4 Р Е Ш Е Н И Е №. 245 София, 08.11.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурор Раева изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 4454 по описа за 2018 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 349/ 17.04.2019 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Я. Т. К., подадена чрез адв. И. С., против решение № 5234/ 01.08.2018 г. по възз.гр.д. № 3308/2017 г. по описа на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение № 21538/ 21.12.2016 г., постановено по гр.д. № 6417/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.73 вр.чл.76,ал.4 вр.чл.45,ал.1,т.8 предл.1 ЗГР за допускане промяна на пола от мъжки в женски,както и молбата му по чл.19,ал.1 ЗГР за допускане промяна на имената му на В. Т. К.. Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото правни въпроси – Представлява ли нарушение на чл.2 ГПК,отказа на съда да уважи молба за допускане на юридическа промяна в данните за гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол“,поради липса на законодателство,което я урежда.Предпоставка ли е предварителната хирургическа интервенция на външните полови белези на лицето,за да бъде уважена молбата му за юридическа промяна на пола. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: Отговорът на поставените въпроси следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК - решение № 205/05.01.2017 гр.д. № 2180/16, ВКС, IІІ г.о. и решение № 16/ 30.05.2017 г. по гр.д. № 2316/16, ВКС, IV г.о., която се споделя изцяло от настоящия състав и според която българското право допуска възможност за „смяна на пола“ на лицето по съдебен ред, а такъв е смисълът на чл. 9 ЗБЛД и чл. 20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 ПИБЛД и § 1, т. 17 ДР на ЗЗД. Материално-правните предпоставки за такава промяна следва да се изведат и от характера на признатите и защитавани лични права по чл. 8 ЕКПЧ,включващ понятието лична независимост на физическите лица и правото да определят собствената си идентичност,вкл.принадлежността си към определен пол. Предпоставките са две: медицински критерий /състояние на транссексуалност/ и юридически критерий /сериозно и непоколебимо решение за промяна на биологичния пол поради изпълняваната психична и социална полова роля/. Първият се доказва чрез комплексна медицинска експертиза, а вторият – с помощта на всички доказателствени средства по ГПК.В решението на ВКС от 30.05.2017 год.е посочено,че при липсата на вътрешна правна уредба за условията и предпоставките, при които може да се уважи молбата на едно лице за промяна в данните за гражданското състояние относно вписания в акта за раждане „пол”, поради транссексуалност, следва да се приложи нормата на чл.8 ЕКПЧ, която е част от вътрешното право и прогласява принципа на зачитане на личния и семеен живот на индивида. Този принцип, проведен през призмата на чл.2 ГПК, задължава съда преди да вземе решение за юридическа промяна в данните за гражданското състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол” с доводи за транссексуалност, да прецени, с оглед особените обстоятелства на всеки отделен случай, дали се постига нужния баланс между обществения интерес и интереса на лицето, за да се осигури защитата на личния му живот по смисъла на чл.8 ЕКПЧ. Прието е също, че на транссексуалните лица, които са български граждани, не може да се вмени в задължение извършване на хирургическа операция за модификация на тялото против тяхната воля като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол, тъй като допустимостта на такава интервенция, без предварително полът да е променен по съдебен ред е спорна поради престъплението по чл. 128 НК.Освен това при твърдения за транссексуалност следва да се установи пред съда сериозното, непоколебимо и осъзнато намерение и решение на тези лица за потвърждаване на психичния пол,без да се вменява задължение за предварителна хирургическа интервенция на външните полови белези,за да бъде допусната юридическата промяна на вписания „пол“ в акта за гражданско състояние. По касационните основания В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и противоречие с утвърдени международни стандарти и препоръки на международни органи, и необоснованост на постановеното решение. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. В срока по чл. 287,ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от Столична община и Район „Триадица“ и не взимат становище по касационната жалба и в съдебно заседание. Върховна касационна прокуратура счита касационната жалба за основателна,а въззивното решение за неправилно и необосновано. За да постанови решението, въззивният съд е възприел крайните изводи на първоинстанционния съд, че за гражданскоправния статут на молителя няма значение собственото му съзнание за принадлежност към женския пол, тъй като индивидуализиращият признак, който се отбелязва в акта за раждане е биологичният, което не е въпрос на личен избор, а даденост .И тъй като молителят е лице от мъжки пол и не са ангажирани доказателства,че е налице промяна на първичните му полови белези и след като не са уредени със закон предпоставките за промяна на пола на лицата в акта за раждане и не се предвиждат правните последици от такава промяна е невъзможно тя да бъде допусната само въз основа на субективни усещания или състояния, тъй като интереса на молителя не стои пред този на обществото. Правото на едно лице да промени биологичния си пол, не означава реализиране на последиците, без да е налице реална промяна на биологичния пол, поради което според въззивният съд няма основание молбата на основание чл.73 и чл.19, ал.1 ЗГР да бъде уважена. С оглед дадения отговор на поставените въпроси релевираните касационни доводи за неправилност на решението са основателни. Константно е разбирането на ЕСПЧ,че определянето на пола,името,сексуалната ориентация и половия живот попадат в личната сфера,защитена по чл.8 от ЕКПЧ и правото на транссексуалните лица на лично развитие,физическа и морална сигурност в пълна степен,както и за другите граждани,не може да бъде спорен въпрос. Възможността на транссексуалните лица да сменят пола си, попада в обхвата на правото на личен и семеен живот, което изисква от държавата да осигури зачитането на тези права и недопускането на неоснователна намеса при упражняването им. Независимо от липсата на правна уредба във вътрешното право за последиците от исканата промяна, принципът на зачитане правото на личен и семеен живот налага съдът да преценява във всеки отделен случай, дали са налице материалноправните предпоставки за смяна на пола на лицето, като условие за юридическа промяна в данните за гражданското състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол”, за да се постигне нужния справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида, с оглед целите на чл.8 ЕКПЧ. Изводите на въззивния съд, че липсата на вътрешноправна уредба и реална промяна на биологичния пол, води до неоснователност на молбата по чл.73 и чл.19, ал.1 ЗГР, са направени в нарушение на принципа на зачитане на личния и семеен живот и правото на самоопределяне, което налага касиране на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с извършване на съответни процесуални действия при произнасяне по съществото на гражданскоправния спор. Въззивният съд ,с оглед тълкуването на „личен живот“, „психически и физически интегритет на личността“ и „полово самоопределяне“ следва да даде отговор на въпросите - страда ли лицето от психично разстройство,което нарушава неговата вменяемост,адекватност и дееспособност; има ли данни за транссексуалност и от кога датира разстройството на половия идентитет ; какви са последствията за транссексуалните лица предвид липсата на баланс между физическо и психическо състояние,като за целта следва да назначи комплексна съдебно –психиатрично сексологична експертиза.Освен това следва да бъде назначена и нова ендокринологична експертиза,която да даде отговор на въпросите - обратими ли са предизвиканите от хормоналната терапия промени и хормоналната терапия довела ли е до телесна промяна с извеждане на вторични полови белези на женския пол и потискане и заличаване на мъжкия пол на лицето.Въпросите за развитието и продължителността на състоянието на транссексуалност; периода,в който жалбоподателят живее и се самоопределя като лице от женски пол; за сериозността на решението му за изразяване на възприетата психо-социална роля и промяна на пола; както и възможността за обратимост на промените в състоянието му/които са от значение за установяване на юридическия критерий и за основателността на молбата/ са останали неизяснени от въззивния съд,който е следвало и служебно да направи това/съгласно т.3 от ТР№1/2013 г.на ОСГТК на ВКС/с помощта на посочените по – горе експертизи. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на IV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 5234/ 01.08.2018 г. постановено по гр.д. № 3308/2017 г. по описа на Софийски градски съд . ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: