2 гр. д. № 5847/2015 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 127 София, 06.07.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 17 май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5847/2015 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Г. А. П. срещу решение № 1198 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 2244/2014 г. Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19.02.2014 г. по гр. д. 2297/2011 г. на Асеновградски районен съд в частта, с която с която на основание чл. 353 ГПК в дял на К. А. К. е поставен самостоятелен обект с идент. 00702.531.129.3.1, с предназначение на друг вид самостоятелен обект с площ от 22 кв. м.; на Н. А. Г. е поставен в дял самостоятелен обект – гараж, с идент. 00702.531.129.3.5, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на Г. А. П. предявена срещу другите две съделителки за заплащане на увеличената стойност на допуснатия до делба и поставен в негов дял апартамент с идентиф. 00702.531.129.3.6, всички имоти с админ. адрес [населено място], [улица]. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение № 65 от 08.02.2016 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на въззивното решение в частта по сметките на основание чл. 280, ал. 1 ГПК по разрешения с него въпрос как следва да се уредят отношенията между съсобствениците за направените от единия от тях подобрения в общия имот. Ответниците по касация К. А. К. и Н. А. Г. намират жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Когато подобренията са извършени от единия съсобственик в съсобствения имот, отношенията във връзка с подобренията направени в частта на починалия наследодател, съсобственик, намират правно основание в чл. 12, ал. 2 ЗН, а претенцията по отношение на останалите съсобственици намират правно основание в чл. 30, ал. 3 СЗ, ако са направени с тяхно съгласие и без противопоставянето им или по правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако са направени въпреки противопоставянето им. В този смисъл е приетото в ТР № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС. По същество на касационната жалба : Касаторът е придобил по наследяване 1/8 ид. ч. от дворното място и правото на строеж за първия етаж в сградата. В този обем права върху имота са придобили по наследяване и ответниците по иска, негови сестри, а баща му на основание прекратена семейна имуществена общност и по наследяване е придобил 5/8 ид. ч. Към датата на предявяване на претенцията бащата е починал, и неговата част от имота, намалена с разполагаемата по закон, с която приживе се е разпоредил чрез завещание, е наследена от трите му деца – страните по делото. Претенцията за подобренията направени в частта от имота, останала по наследство от бащата А. П. намира правно основание в чл. 12, ал. 2 ЗН. Претенцията за подобренията направени в частите от имота, придобити от сестрите на касатора по наследяване от майка им (или за по 1/8 ид. ч. от всяка една), намира правно основание в чл. 30, ал. 3 ЗС, тъй като са направени със знанието и без противопоставянето на тези съсобственици. По делото е установено, че наследодателката на страните М. П. е починала през м. 12.1995 г. Наследодателят А. П. е починал на 21.10.2010 г. Приживе през 1995 г. наследодателите са придобили правото на собственост върху УПИ ХІ-4148 в кв. 346 по плана на [населено място]. Същата година са се разпоредили с 2/3 ид. ч. от имота и правото на строеж за втория и трети жилищни етажи съгласно одобрен архитектурен проект за застрояване на имота като са запазили за себе си право на строеж за първия жилищен етаж. Строителството на сградата е осъществено след смъртта на наследодателката П., поради което построеното жилище през 1996-1998 г. е станало съсобствено между преживелия съпруг и трите му деца, страните по иска. Касаторът е извършил подобрения в съсобственото жилище и дворно място в периода от 1996 г. до 2010, когато почива баща им, подробно изброени в т. т. 1-31 в молбата от 21.01.2013 г. С гласни доказателства е установено, че то е било предадено от строителя в степен на завършеност – груб строеж и всички довършителни работи са извършени от касатора, който е живеел със семейството си в имота, като баща му, наследодателя А. П., не е участвал със средства в довършителните работи. В срока по чл. 346 ГПК касаторът е заявил претенция за заплащане от съделителките на направените от него подобрения, които е определил на обща стойност 20043.40 лв., като е поискал ответниците да бъдат осъдени да му заплатят по 5289.23 лв., които суми съответстват на правата им в съсобствения имот. Първоинстанционният съд е приел, че подобренията не са извършени в съсобствен имот, като е изхождал от датите на извършването им и тази на смъртта на наследодателя – 21.10.2010 г. Намерил е, че претенциите за подобренията от т. 1 до 31, които са направени приживе на наследодателя, намират правно основание в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН, тъй като представляват довършителни работи в дворното място, жилищния етаж, гаража и стаята приживе на наследодателя. Отхвърлил е искът за тези подобрения по съображения, че съделителят е живял в имота от построяването му до смъртта на наследодателя безвъзмездно, с което е бил възнаграден за извършените подобрения по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, поради което претенциите за заплащане на стойността им е неоснователна. Уважил е исковете само за претендираните разноски за подобренията по т. т. 32 и 33, като направени след смъртта на наследодателя. Изводът, че претенциите за заплащане стойността, с която се е увеличила стойността на имота, в резултат на направените подобрения от т. 1 до т. 31 от молбата намира правно основание в чл. 12, ал. 2 ЗН е незаконосъобразен. Наследодателката, майка на страните, е починала преди построяване на сградата, поради което на основание наследствено правоприемство преживелият съпруг и страните по делото, техни деца, са станали съсобственици на 1/3 ид. ч. от дворното място и правото на строеж за първия етаж от жилищната сграда, а след построяването й съответно съсобственици на този жилищен имот. Претенцията за подобренията в имота намира правно основание по чл. 12, ал. 2 ЗН само за ½ ид. ч., т. е. за тези, които са направени в частта на преживелия съпруг. За подобренията, направени в частите на съделителките К. К. и Н. Г., по отношение на които касаторът е бил държател, претенциите намират правно основание в чл. 30, ал. 3 ЗС, тъй като подобренията са извършени със съгласието и без противопоставянето на съсобственичките. В този смисъл е и разрешението, дадено в ТР № 85 от 2.12.1968 г. на ОСГК на ВС. Приетата техническа експертиза е определила стойността на различните подобрения към датата на извършването им. За да бъде уважена претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН, следва да се определи с каква сума се е увеличила стойността на притежавания от наследодателя ½ ид. ч. от имота към момента на откриване на наследството, останало от него. По отношение претенцията за подобренията направени от касатора, в качеството му на държател, стойността им следва да се определи към момента на извършването им, данни за което се съдържа в приетата техническа експертиза. Като е отхвърлил претенцията по сметки заявена от касатора, съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК то да бъде отменено. Тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, допускане и премане на експертиза за установяване стойността, с която се е увеличила стойността на притежавания от наследодателя имот към 2010 г., на основание чл. 293, ал. 2 ГПК след отмяна на решението, делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1198 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 2244/2014 г. Пловдивски окръжен съд и потвърдено с него решение от 19.02.2014 г. по гр. д. 2297/2011 г. на Асеновградски районен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията на Г. А. П. предявена срещу съделителките К. К. и Н. Г. за заплащане стойността на направените от него подобрения в допуснатите до делба съсобствени жилище и гараж. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за ново разгреждане от друг състав в отменената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: