7 Р Е Ш Е Н И Е № 195 С., 17.09.2014 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на седемнадесети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова Г. Михайлова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1997 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. М. от [населено място], подадена чрез адвокат Свилена Н. срещу въззивно решение № 2671 от 17.12.2013 год. по гр.д. № 3430/2013 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решението на Варненския районен съд № 4194 от 30.09.2013 г. по гр.д. № 8186/2013 г., и са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 88 от 4.04.2013 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “пазач-невъоръжена охрана”, за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1581.12 лв. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - [фирма], [населено място] в писмения отговор изразява становище, че решението на въззивния съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя е правилно. С определение № 639 от 13.05.2014 г. е допуснато касационно обжалване по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по правните въпроси - при преценка законността на уволнението по чл.325, ал.1, т.9 КТ следва ли да бъде взето предвид решение на ТЕЛК, което не е влязло в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение; чия е доказателствената тежест за установяване елементите в състава на нормата на чл.329, ал.1, т.9 КТ и по –точно липсата на друга подходяща работа за здравословното състояние на работника в предприятието; кумулативно ли следва да са налице двете предпоставки визирани в чл.329, ал.1, т.9 КТ, за да е законно прекратяването на трудовото правоотношение- влошено здравословно състояние на работника или служителя и липса на друга подходяща за здравословното му състояние работа, или е достатъчно установяването на първата предпоставка от същата разпоредба. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира следното: По въпроса- при преценка законността на уволнението по чл.325, ал.1, т.9 КТ следва ли да бъде взето предвид решение на ТЕЛК, което не е влязло в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение практиката е противоречива. Според решение № 666 от 9.04.2006 г. по гр.д. № 2473/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о. липсата на елемент от фактическия състав на чл.325, т.9 КТ води до незаконност на уволнението. Решението на ТЕЛК /Н./ трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е налице основанието на посочената правна норма. Във въззивното решение е прието, че следва да се съобрази експертно решение на ТЕЛК № 0333 от заседание 18/4.02.2013 г., защото обжалването на експертните решения не спира изпълнението им. Настоящият съдебен състав на основание чл. 291, ал.1 ГПК приема за правилна практиката намерила израз в решение № 666 от 9.04.2006 г. по гр.д. № 2473/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., а именно че решението на ТЕЛК /Н./ трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е налице основанието по чл.329, ал.1, т.9 КТ. По въпроса чия е доказателствената тежест за установяване елементите от състава на нормата на чл.325, ал.1, т.9 КТ и по - точно липсата на друга подходяща за здравословното състояние на работника работа в предприятието и кумулативно ли следва да са налице двете предпоставки визирани в чл.325, ал.1, т.9 КТ, за да е законно прекратяването на трудовото правоотношение - влошено здравословно състояние на работника или служителя и липса на друга подходяща за здравословното му състояние работа, или е достатъчно установяването на първата предпоставка от същата разпоредба практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. С решение № 952 от 18.12.2009 г. по гр.д. № 4756/2008 г. на ВКС, І г.о.; решение № 332 от 21.10.2011 г. по гр.д. № 565/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно; невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. Втората хипотеза на текста е поради „здравни противопоказания” и е налице в случаите, при които работникът или служителя боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. И в двата случая става дума за медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната компетентност на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Освен това е необходимо и кумулативното условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя. Работодателят не може да изтъква липсата на подходяща работа, когато сам е създал това положение, изваждайки съответната длъжност от списъка по чл.315, ал.1 КТ. Константна е съдебната практика по приложението на чл.154 ГПК, а именно, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици. Когато тази тежест не е изпълнена, съдът следва да приеме, че фактите не са се осъществили и страната, която се позовава на тях, не може да извлече изгодните във връзка с тях правни последици. В този смисъл е и решение № 183 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г., III г., постановено по реда на чл.290 ГПК. Дадените отговори на поставените правни въпроси се възприемат от настоящия съдебен състав, който намира подадената жалба за основателна, поради следното: Безспорно е по делото, че с влязло в сила решение по гр.д. № 4954/2012 г. на В. е признато за незаконно уволнението на М., извършено със заповед № 77 от 16.02.2012 г. и е възстановен на заеманата от него длъжност „пазач невъоръжена охрана” в ответното дружество. Въз основа на това решение и по молба от 27.03.2012 г. със заповед № 87 от 4.04.2013 г. е възстановен на тази длъжност, считано от 4.04.2013 г. На посочената длъжност М. е преназначен през 2005 г. по повод ЕР на ТЕЛК № 252 от 011/20.01.2005 г., с което му е определена 72% инвалидност. Със заповед № 12 от 13.01.2005 г. длъжността е определена за заемане от трудоустроени лица с намалена трудоспособност. Със заповед № 88 от 4.04.2013 г. трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на основание чл.325, т.9 КТ, считано от 5.04.2013 г. Посочено е, че е налице невъзможност на работника да изпълнява възложената работа поради болест, довела до увеличена трайно намалена работоспособност, или здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК от 26.09.2012 г. и допълнително такова от 4.02.2013 г., както и липса на работа при работодателя, подходяща за здравословното състояние на работника - предвид увеличения процент инвалидност и множество противопоказни условия на труд, при които не може да изпълнява фактически работата си като „пазач невъоръжена охрана” в дружеството. В. съд е приел, че с експертното решение от 26.09.2012 г. на ТЕЛК е определена 78% трайно намалена работоспособност, като в него няма произнасяне на здравния орган, че М. не е в състояние да изпълнява конкретна длъжност, нито каква друга работа може да изпълнява през периода на инвалидизация. С последващо експертно решение от 4.02.2013 г. са посочени противопоказните условия на труд. Въз основа на това невлязло в сила експертно решение съдът е приел, че между противопоказните условия на труд е нервно-психическото напрежение, а работата като „пазач невъоръжена охрана” свързана с нощна смяна води до такова напрежение, поради което е налице първата предпоставка- невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или поради здравни показания. При дадения отговор, че решението на ТЕЛК /Н./ трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е налице основанието по чл.325, ал.1, т.9 КТ, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивния съд, че е налице първата предпоставка на чл.325, ал.1, т.9 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение . В експертното решение на ТЕЛК от 26.09.2012 г. е определена трайно намалената работоспособност на М. - 78 %. При лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност ТЕЛК се произнася и по работоспособността му за работното място и при необходимост го трудоустроява, а когато условията на труд не обуславят неблагоприятно развитие на заболяването се посочва, че лицето е в състояние да работи. В случая в решението не е посочено, че М. не е в състояние да изпълнява конкретната длъжност, нито е посочено каква друга работа може да извършва през периода на инвалидизация. Непълнотата на експертното решение не може да бъде преодоляна чрез становището на комисията по трудова медицина. Решението на Н. от 4.02.2013 г. не може да бъде съобразено доколкото към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е влязло в сила. Затова при липса на предписание на компетентния орган към датата на издаване на заповедта прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание е незаконосъобразно. Това е достатъчно да се приеме, че работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е доказал първата предпоставка на чл.325, ал.1, т.9 КТ. По тези съображения решението на въззивния съд е неправилно, като са налице основанията по чл.281, т.3 ГПК за неговата отмяна. Същото ще следва да се отмени и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия се реши по същество от касационната инстанция. При така изложените съображения за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като уволнението бъде признато за незаконно и се отмени. Поради това, че прекратеното трудово правоотношение е с безсрочен характер, то и обусловеният от изхода на делото по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, иск за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност също е основателен. Той следва да бъде уважен, като М. бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ: Установено е по делото, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е започнал работа по трудово правоотношение, като и че трудовото му възнаграждение, изчислено по реда на чл.228 КТ е в размер на 292.80 лв. Налице са предпоставките за уважаване на иска по чл.225, ал.1 КТ, като на ищецът се заплати сумата 1581.12 лв.- обезщетение за оставането му без работа за периода - 5.04.2013 г. до 16.09.2013 г., ведно със законната лихва считано от 6.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. При този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на М. направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 852.03 лв., а по сметка на ВКС държавна такса в размер на 203.24 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 2671 от 17.12.2013 год. по гр.д. № 3430/2013 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. С. М. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като вместо него в тази част Постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М. С. М. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет.VІ, ап.26, извършено със заповед № 88 от 4.04.2013 г. на изпълнителния директор на [фирма], издадена на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, като незаконосъобразна на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА М. С. М. на заеманата преди уволнението длъжност „пазач невъоръжена охрана” в [фирма], [населено място], на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], вх.V да заплати на М. С. М. сумата 1581.12 /хиляда петстотин осемдесет и един лева и дванадесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва считано от 6.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата а по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на сумата 203, 24 лв. Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на М. С. М. направените разноски по делото в размер на 852.03 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :