Р Е Ш Е Н И Е № 58 София, 29 януари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари 2014 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретаря ............А. КАРАДЖОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ..........Р. КАРАГОГОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 2157/2013 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по молба на осъдения П. И. К. с искане за възобновяване на производството по ВНОХД № 34/2013 г. по описа на Пернишки окръжен съд. В искането се излагат съображения за наличие на основанието за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Съществените нарушения на процесуалните правила се аргументират с твърдения за нарушаване на правилата за разпознаване, съвпадение в приетите факти по осъществяване на деянието в съдебните актове с тези по обвинителния акт и показанията на пострадалия, нарушено право на защита с оглед отказа на въззивния съд да назначи съдебномедицинска експертиза на пострадалия и съпругата му, както и с отказа да допусне до разпит участвалите в разпознаването лица, приети факти в противоречие с показанията на пострадалия относно резултата от извършеното от него разпознаване, както и с провеждането на въззивно производство, в което защитните доводи на осъдения и защитата му не са получили отговор. Прави се искане за възобновяване на производството по делото и прилагане на разпоредбата на чл. 425 ал.1 от НПК. С първоинстанционната присъда № 95 от 04.12.2012 г. , постановена от Брезнишки районен съд по НОХД № 136/2012 г. П. К. е бил признат за виновен за извършено на 21.06.2012 г. в [населено място], общ. Б. престъпление по чл. чл.209 ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С въззивно решение № 40, постановено на 21.06.2013 г. от Пернишки окръжен съд по ВНОХД № 34/2013 г., първоинстанционната присъда е била потвърдена. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа искането по изложените в него доводи, като акцентира върху нарушенията, допуснати при извършеното разпознаване, и конкретизира искането, което се прави – отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият в своя защита поддържа това искане, като в последната си дума заявява, че няма участие в деянието, за което е признат за виновен. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като счита, че не са налице условията в закона за възобновяване на производството. Сочи, че деянието е извършено с цинизъм от осъдения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на актовете и съдопроизводствените действия на предходните инстанции, намери следното: Искането за възобновяване на осъдения К. е процесуалнодопустимо, тъй като е подадено в предвидения в чл. 421 ал.3 от НПК шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Не се констатира на досъдебното производство да е било допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на действия по разследването „разпознаване на лице”. Протоколите, удостоверяващи извършването им /л. л.26 и л.36 от ДП/, не сочат да са допуснати нарушения на нормите на чл. 169 - чл. 171 от НПК. Преди провеждането на двете разпознавания – по снимки и присъствено, са били проведени подробни разпити на пострадалия Г. /л.15 и л.16 от ДП/ съобразно изискванията на чл. 170 от НПК. Свидетелят ясно и точно е заявил по какви белези би разпознал извършителя на престъплението и впоследствие при самото разпознаване е конкретизирал всеки от тях. Не отговаря на действителността твърдението на защитата, че осъденият е бил представен за разпознаване с коренно различни от него по външност лица, с което е нарушен чл. 171 ал.2 от НПК. Приложеният фотоалбум /л. 28 и сл. от ДП/ ясно удостоверява липсата на основания за такова твърдение. Представените четири снимки на други лица сочат на „сходство” във външните белези, по които пострадалият е заявил, че е възприел от извършителя и по които би го разпознал. По този начин изискването на посочената норма за „сходство” на външните белези, а не за идентичност, което е обективно непостижимо, е напълно съобразена от органа по разследването. Не се установява да е допуснато каквото и да е нарушение с факта, че след извършено разпознаване по снимки, е било извършено и разпознаване на живо с участието на осъдения. Правилата на раздел VІІ на Глава четиринадесета не ограничават броя на разпознаванията като процесуално-следствени действия, нито уреждат невъзможност за извършване на разпознаване на живо след вече проведено разпознаване по снимки. В случая второто разпознаване се е наложило след откриването на извършителя, който е издирен след разпознаването му по снимки. И двете разпознавания са били извършени в рамките на разследването при спазване на всички процесуални изисквания за провеждането им, поради което не се констатира да е допуснато същественото процесуално нарушение, посочено в искането. Не се констатира да е налице противоречие в показанията на пострадалия Г. относно резултатите от проведените разпознавания. В показанията си /л. 31 гръб от първоинстанционното дело/ ясно е заявил, че е разпитван и е извършил разпознавания на лицето в Б. и в П., а в София не е разпознал лицето. Тези му изявления напълно кореспондират с протоколите за разпознаване, приложени на л. 26 и л. 36 от досъдебното производство относно местата на извършените действия по разследването. Касационната инстанция не намери за основателен и друг довод на защитата, съдържащ се в искането, касаещ установените факти по авторството на престъплението в лицето на осъдения К.. Твърди се, че приетите фактически положения са в противоречие с показанията на пострадалия и съпругата му относно резултата от разпознаванията. Извън посоченото вече относно разпознаването, следва да се има предвид обстоятелството, че не се констатира в разпитите на св. Г. и св. С. А. да е имало каквото и да е колебание относно автора на измамата. И двамата са били непоколебимо еднопосочни в изявленията си пред съда по време на проведените разпити /л. 31 и л. 32 от първоинст. дело/, че именно подсъдимият е лицето, което е поддържало заблуждението у пострадалия, възбудено вече по телефона, и е получило сумата от 12000 лева. Не би могло да се твърди наличие на процесуално нарушение с оглед обстоятелството, че приетите от прокурора и от съдебните инстанции фактически положения са идентични. При положение, че те почиват на показанията на пострадалия Г., който единствен е възприел фактите по възбуждане и поддържане на заблудата и който е контактувал с извършителя, е обясним този подход както на прокурора, така и на съдилищата. Вероятно с искането се цели да се разколебае доказателствената стойност на показанията на св. Г., което обаче не е сторено. Необосноваността на съдебните актове не е касационно основание, поради което не би могла да бъде и основание за възобновяване на производството по делото. Единствено при процесуален порок при събирането на съответното доказателство и неговата оценка защитата би могла да претендира наличие на съществено процесуално нарушение, което в случая не е направено, но такова не се и констатира от касационния съд. Не е допуснато нарушение на чл. 14 и чл. 107 от НПК, поради което и този довод следва да бъде оставен без уважение. Преразпитът на разпитани вече свидетели, допускането на нови свидетели и назначаването на експертиза са в компетентността на въззивния съд съгласно чл. 327 от НПК. По тези искания съдът се е произнесъл с определение за насрочване на делото, както и в съдебно заседание на 27.03.2013 г. Провеждането на въззивно съдебно следствие, както и неговият обхват, са изцяло в преценката на решаващия съд, който не е длъжен да уважи всички доказателствени искания. Преразпитът на вече разпитан свидетел /в случая на пострадалия/ не е бил задължителен, а е предвиден само в случаи на необходимост. Такава не е констатирана от въззивната инстанция, поради което тя не може да бъде упрекната за отказа й да извърши преразпит на св. Г.. Допускането на нови свидетели съобразно чл. 327 ал.4 от НПК се извършва когато техните показания биха имали значение за правилното решаване на делото. В случая искането за допускане до разпит на участниците в разпознаванията не е било уважено и тази преценка на въззивния съд не следва да бъде подложена на съмнение, доколкото вътрешното убеждение на съда за липсата на необходимост от техния разпит е надлежно мотивирана в решението и обоснована с доказателствената стойност на неопорочените от процесуална гледна точка протоколи, удостоверяващи реда, начина и резултата от проведените разпознавания. Наред с това е уважено искането на защитата за разпит на св. Д. М. – дъщеря на осъдения, с което напълно са гарантирани неговите права. Не е допуснато съществено процесуално нарушение с отказа на въззивния съд да назначи съдебномедицинска експертиза на пострадалия и съпругата му относно установяване на обстоятелството дали те имат нарушен слух. В случая тази експертиза не е била от категорията на задължителните. Съгласно чл. 144 ал.2 т.5 от НПК тя би била такава, ако е съществувало съмнение относно способността на тези свидетели с оглед физическото им състояние правилно да възприемат фактите, които имат значение за делото, и да дават достоверни показания за тях. След като съдът не е констатирал каквото и да е обстоятелство, което да го усъмни в твърдението на подсъдимия и на защитата, че свидетелите Г. и А. не чуват, той не е бил и длъжен да допусне исканата от защитника експертиза. Простото твърдение на обстоятелство от страна по делото не означава, че е налице задължение на съда да го изяснява посредством специални знания на експерти. В случая очевидно за решаващия съд не е възникнало съмнение относно обстоятелството дали тези свидетели имат увреждане на слуха. Съдът е мотивирал определението си за отказ, с което не е нарушил правото на защита на подсъдимия, нито е нарушил принципа на чл. 13 от НПК. Събраната от първостепенния съд доказателствена съвкупност е била подложена на анализ и от въззивния съд, който е отговорил аргументирано на доводите от въззивната жалба, касаещи оценката на доказателствените източници. Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста. В този смисъл е неоснователен и друг довод, изложен в искането за възобновяване, касаещ несъобразяването на въззивния съд с доводите на защитата. Въззивният съд е дал в решението си отговор на всички аргументи, съдържащи се във въззивната жалба, както по отношение на доказателствения анализ, така и по отношение на авторството с оглед новосъбраните доказателства, съдържащи се в обясненията на подс. К. и в показанията на св. М.. Проверката на съдебния акт на окръжния съд сочи, че подходът на съдебния състав не е бил изобщо формален, както се твърди в искането за възобновяване, а изключително задълбочен и обоснован със закона. По този начин въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 339 ал.2 от НПК. Предвид изложените съображения касационната инстанция не констатира основания за възобновяване на производството по делото по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. С оглед изложеното, на осн. чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. И. К. за възобновяване на производството по ВНОХД № 34/2013 г. по описа на Пернишки окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.