Р Е Ш Е Н И Е № 132 гр.София, 08 февруари 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, III Наказателно отделение в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурор Стелияна Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 370 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия Б. А. И.. С присъда № 25 от 03.12.2019г. по НОХД 242/2019г. Ловешки окръжен съд – Наказателен състав е признал подсъдимия Б. А. И. за виновен в това, че на 21.06.2018г. около 10.30 часа като затворник в затвора – Ловеч, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, избягал от затвора – Ловеч като на основание чл. 297, ал.1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три години. С присъдата подсъдимият е признат за виновен и за това, че на 23.06.2018г. в [населено място], обл. Ловеч, [улица] отвлякъл П. С. П. като деянието представлява опасен рецидив и на основание чл. 142, ал.3, т.1, пр.2 вр. чл. 29, ал.1, б.“б“ НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години и прилагайки чл. 23, ал.1 НК определил общо най-тежко наказание по отношение на И. – лишаване от свобода за срок от двадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитата на подсъдимия Великотърновският апелативен съд с решение № 36 от 09.04.2020г. по ВНОХД 8/2020г. е изменил първостепенния съдебен акт като е намалил наложеното на Б. И. наказание за извършено престъпление по чл. 142, ал.3, т.1, пр.2 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ НК от двадесет на дванадесет години лишаване от свобода, както и размера на определеното общо най-тежко наказание по реда на чл. 23, ал.1 НК също от двадесет на дванадесет години лишаване от свобода, потвърждавайки присъдата в останалата й част. В касационната жалба защитникът релевира касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Претендира, че въззивният съд не е изследвал причините за извършване на деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 297, ал.1 НК, изразяващи се в действия на затворническата администрация по неправилна преценка на риска и осигуряване на условия от бягство на неговия подзащитен от пенитенциарното заведение, както и желанието на подсъдимия да посети болната си дъщеря. Моли след преценка на тези обстоятелства да се възприеме тезата, че наказанието на Б. И. за това престъпление е явно несправедливо и следва да бъде намалено по размер от настоящата инстанция. По отношение деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 142, ал.3, т.1 НК излага аргументи за липса на изискуемата цел у неговия подзащитен да отвлече пострадалата, а мотивите на въззивния съд сочели на осъществено посегателство, което би могло да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 143 НК, а не като такова по чл. 142, ал.3 НК. Изразява се несъгласие с липсата на приложение на привилегирования състав на ал. 6 на чл. 142 НК и респективно определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК. В съдебно заседание пред настоящия състав защитата на подсъдимия поддържа касационната си жалба и изложените в нея съображения. Моли по отношение на престъплението по чл. 297, ал.1 НК на подс. И. да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от една година, а за това по чл. 142, ал.3, т.1 НК след приложение разпоредбата на чл. 55 НК – наказание лишаване от свобода, чийто размер да е по – нисък от десет години или подзащитният му да бъде оправдан поради липса на субективна съставомерност на извършеното. Прокурорът заявява позиция, че касационната жалба е неоснователна. Според него изложените от защитата съображения за нарушение на материалния закон сочат на необоснованост на съдебния акт, което попада извън пределите на касационната проверка и по тях не следва да се взема отношение. Касателно твърденията за явна несправедливост на наказанието, прокурорът поддържа позицията, че предхождащи деянията деветнадесет осъждания на подсъдимия за тежки умишлени престъпления, включително и такива, невлияещи върху правната квалификация на извършеното, определят наложеното му наказание като правилно индивидуализирано. Счита, че атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Подсъдимият Б. И. в своя лична защита поддържа казаното от своя защитник. В дадената му възможност за последна дума моли касационната жалба да бъде уважена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитника на подсъдимия И. и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. В касационната жалба се възпроизвеждат аргументите, залегнали във въззивната жалба, на които контролираният съд детайлно е отговорил. Тази съдебна инстанция не съзира пропуски в оценъчната дейност на съда, които да са довели до неправилно прилагане на закона или неяснота във волята му. Основните оплаквания на касатора за нарушение от страна на Великотърновския апелативен съд на материалния закон са по отношение обвинението за извършено престъпление по чл. 142, ал.3, т.1 пр.2 НК от неговия подзащитен и те се изразяват в невъзприемане на доказателства за субективна несъставомерност на извършеното. Въззивният съдебен състав е дал отговор на този въпрос, анализирайки коректно наличната по делото доказателствена съвкупност и излагайки мотиви за позицията си, че с действията си подсъдимият е осъществил състав на престъплението „отвличане“, премествайки в пространството П. П. против нейната воля. Ирелевантно за съставомерността на деянието е времевата продължителност или териториалната отдалеченост при промяна местоположението на пострадалото лице. В конкретния случай от еднопосочните показания на свидетелите П. и Д., опровергаващи обясненията на подсъдимия, се установява, че той е целял против съгласието на П. да я изведе от дома й в неустановена посока и за неустановено време, които действия са преустановени след появата на св. Д., уведомил своите колеги – полицейски служители, за установения избягал затворник И.. Контролираният състав е обърнал детайлно внимание на възражението на защитата, поддържано и пред този състав, за наличие на основания за приложение на разпоредбата на ал.6 на чл. 142 НК, твърдейки, че неговият подзащитен доброволно се е предал на органите на властта, разкрил е всичко, което му е известно за извършеното и по този начин съществено е улеснил разкриването и доказването на престъплението, на които възражения съдът е дал коректен отговор. Както Великотърновският апелативен съд, така и настоящият споделя позицията за липса на доказателства, обосноваващи прокарваната от защитата теза, а са налице такива, които я оборват и те се съдържат в изнесеното от свидетелите П. и Д. за представяне на подсъдимия пред полицейския служител – св. Д. Д. с имена, несъответстващи на действителните му, заблуждаването му с измислен претекст за причината за присъствието на св. П. и последващо напускане на местовъзприемането от полицейския служител, бягство, преустановено след заповеди от полицейски служители, участващи в издирването на И.. При тази доказателствена обезпеченост правилно контролираният съд е приел, че извършеното от Б. И. не може да бъде подведено под нормата на чл. 142, ал.6 НК. Тезата на защитата, за да претендира намаляване на наложените наказания на подсъдимия за всяко едно от престъпленията, в чието извършване е признат за виновен, се базира на мотивите на неговия подзащитен за осъществяване на бягството от затворническото общежитие от открит тип – заболяване на дъщеря му и неглижиране на поведението му от страна на затворническата администрация – по отношение престъплението по чл. 297, ал.1 НК и отлика на конкретното отвличане от обичайните случаи със своя по-нисък интензитет на принудата, липсата на вредни последици, на предварителна подготовка, съучастници и на користна цел – по отношение престъплението по чл. 142, ал.3, т.1, пр.2 вр. чл. 29, ал.1, б.“б“ НК. Действително, наложеното спрямо Б. И. наказание лишаване от свобода за извършеното от него деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 297, ал.1 НК е в своя максимално определен от материалния закон размер, но той съответства на личната степен на обществена опасност на И.. Подсъдимият е осъждан многократно, включително и за тъждествено извършено престъпление, той е извършил бягството от затвора няколко дни след като със заповед на началника на затвора – Ловеч от 11.06.2018г. определеният от съда режим за изтърпяване на наказание е заменен от строг на общ и И. е преместен за доизтърпяване на наложеното му наказание в затворническо общежитие от открит тип „Полигона“, където на 16.06.2018г. е започнал работа на външен работен обект на търговско дружество „М. строй“ ЕООД, откъдето именно на 21.06.2018г. е избягал, въпреки опити на други лишени от свобода да го възпрат. Тези обстоятелства сочат, че единствено адекватно спрямо И. наказание за това престъпление е максимално предвиденото и поради афиширано незачитане на установените правила и злоупотреба с доверието на затворническата администрация като очевидно целите на специалната превенция могат да бъдат постигнати чрез наказание лишаване от свобода в този размер, тъй като предходно наложено наказание в среден размер за идентично престъпление не е изиграло своята възпираща роля. За да отмери размера на наказанието спрямо Б. И. за извършеното спрямо П. П. посегателство, намалявайки същото от двадесет на дванадесет години лишаване от свобода, контролираният съдебен състав е приел наличие на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, изразяващи се в невисока степен на обществена опасност на конкретно извършеното, неговата кратковременност и довършването му в рамките на землището на населеното място, в което е осъществено, както и неналичието на други вредни последици освен уплаха за пострадалата. Тези обстоятелства са дали основание на въззивната инстанция да намали наложеното от първостепенната наказание лишаване от свобода от двадесет на дванадесет години, отчитайки, че извършеното от И. се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на отвличане, но и според този съдебен състав тези обстоятелства не са в състояние да мотивират съда да приложи разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като те не са от категорията на изключителни или многобройни смекчаващи наказателната отговорност на И. обстоятелства, когато и най - лекото предвидено наказание би се явило прекомерно тежко. Множеството предхождащи настоящото деянието осъждания, невлияещи върху правната му квалификация, включително за извършени нееднократно престъпления против личността, осъществяване на отвличането на П. П. в изключително кратък срок след извършване на друго престъпление, определя като напълно съобразено с личната степен на обществена опасност на дееца размера на отмереното от въззивната инстанция наказание, поради което и атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Поради това Върховен касационен съд – Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 09.04.2020г. по ВНОХД 8/2020г. по описа на Великотърновски апелативен съд – Наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.