на пълнолетие, дава основание да бъде разгледан по същество и предявения иск по чл.69 СК. Предвид изложените съображения, определението за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове на основание чл.62, ал.4 и чл.69 СК следва да бъде отменено изцяло, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22/05.02.2018 г. по ч.гр.д. № 25/2018 г. на Апелативен съд Велико Т.. ОТМЕНЯ определение № 22 от 05.02.2018 г. по ч.гр.д. № 25/2018 г. на Апелативен съд Велико Т. и връща делото на Окръжен съд Русе за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.