Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
София, 12.07.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1931 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.307 ал.2 вр. с чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх.№ 494/17.01.2013 г. от Е. А. Р. срещу влязло в сила решение № 309/21. 11. 2011 г. по гр.д.№372/2011 г. на Апелативен съд-гр.Велико Т..
Ответниците по молбата С. Й. Ц. и С. Й. П., чрез процесуалния си представител адв.Д. Д. я оспорват.
ВКС, състав на ІІІ г.о., за да се произнесе , установи следното :
Предмет на молбата за отмяна е цитираното решение, с което е отменено решение № 48/01.03.2011 г. по гр.д.№352/2009 г. на Ловешкия окръжен съд в частта му, с която е уважен иск по чл.86 ЗЗД за сумата 6 374,80 лв.,представляваща обезщетение за забава върху главница от 5 385,99 лв.-левовата равностойност на сумата 5000 щ.долара, за периода от 01.04.2003 г. до 19.11.2007 г. и върху главница от 989,01 лв.-левовата равностойност на 1 500 щ. долара, за периода от 14.09.2004 г. до 19.11. 2007 г. и вместо това е постановено отхвърлянето му; отменено е решението и в частта, с която е присъдена законна лихва върху част от главницата в размер на сумата 2397,44 лв. от 19.11.2007 г., като вместо това е постановено присъждането на законната лихва с начална дата 30.04.2009 г. В останалата част , с която е уважен предявеният от ответниците по молбата срещу молителката иск по чл. 284 ал.2 вр.чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 11376,10 лв., получена в качеството на пълномощник на продавачката, но неотчетена продажна цена по предварителен договор за продажба на недвижими имоти,същото е потвърдено.За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че наследодателката на ответниците по молбата М. К. е упълномощила молителката с генерално пълномощно от 22.07.2002 г. да извършва разпоредителни сделки с описаните в него недвижими имоти, както и с цялото й имущество. На 01.04.2003 г. като неин пълномощник тя сключила предварителен договор за продажбата на тези имоти, представляващи ниви , ливади, пасище и гори срещу 6 500 щатски долара, от които получила 5000 долара задатък, а на 14.09.2004 г. получила остатъка от 1 500 долара.След смъртта на наследодателката срещу ответниците по молбата бил уважен иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД, предявен от купувача по предварителния договор. Искът по чл. 284 ал.2 вр.чл.79 ал.1 ЗЗД, предявен от ответниците по молбата, е уважен с аргумента, че молителката не е установила твърдението си, да е предала на упълномощителката получената продажна цена.Искът по чл.86 ЗЗД за сумата 6 374,80 лв. обезщетение за забава е отхвърлен,като е прието,че молителката е изпаднала в забава от датата на предявяване на иска, а относно сумата 2 397 лв., като част от главницата в размер на 11376,10 лв. въззивният съд е счел, че е започнала забава от 30.04.2009 г. С определение №1081/17.10.2012 г. по гр.д.№349/2012 г. на ВКС, ІV г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
В молбата за отмяна не е посочено изрично, но в писмените бележки представени по делото се релевира основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Молителката твърди, че се е снабдила с ново писмено доказателство, което не й е било известно и с което не е разполагала по време на процеса. Това е писмо изпратено до нея от М. К.- наследодателка на ответниците по молбата, съдържащо изявление ,че е получила капарото от продажбата на горите й и че предстои да получи допълнителна сума. Моли да бъде отменено атакуваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Същото е атакувано изцяло с молбата за отмяна, но в отхвърлителната му част относно акцесорния иск по чл.86 ЗЗД не е налице правен интерес за молителката, тъй като то е в нейна полза. Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд, който е уважил този иск до размер на сумата 6 374,80 лв. и вместо това е постановил отхвърлянето му. Следва да се приеме,че молителката няма правен интерес да иска отмяната на въззивното решение в тази част, поради отхвърлянето на предявен срещу нея иск, а молбата за отмяна трябва да бъде оставена без разглеждане в тази част.
Срещу останалата част от решението молбата е допустима ,като подадена от надлежна страна, ответник в първоинстанционното производство и жалбоподател в производството по чл.258 ГПК, срещу съдебен акт, чиято отмяна може да се иска по реда на чл.307 ГПК и при наличието на правен интерес да се атакува по реда на отмяната.По отношение на преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК съдът намира,че молбата за отмяна не е преклудирана .Молителката твърди, че е узнала на 13.12.2012 г. за новото писмено доказателство- писмо изпратено до нея от наследодателката на ответниците по молбата, съдържащо признание ,че й е предадена сумата 9 000 лв.В подкрепа на твърдението си за датата на узнаване представя писмен документ, озаглавен „протокол” от 13.12.2012 г., удостоверяващ предаването на писмото от П. И. М..Протоколът съдържа изявление на последната, че го е намерила на 11.12.2012 г. при разчистване на стари вещи и документи на дъщеря й П. М.. То било получено от дъщеря й , която живеела на общ адрес с молителката в [населено място], в момент, когато била на път за дома на родителите си в [населено място], отнесено било там и забравено сред вещите й. Обсъждайки представеното писмено доказателство, съдът намира, че то не е годно доказателствено средство за установяване на твърдението й . В частта, установяваща предаването и приемането на писмото , то представлява частен свидетелстващ документ. Като такъв съгласно чл.180 ГПК той притежава формална доказателствена сила само относно авторството на подписалите го лица, която не обхваща другите данни, съдържащи се в него, като датата и мястото на съставянето. В частта, съдържаща изявленията на П. И. М. той представлява писмена декларация от трето лице с характер на свидетелски показания. Писмени свидетелски показания са недопустими, с оглед основното начало за устност и непосредственост- чл.11 вр.чл.163 ал.1 ГПК.Не е допустима и отмяна въз основа на писмени декларации от лица, които биха потвърдили пред съда вписаното от тях като свидетели- ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр.д.№ 1/1977 г. т.4 .Следователно въз основа на представения протокол не може да се приеме за установено твърдението на молителката за датата на снабдяване с писмото. Същевременно съдът съобрази, че решението,чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 17.10.2012 г.,когато е постановено определението, с което не е допуснато касационното му обжалване, а молбата за отмяна е подадена на 17.01.2013 г.Доколкото това е станало в тримесечния срок от влизане на решението в сила и поради липса на доказателства за узнаване на новото писмено доказателството преди този момент, следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в срок.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Освен това е необходимо новото писмено доказателство да е годно да установи твърдяното обстоятелство.
С представеното писмо не може да бъде установено перемпторното възражение на молителката за извършено предаване на продажната цена по предварителния договор. Съдържащото се в него изявление за получаване на парични средства -„тези 9 хиляди, дето ти ми донесе за горите” не представлява пряко доказателство за издължаването й . Необходимо е още да се установява авторството на писмото; дали негов адресат е молителката; за какво точно са донесени парите, тъй като предмет на предварителния договор са не само гори , а и други недвижими имоти; защо сумата е по-голяма от получения задатък, тъй като първата част от получената продажна цена на недвижимите имоти е 5000 щ.долара, чиято левова равностойност е 8 979 лв. и пр. За да бъде допусната отмяна новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство за твърдения от представилата го страна факт, а не чрез него да се установява, че могат да бъдат представени допълнителни доказателства. Не е достатъчно той да създава очакване за бъдеща възможност за събиране на такива, включително свидетелски показания, да индицира, че са се осъществили твърдяните релевантни факти, които да бъдат установявани с допълнителни доказателства в случай, че решението бъде отменено. Документът на който се основава молбата за отмяна трябва удостоверява пряко твърдяното обстоятелство. В този смисъл е и постоянната съдебна практика- решение №620/19.11.2009 г. по гр.д.№164/2009 г., ІІ г.о., решение №505/29.06.2010 г. по гр.д.№84/2010 г., ІІІ г.о. В случая, както беше посочено по-горе, това не е така.
Ответниците по молбата са претендирали разноски за това производство, които с оглед изхода на делото следва да им бъдат присъдени въз основа на чл.78 ал.3 ГПК.Такива са направени в размер на сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното настоящият състав на ВКС, ІІІг.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на Е. А. Р. срещу влязло в сила решение № 309/21. 11. 2011 г. по гр.д.№372/2011 г. на Апелативен съд-гр.Велико Т., в частта, с която е отменено решение № 48/01.03.2011 г. по гр.д.№352/2009 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която Е. А. Р. е осъдена да заплати на С. Й. Ц. и С. Й. П. сумата 6 374,80 лв. обезщетение за забава и вместо това е отхвърлил иска за тази сума, представляваща обезщетение за забава върху левовата равностойност на 5000 щ.долара за периода 01.04.2003 г. до 19.11.2007 г. в размер на 5 385,99 лв. и обезщетение за забава върху левовата равностойност на 1 500 щ.долара за периода 14.09.2004 г. до 19.11.2007 г.,в размер на 989,01 лв.,поради липса на правен интерес.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на Е. А. Р. срещу влязло в сила решение № 309/21. 11. 2011 г. по гр.д.№372/2011 г. на Апелативен съд-гр.В. Т. в неговата останала част.
ОСЪЖДА Е. А. Р. да заплати на С. Й. Ц. и С. Й. П. сумата 500 /петстотин/ лв. направени разноски по делото.
Решението в частта, с която молбата за отмяна е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението в останалите части не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: