Р Е Ш Е Н И Е № 469 София 07.01.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1744/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Г. Б., срещу въззивно решение №194 от 11.07.2011 г. на Старозагорския окръжен съд по гр.д. №256/2011 г., с което е отменено решение №36 от 02.03.2011 г. на Радневския районен съд по гр.д. №840/2010 г. и са уважени предявените от З. К. К. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, защото ответникът не е доказал кои вътрешни правила са нарушени, за да се обоснове извод за извършване на нарушението злоупотреба с доверието. Освен това при анализирането на свидетелските показания за това, че не е имало нито писмено, нито устно нареждане от ръководителя на звеното за извършване на доставката, както и каквато и да било спешност поради аварии, бедствия и престой на техника, трябва да се вземе предвид служебната зависимост на свидетелите от работодателя. Дори и да се приеме, че ищецът е извършил нарушението, то не са съобразени критериите по чл.189, ал.1 КТ и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно. В нарушение на процесуалните правила не е кредитирал свидетелските показания на негови работници, с които единствено може да бъде установена фактическата обстановка по делото. Доказано е по безспорен начин, че ищецът е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина. Той като снабдител - доставчик умишлено е нарушил изрична заповед на работодателя №РД-1183/29.09.2009 г. като е разделил доставката на няколко части, за да бъде всяка една от тях на по-ниска стойност от подлежащата на контрол. Извършил е покупката без необходимото нареждане за това от ръководителя на звеното и без да се е налагало спешното доставяне на процесните резервни ножове. Ответникът по касационната жалба З. К. К., [населено място], оспорва жалбата. С определение №836 от 12.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №194 от 11.07.2011 г. на Старозагорския окръжен съд по гр.д. №256/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправните въпроси за това кога е налице нарушението злоупотреба с доверието и за прилагане на критериите по чл.189, ал.1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С решение №86 от 25.05.2011 г. по гр. дело №1734/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение №293 от 21.11.2011 г. по гр. дело №238/2011 г., на ВКС, III г.о. и решение №117 от 05.04.2012 г. по гр. дело №1306/2011 г. на ВКС, IV г.о. е уеднаквена съдебната практика по повдигнатите въпроси. Според първото решение неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Съобразно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени преднамерено. Според другите решения при констатиране нарушение на трудовата дисциплина работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. Преценката по чл. 189, ал.1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При спор относно наличието на това съответствие съдът извършва контрол дали наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание се отменя. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд правилно е приел, че ищецът е работил при ответника като снабдител - доставчик. В нарушение на процесуалните правила не е кредитирал свидетелските показания на работници на касатора, с които се установява, че за периода от 25.06.2010 г. до 14.07.2010 г. ищецът е извършил без нареждане от ръководителя на звеното или отдела покупки на резервни ножове по шест фактури от [фирма] със собственик и управител К. З. К., негов син, на значително по-високи цени от пазарните. В случая няма основания тези показания да не бъдат кредитирани изцяло. Само по себе си обстоятелството, че разпитаните по делото свидетели са работници или служители, т.е. равнопоставена страна по трудово правоотношение при касатора, не е основание да не се кредитират показанията им. Когато правнолревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът винаги взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти /присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си./ В този смисъл е решение №527 от 15.03.2012 г. по гр. дело №943/2010 г. на ВКС, IV г.о./ Неправилен е изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението. По делото е установено по безспорен начин, че ищецът е нарушил правилата за извършване на доставки, въведени от работодателя със заповед №РД-1183/29.09.2009 г. Доставките са извършени с шест отделни фактури за периода 25.06.2010 г. до 14.07.2010 г. като по този начин е заобиколен задължителния предварителен контрол за покупки на стойност над 700 лв. без ДДС. Следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение злоупотреба с доверието, защото възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага за сина си. То с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения е достатъчно, за да обоснове наложеното от работодателя наказание "уволнение". Съобразно изложеното по-горе за критериите при избор на наказание, трябва да се приеме, че в случая са изпълнени изискванията по чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - служителят е извършил тежкото дисциплинарно нарушение, за което е наложено наказанието. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. От изложеното по-горе за законността на уволнението следва, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 261.14 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №194 от 11.07.2011 г. на Старозагорския окръжен съд по гр.д. №256/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от З. К. К., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № УП-02-192 от 05.10.2010 г. на изпълнителния директор на дружеството за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „снабдител - доставчик” и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 7 557.19 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА З. К. К., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 261.14 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.