Р Е Ш Е Н И Е № 120 гр. София, 22.10.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2928 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. И. Б., И. Г. Ч. и А. Г. Ч.-Д., чрез пълномощниците им адвокатите Хр. Т. и С. Н. против въззивното решение от 28.10.2013 год. по гр. д. № 5059/2012 год. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 28.04.2009 год. по гр. д. № 4411/1998 год. на Софийския районен съд и вместо това е допусната съдебна делба на трети и четвърти жилищни етажи, подробно описани, както и на магазин от лицевата страна към улицата, построени в УПИ ХІІІ – 534 в кв. 58, м. „И.” в [населено място] между И. Г. Ч. с дял 65/120 ид. ч., А. Г. Ч.-Д. с дял 40/120 ид. ч., М. Д. М. с дял 10/120 ид. ч. и Е. И. Ч. с дял 5/120 ид. ч., отхвърлен е иска за делба по отношение на А. Н. М. и М. Б., и е уважена претенцията по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./, като И. и А. Ч. са осъдени да заплащат на М. М. и Е. Ч. ежемесечно посочените парични суми за лишаването им от ползване на делбените имоти, считано от влизане в сила на решението до приключване на делбеното производство. Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това се допусне делбата с участието на съделителката М. Б., искът за делба на М. М. бъде отхвърлен, както и искането й за заплащане на обезщетение вместо ползване с довод, че същата не е съсобственик в делбените имоти. Претендират и присъждане на направените в настоящата инстанция разноски. Ответниците по касационната жалба оспорват същата по съображенията в представената писмена защита и в съдебно заседание, чрез пълномощника им адв. Д.. Съделителката Е. Ч. е оспорила квотите в съсобствеността по съображенията в подадена от нея насрещна касационна жалба, по която не е допуснато касационно обжалване. Претендират заплащане на направените в настоящето производство разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирани страни по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 306 от 16.07.2014 год. на ВКС. В него е прието, че поставеният материалноправен въпрос, свързан с прехвърлителното действие на разпореждането с идеалните части от дворното място и по отношение на построените без учредено право на строеж от останалите съсобственици сгради в груб строеж, независимо от изричното му изключване като предмет на сделката, е разрешен от въззивния съд в противоречие с представеното решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК – решение № 529 от 9.07.2010 год. по гр. д. № 1129/2009 год. на І г. о. на ВКС. Затова и касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По горния материалноправен въпрос даденото в цитираната задължителна съдебна практика разрешение е в смисъл, че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката, запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС. Въззивният съд в обжалваното решение приел обратното – независимо, че в нотариалния акт за дарение № 85/95 год. прехвърлителката М. Б. се е разпоредила в полза на М. М. с ид. ч. от дворното място, с изрично отбелязване „без част от построената в парцела жилищна сграда”, изключването няма действие по отношение на незаконните строежи, представляващи приращения, за които важи правилото на чл. 92 ЗС. Затова и прехвърлителката М. Б. не е запазила собствеността върху тях, а се е разпоредила заедно с дарението на идеалните части от дворното място в полза на М. М.. Изводът е неправилен и противоречи на горната задължителна съдебна практика, поради което и въззивното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което делбата се допусне при участието на М. Б., като съсобственик на построените към 1994 год. от единия съсобственик без учредено право на строеж, пристрояване и надстрояване от останалите съсобственици на дворното място, делбени имоти. Притежаваната от нея част в последните е равна на притежаваната от нея такава в дворното място преди разпореждането, предмет на дарението през 1995 год. на М.. При изричното отбелязване, че от предмета на разпореждането е изключена частта от построената жилищна сграда, то прехвърлителката си е запазила правото на собственост върху нея. А последната представлява към този момент – 1995 год. надстроените през 1994 год. трети и четвърти жилищни етажи над съществувалата двуетажна жилищна сграда и магазина, както е установено от събраните доказателства по делото. Ирелевантно обстоятелство е това дали същите са законни строежи, тъй като правото на собственост върху приращението принадлежи на собственика на земята, освен ако е установено друго- чл. 92 ЗС. По делото са установени дяловете на съделителите И. Г. Ч. – 65/120 ид. ч. /30/120 по дарение от дядо му и 35/120 по наследство/, А. Ч. – 40/120 ид. ч. /35/120 ид. ч. по наследство от родителите и 5/120 ид. ч., придобити от публичната продан/, Е. Ч. – 5/120 ид. ч. /останали след публичната продан/ и М. Б. – 10/120 ид. ч. – запазени след дарението на същата ид. ч. от правото на собственост на дворното място/, между които следва да се допусне делбата на обектите, предмет на делото. Следва да се посочи, че правилно въззивният съд е приравнил квотите при делбата по гр. д. № 4321 от 1993 год. на Софийския районен съд към едно цяло, с оглед същността на тази спогодба, при която обособените два парцела са разделени между притежателите на двата равни дяла, единият от които е този на Ч.. Посочените дялове съответстват на императивните разпоредби на ЗН за определянето им при наследяване на Ц. Ч., починала на 14.07.1984 год., т. е. при действието на СК от 1968 год. /отм./, съгласно правилото на чл. 14, ал. 7, изр. 2 – преживелият съпруг И. С. Ч. не получава дял от частта на починалата му съпруга от общото им имущество, тъй като наследява с трите си деца. Или, от общото им имущество, представляващо половината от придобития през 1953 год. имот, наследствената част на преживелия съпруг е 30/120 ид. ч., трите деца получават по наследство от майка им по 10/120 ид. ч., а синът Г. Ч. притежава на собствено основание /покупко-продажбата от 1953 год./ другата половина в размер на 60/120, общо неговият дял в съсобствеността възлиза на 70/120 ид. ч. Освен това - вярно е, както се посочи, че към този момент съсобственик е бил И. С. Ч. /дядо на И. Г. Ч./, но същият се е разпоредил с притежавания от него дял /редуциран съобразно възприетия и по отношение на другите дялове начин/ в полза на внука си И., поради което и доводите на съделителката Е. Ч. за наследяване на тази част след смъртта на баща й са неоснователни. Спор относно предмета на дарението по нот. акт № 162/94 год. не е повдиган, а от съдържанието на акта се установява дарственото разпореждане с притежаваната от дядото част. С оглед на горните съображения М. М. не е съсобственик в построените без учредено право на строеж обекти, тъй като са изключени изрично от предмета на дарението на идеалните части от дворното място по нот. акт № 85/95 год. и искът й за делба /и този, предявен от А. М., неин съпруг/, както и за обезщетение по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./ следва да бъдат отхвърлени, а делбата се допусне между И. Ч., А. Ч. – Д., Е. Ч. и М. Б. при горните квоти след отмяната на въззивното решение. Въззивното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./ в полза на Е. Ч. не е обжалвано и е влязло в сила. По въпроса за претендираните и от двете страни разноски за касационното производство настоящият състав счита, че с оглед предмета на делбата като особено исково производство за присъждането им е приложима разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК, съгласно която направените в делбеното производство разноски, вкл. и тези за касационното разглеждане, следва да се изчислят във втората фаза на делбата съобразно стойността на дяловете, доколкото не са налице присъединени искове. С оглед отхвърляне на иска на М. и А. М. за делба същите следва да заплатят общо държавна такса в размер на 50 лв. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 7125 от 28.10.2013 год. по гр. д. № 5059/2012 год. на Софийски градски съд в обжалваните части, вкл. и в отхвърлителната част по иска на А. М. и присъдената в негова тежест държавна такса с определението от 19.02.2014 год. по същото дело, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА ДЕЛБА на трети жилищен етаж, със застроена площ 112.27 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, на четвърти жилищен етаж с площ 112.27 кв. м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, надстроени над жилищната сграда на [улица] [населено място], както и на магазин от лицевата част към улицата, с площ 25.12 кв. м., с носеща метална конструкция, всички находящи се в УПИ ХІІІ-534, кв. 58, м. „И.” в [населено място], по плана на града, одобрен със заповед № РД-09-108/2000 год., с площ 440 кв. м. при граници- улица, УПИ ХІІ-535, УПИ ІІ-530, 531, УПИ І-532, 533, между - И. Г. Ч. с дял 65/120 ид. ч. - А. Г. Ч.-Д. с дял 40/120 ид. ч. - М. И. Б. с дял 10/120 ид. ч. и - Е. И. Ч. с дял 5/120 ид. ч. ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. М. и А. Н. М. искове за делба на горните имоти и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването им по чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./. Осъжда М. Д. М. и А. Н. М., двамата от [населено място], [улица] да заплатят общо по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: