Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 380 С., 27.11. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 899 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, именована „жалба” на Г. К. Н. от [населено място], понастоящем намиращ се в Държавна психиатрична болница, [населено място], за отмяна на решение № 57 от 19.03.2012 г. на Смолянския районен съд, постановено по гр.д. № 1176/2011 г., влязло в сила на 10.04.2012 г. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, с което са уважени исковете на С. Г. Т. от [населено място] против молителя, за сумата общо от 376 лв., от които сумата от 180 лв., представляваща задължение за връщане на предадена от ищеца и получена от ответника с оглед на неосъществено основание държавна такса, сумата от 70 лв., представляваща задължение по договор за заем, по който ответникът се е задължил да върне на ищеца тази сума в срок до 10.05.2010 г. и сумата от 126 лв. деловодни разноски. Предвид изложените твърдения в молбата за нарушаване на съответните правила, вследствие на което молителят е бил лишен да участва в производството по делото, се касае за молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна С. Г. Т. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът му адв. Г. Г. от АК-С. оспорва молбата за отмяна като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от узнаване за решението и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушение на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждане на делото. В случая доводите на молителя са, че е бил лишен от възможност да участва в разглеждането на делото, тъй като съдът е допуснал процесуални нарушения в процедурата по призоваването му. Доводите са неоснователни, тъй като видно от данните по делото, на адреса на молителя – ответник в производството по делото, са изпращани призовки, които са се връщали в цялост с отбелязване, че лицето не се намира на адреса, поради което съдът служебно е изискал и е представена справка за постоянен и настоящ адрес на ответника. И на двата адреса са изпратени призовки, които са се върнали в цялост с отбелязване, че лицето не пребивава на постоянния си адрес в [населено място] от години, а настоящия си адрес в [населено място], [община], Дом за стари хора, е напуснал преди повече от година. С оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК съдът е разпоредил да бъдат залепени съобщения и на двата адреса, което е сторено на 07.10.2011 г. на входната врата на апартамент № 11 на постоянния адрес на ответника в [населено място] и на 08.12.2011 г. – на портала на Дома за стари хора в [населено място] – настоящия му адрес. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът е назначил на ответника особен представител адв. Й. К. М. от АК-С., при участието на който се е развило производството по делото, приключило с влязло в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. В случая съдът не е извършил процесуални нарушения в процедурата по призоваване на ответника. Същият в изпълнение на законовите изисквания на чл. 45 – чл. 47 ГПК е изпращал съобщения на адреса му по исковата молба, които са се върнали в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса, изискал е удостоверение за неговия постоянен и настоящ адрес, от които два адреса призовките също са се върнали в цялост с отбелязване, че лицето не се намира на тези адреси, на които по разпореждане на съда, връчителят е залепил уведомленията на входните врати, в указания срок ответникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата, съдът е приложил съобщенията по делото като редовно връчени и му е назначил особен представител – адв. Й. М.. Т.е. в производството по делото Смолянският районен съд не е нарушил което и да било процесуално правило по призоваването на ответника, поради което оплакването му по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото му на участие и защита по делото. Предвид изложеното следва, че съдът е изпълнил законосъобразно задълженията си по изпращането на призовки и съобщения на ответника-молител, поради което не следва извод за допуснато нарушение, свързано с изпращане на съобщенията и призовките по реда на чл. 45 – чл. 47 ГПК. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за отмяна в първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като процесуалните действия извършени от решаващия съд не са опорочени. Затова с довода за нередовно съобщаване и призоваване и неправилно приложение на чл. 45 – чл. 47 ГПК не се обосновава фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като предвидената в тази норма хипотеза засяга случаи на нередовно съобщаване и призоваване на страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до лишаване от възможността й да участва в делото, какъвто не е настоящия случай. Възможността за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и опущения, допуснати в хода на производството по делото. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което същата следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на ответната на молбата страна следва да се присъдят направените деловодни разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. К. Н. от [населено място], понастоящем намиращ се в Държавна психиатрична болница, [населено място], за отмяна на решение № 57 от 19.03.2012 г. на Смолянския районен съд, постановено по гр.д. № 1176/2011 г., влязло в сила на 10.04.2012 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. ОСЪЖДА Г. К. Н. от [населено място], понастоящем намиращ се в Държавна психиатрична болница, [населено място] да заплати на С. Г. Т. от [населено място], [улица] направените деловодни разноски за настоящото производство в размер на 200/двеста/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: