Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  431                                             София   21.05.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети май  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ ИВАНОВА          ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 1134 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от А. Р. Р. от с. Л., чрез процесуалния си представител-адвокат Пампоров против въззивно решение № 117 от 12.05.2009г.по в.гр.д. № 151 по описа за 2009г.на Смолянски окръжен съд,с което е отменено решение № 8 от 10.02.2009г.по гр.д. № 241/2008г.на Районен съд Девин и вместо това е постановил друго,с което са отхвърлени предявените от А. Р. Р. против Основно училище”Х. Ботев”с. Лесково искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконосъобразно уволнението й,извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ със Заповед № 4 от 30.09.2008г.,за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност: „учител І-ІV клас” и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2 912лв.и по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 416лв. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявените искове. Претендират се направените по делото разноски. С определение № 1* от 7.10.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос – дали с оглед разпоредбата на чл.333 ал.4 от КТ- изсикуемото се съгласно чл.10 т.5 от Колективния трудов договор –„предварително становище”на синдикалната организация –следва да се разбира като „предварително съгласие”. В съдебно заседание страните не се явяват,не се представляват и не вземат становище. Изразеното –в представения отговор на подадената касационна жалба становище на ответната страна е,че жалбата е неоснователна и обжалвания въззивен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че за изпълнение на изискването на нормата на чл.10.5 от КТД е достатъчно да бъде поискано становище от синдикалната организация,като е прано ирелевантно дали то ще е положително или отрицателно. Даденото в случая отрицателно становище е преценил като незадължително и необвързващо за работодателя. Считайки, че е налице реално съкращаване на щата и са налице предпоставките по КТ за законосъобразност на уволнението е направил извод за неоснователност на предявените искове. По поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване,настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд. Многократно в решенията си-по идентични казуси ВКС е приемал/и това е становището, което състава споделя/, че независимо,че в Колективния трудов договор е употребен израза „предварително становище”на синдикалния орган, по същество се касае за изискване на предварително съгласие, като липсата му-е самостоятелно основание за незаконност на уволнението. Противното би обезсмислило нормата на чл.10.5 от КТД за системата на народната просвета,изискваща предварително становище на синдикалната организация при прекратяване на трудовите правоотношения по чл.328 ал.1 т.2 и 3 от КТ с работници и служители,членове на синдикатите. Касае се за норма от КТД,която се основава на изрична разпоредба на закона /чл.333 ал.4 от КТ/, установяваща императивното изискване за предварителното съгласие на съответния синдикален орган,за да може работодателят да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата. Предмет на уредба в колективния трудов договор са само онези трудовоправни или социално правни въпроси, които не са уредени с повелителни разпоредби от закона. В случая императивно е уреден вида на предварителното становище –съгласие, а с КТД е дадена възможност за разширяване на приложното поле на предварителната закрила на работниците и служителите до всички членове на синдикалната организация. Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен,постановен в нарушение на нормата на чл.333 ал.4 от КТ. Същият следва да бъде отменен,а спорът разгледан –на основание чл.293 ал.2 във вр.с ал.3 от ГПК по същество. Безспорно установено е по делото,че ищцата/сега касатор/ е член на синдикалната организация СБУ към КНСБ в ОУ”Х. Ботев”. Работодателят е поискал становище от синдикалното ръководство с писмо №165 от 26.09.2008г.,на което е получил отговор-Протокол №1 от 29.09.2008г.,с който е изразено несъгласие за съкращаване на една от трите щатни бройки на длъжността „учител І –ІV”клас. Следователно- към момента на постановяване на процесната заповед № 4 от 30.09.2008г. за прекратяване на трудовото правоотношение на А. Р. Р. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ и към момента на връчването й- е липсвало съгласие от страна на синдикалния орган в училището. Заповедта за уволнение е незаконосъобразна,защото е издадена в нарушение на законоустановената закрила по чл.333 ал.4 от КТ. На това основание тя следва да бъде отменена- без да се разглежда трудовия спор по същество и без да се обсъждат останалите наведени доводи. Основателността на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ обуславя - в случая основателността и на втория предявен иск- по чл.344 ал.1 т.2 от КТ – ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Основателен е и иска по чл.225 ал.1 от КТ,във вр.с чл.344 ал.1 т.3 от КТ за присъждане на обезщетение за срок от шест месеца/ 1.10.2008г.- 31.03.2008г./,през които ищцата е останала без работа,поради уволнението. Оставането без работа на ищцата за претендирания период не е било спорно по делото/липсва възражение в този смисъл/. Отделно- е прието като доказателство –писмо от Бюрото по труда,от което е видно,че ищцата е била регистрирана като лице,търсещо работа на 13.10.2008г. Дължимата сума,който следва да бъде присъдена в случая е в размер на 3 016.44лв./6 х 502.74лв./,ведно със законната лихва, считано от 24.11.2008г./датата на предявяване на исковата молба/. С оглед приетото по-горе – неоснователен се явява иска по чл.220 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Пред вид решението на съда за признаване на уволнението за незаконно- основанието за изплащане на подобно обезщетение е отпаднало и е ирелевантен спора за размера му /дали да е едно брутно трудово възнаграждение или двойния му размер, съгласно чл.20 от КТД/. С оглед изхода от спора,пред вид направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК-в полза на касаторката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,които възлизат общо на 690лв. /от които -за адвокатско възнаграждение: 200лв.за първата,150лв.-за въззивната и 300лв. –за касационната инстанция и за вещо лице- 40лв./ На основание чл.78 ал.6 от ГПК- в тежест на ответната следва да бъде възложена и следващата се държавна такса от 200лв./ С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 117 от 12.05.2009г.по в.гр.д. № 151 по описа за 2009г.на Смолянски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на А. Р. Р. от с. Л. и отменя Заповед № 4 от 30.09.2008г.на директора на Основно училище „Х. Ботев”с. Лясково,с което е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,считано от 1.10.2008г. ВЪЗСТАНОВЯВА А. Р. Р. НА заеманата преди уволнението длъжност в ОУ”Х. Ботев”с. Лясково:„учител І –ІV клас”. ОСЪЖДА Основно училище „Х. Ботев”с. Лясково, представлявано от директора Ш. да заплати на А. Р. Р. ЕГН ********** сумата от 3 016.44лв./три хиляди и шестнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/,представляваща обезщетение за времето от 1.10.2008г.до 31.03.2008г.,през което е останала без работа, поради уволнението,ведно със законната лихва, считано от 24.11.2008г.до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.220 ал.1 от КТ за сумата от 502.74лв. ОСЪЖДА Основно училище „Х. Ботев”с. Лясково, представлявано от директора Ш. да заплати на А. Р. Р. ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 690лв./шестстотин и деветдесет лева,както и ДА заплати държавна такса в размер на 200/двеста/лева в полза на държавата по бюджета на съдебната власт. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ:1. 2.