5 Р Е Ш Е Н И Е № 282 гр. София, 26 юни 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Даниела Околийска…......……и в присъствието на прокурора….....…...........Тома КОМОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 776 по описа за 2014 г. Производството е образувано по протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура и по касационна жалба на Г. И. К., подадена чрез защитника му адв. Д. срещу въззивно решение № 67 от 04.03.2014 г., постановено по внохд № 102/14г. на Софийски апелативен съд НО – 8 състав. В протеста се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Излагат се доводи, че неправилно апелативният съд отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, което довело до неоправдано занижаване на наказанието. Настоява се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Пред касационния съд протестът се поддържа от представителя на ВКП със същите аргументи. Подадената от подсъдимия жалба прокурорът намира за неоснователна поради липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НК. Оспорва се процесуалната годност на протокола за разпознаване на подсъдимия от св. Т. М., предвид нарушения на правилата за извършването на това процесуално - следствено действие. Като нарушение на закона се визира осъждането на подсъдимия при липса на годни доказателствени средства за вината му. Наложеното наказание, макар и намалено от въззивната инстанция, се отчита като несправедливо, предвид младата възраст на К., социалната му обвързаност с роднини, близки и приятели и краткия му престой в местата за лишаване от свобода. Предлага се въззивното решение относно подсъдимия К. да бъде отменено и се постанови решение, с който последният да бъде оправдан. Пред касационния съд адв. Д. поддържа жалбата както е подадена. Протестът на апелативната прокуратура счита за неоснователен и моли да не бъде уважаван. В последната си дума подсъдимият К. заявява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Твърди, че присъдата противоречи на закона, тъй като престъплението не представлява опасен рецидив. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 284 от 08.10.2013г., постановена по нохд № 966/11г., на Софийски градски съд, НО – 14 с-в, подсъдимият Г. И. К. бил признат за виновен в това, че на 02.12.2009г., около 22,25 часа, в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – един брой дамска чанта на стойност 20.00 /двадесет/ лева, един чифт златни обеци, с тегло 10 гр. на стойност 300.00/триста/ лева, парична сума от 30.00/тридесет/ лева с обща стойност на инкриминираните вещи 350 /триста и петдесет/ лева от владението на Т. Р. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” и чл.54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем години в затвор при първоначален „строг” режим. На основание чл.304 от НПК подсъдимият К. бил оправдан по обвинението във вр. с чл.26, ал.1 от НК по отношение на пострадалите М. М. Х. и С. И. З.; да е действал в съучастие с Н. Р. С.; както и за стойността на предмета на престъпление над сумата от 350 лв. В тежест на подсъдимия К. било възложено заплащането на направените разноски по делото. Със същата присъда подсъдимият Н. Р. С. бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.198, ал.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. По жалба на подсъдимия К. било образувано внохд № 102/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 8 с-в. С решение № 67 от 04.03.2014 г., постановено по същото дело, присъдата била изменена, като наложеното наказание на подсъдимия К. било намалено на шест години „лишаване от свобода”. В останалата част въззивният съд потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: По жалбата на подсъдимия Г. К. Жалбата на подсъдимия К. е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. 1. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, за каквито се твърди в жалбата. Възраженията относно процесуалната годност на протокола за разпознаване са направени във въззивната жалба, като с решението си апелативният съд основателно ги е отхвърлил. Изложените в тази насока съображения в мотивите на въззивното решение изцяло се споделят от касационния съд. В разпитите си в качеството на свидетели пред първата инстанция, поемните лица М. Г. и П. С. са потвърдили присъствието си от началото до края на разпознаването от М. на извършителя на престъплението. Двамата са депозирали показания, че от страна на разследващите им била разяснена необходимостта да присъстват, докато жена извършва разпознаване и че следва да подпишат протокола след извършване на действието. По отношение на събитията на които са присъствали, и двете поемни лица са били категорични, че св. М. разпознала подсъдимия, не била насочвана от разследващите към конкретно лице, а предоставените за разпознаване лица били сходни по външност и възраст. Неоснователни са също възраженията относно дееспособността на поемните лица. Както правилно е отбелязал апелативният съд, в делото не се съдържат данни за физически или психични проблеми на поемните лица, които да са им попречили да възприемат и впоследствие възпроизведат събитията на които са присъствали. Кратковременното задържане на св. М. Г. в поделенията на МВР не се е отразило върху дееспособността й и не я е лишило от възможността да упражни гражданските си права, което сочи на липса на процесуална пречка за участието й в качеството на поемно лице. С оглед изложеното липсват основания за изключването на протокола от извършеното разпознаване от доказателствата по делото. Показанията са св. М., протоколът за разпознаване и потвърждаването от страна на пострадалата пред първоинстанционния съд, че автор на престъплението е подсъдимият, са обстоятелства, които двете инстанционни съдилища за преценили, че подкрепят обвинителната теза. В този смисъл не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила не само при събирането, но и при оценката на доказателствения материал. 2. С оглед приетата фактическа обстановка съдилищата са направили правилен извод, че от обективна и субективна страна са реализирани признаците на престъплението грабеж. Неоснователно е възражението на подсъдимия, че грабежът не е извършен при условията на опасен рецидив. От приложеното на л. 48 от ДП свидетелство за съдимост на Г. К. се установява, че той е осъждан с влезли в сила споразумения през 2008г. и 2009г. за престъпления по чл.354а, ал.1 и чл.354а, ал.3 от НК на лишаване от свобода, по нито едно от които дела изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. От изтърпяването на наказанието не са изтекли сроковете по чл.30, ал.1 от НК, което налага извод, че са налице предпоставките на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. С осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.199, ал.1 т.4 във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, съдилищата са приложили правилно закона. 3. Неоснователни на последно място са съображенията за явна несправедливост на наказанието. Коригираното от въззивния съд наказание на подсъдимия леко надвишава минималния, предвиден за престъплението размер. Осъществяването на деянието, предмет на настоящото дело, от К. петнадесет дни след изтърпяване на наказанието по предходното му осъждане, е фактор, който не би могъл да бъде игнориран и който представлява пречка за допълнително смекчаване на наказанието. По протеста на Софийска апелативна прокуратура За да намали наказанието на К., въззивният съд е ценил като смекчаващи отговорността обстоятелства относително ниската стойност на отнетото имущество и наркотичната зависимост на дееца. Упрекът към апелативния съд, че неправилно тези обстоятелства са били взети предвид при намаляване на размера на наказанието, е неоснователен. Употребата на сила е част от изпълнителното деяние на престъплението и не може да бъде отчитана повторно като отегчаващо обстоятелство. Стойността на отнетите вещи също е обстоятелство, което следва да бъде преценено при определянето на размера на наказанието. Такъв е и подходът на законодателя, който е предвидил носенето на по - тежка наказателна отговорност при стойност на предмета на посегателство в големи размери. От значение за определяне на наказанието са обстоятелствата и причините за извършване на престъплението, както и мотивите на дееца. Наркотичната зависимост като болестно състояние обуславя налагането на по - леко наказание, независимо че деецът се е поставил сам в това положение. Предвид изложеното касационният съд намери протеста за неоснователен. Поради изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 67 от 04.03.2014г., постановено по внохд № 102/14г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 8 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: