4 РЕШЕНИЕ № 188 София, 07.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №984/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №206/08.02.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №1/01.02.2010 г. по гр.д.№10907/2009 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Д състав, по подадена от ответника по исковата молба С. о., касационна жалба, вх.№20295/19.3.2010 г., по материалноправния въпрос: “За приложението на чл.1 от ПМС №31/1994 г. относно увеличения размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ ?”. По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. По посочения въпрос е налице решение по чл.290 ГПК - №159/25.3.2010 г. по гр.д.№5054/2008 г. по описа на ВКС, ІІ г.о./бивше І г.о./. Прието е, че структурните и други преобразувания,извършвани в системата на една и съща организационна структура,изразяващи се в обособяване като самостоятелно звено на част от тази структура, изпълняваща специфични задачи,могат да рефлектират върху трудовоправния статут на работника или служителя само в изрично предвидените случаи,но като цяло не могат да обусловят приложение на по-неблагоприятна за него правна норма. Организационното обособяване на част от извършваната дотогава в рамките на общата структура специфична дейност при запазване на персоналния състав и изпълняваната от работника или служителя трудова функция представлява такова преобразуване,при което обособеното занапред като самостоятелен работодател звено встъпва в съществуващите до момента трудови правоотношения,замествайки работодателя и поемайки всички негови права и задължения,вкл. задължението да изплати обезщетенията по чл.222,ал.3 КТ. След като трудовото правоотношение на работника или служителя при това преобразуване не е било прекратено и той е продължил да заема същата длъжност и да изпълнява същата трудова функция и при положение,че от момента на преобразуването до момента на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е изминал период по-кратък от 10 години,структурата,в която работникът и служителят е работил преди преобразуването и новообособеното като самостоятелен работодател звено следва да се считат за един и същи работодател по смисъла на чл.222,ал.3 КТ. По основателността на касационната жалба. С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че ищцата има право на обезщетение по чл.222, ал.3, изречение първо, предложение второ КТ, тъй като е налице хипотезата на чл.1, ал.2 от ПМС №31/1994 г. поради това, че в последните десет години преди прекратяване на процесното трудово правоотношение работодателят на ищцата е работила при един и същ работодател по смисъла на визираните две правни норми. В касационната жалба против въззивното решение на Софийския градски съд се твърди, че трудовата биография на ищцата в хронологичен план не попада в хипотезата на чл.222, ал.3 КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от ПМС №31/1994 г., тъй като през периода от 01.01.2000 г. до 01.7.2000 г. е налице трудово правоотношение с “VІІ Д. София” О.”, поради което следва да се приеме, че през посочения период е налице прекъсване на десетгодишния период от визираните по-горе две правни норми и ищцата няма право на обезщетение в увеличен размер. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск. Ответницата по касация – Т. И. Г., посредством процесуалния си представител – адв. В., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК, с който се оспорва касационната жалба и се иска оставянето й без уважение. Претендират се разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответницата по касация, становището на процесуалния й представител, изложено в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Софийския градски съд е правилно. С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че законосъобразно, обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е постановила своя акт. Относно изрично наведения довод в касационната жалба за прекъсване на десетгодишния период по чл.222, ал.3 КТ, изразяващ се в работа при друг работодател, настоящата съдебна инстанция намира, че същият е неоснователен. Съгласно § 35, ал.1 Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. “Всички лечебни заведения за извънболнична помощ по чл.8 от Закона за лечебните заведения, които са били финансирани от бюджетите на министерствата и общините до 31 декември 1999 г., се финансират от същите бюджети до 30 юни 2000 г. независимо от тяхното преобразуване по Търговския закон или по Закона за кооперациите”. Визираната правна норма предвижда бюджетна издръжка в преходния период 01.01.-30.6.2000 г., за лечебните заведения за извънболнична помощ по чл.8 ЗЛЗ без да се променят други параметри на трудовото правоотношение. Процесният случай попада именно в тази хипотеза, поради което е налице основанието по чл.222, ал.3, изречение първо, предложение второ КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от ПМС №31/11.02.1994 г. Ето защо касационната жалба се явява неоснователна, поради което тя следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 600 лева. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №1/01.02.2010 г. по гр.д.№10907/2009 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., ІV-Д състав. ОСЪЖДА С. О. да заплати на Т. И. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 137 А, ет.8, деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: