Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 14.05. 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря АНГЕЛ ЙОРДАНОВ……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 832 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 472/30.Х.2018 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от „Път Инвест” ООД (в Н.) решение на Великотърновския апелативен съд е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, на следните два релевантни за изхода на делото правни въпроса: 1./ „Какви сделки и действия следва да се определят като извършени в кръга на обичайната дейност на търговеца, на базата на какви критерии следва да се преценява дали определена сделка или действие попадат в категорията на такива, извършени в обхвата на обичайната дейност на търговеца според израза в текста на чл. 646, ал. 5 ТЗ?”; 2./ „В кръга на обичайната дейност на длъжника ли са действията и сделките които обслужват основната му дейност и са свързани с нея, в това число договори за заеми, средствата по които са изразходвани за обслужване на основната дейност на дружеството?” В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът „Път Инвест” ООД (в Н.) е изразил становище чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че поддържа жалбата си и претендира касиране на атакуваното въззивно решение, както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, въведен с преферентния иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, с който тази претенция да бъде отхвърлена – като неоснователна. Четиримата ответници по касация, а именно „Юробанк България” АД-София, гръцката „Алфа Банк” АД, синдикът В. С. от гр. Русе и „Интеринвест Пропъртис” ООД-гр. Бургас, редовно и своевременно призовани, не са били представлявани. Поради това следва да бъдат съобразени изразените от първите трима по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК становища за неоснователност на касационната жалба на плевенското „Път Инвест” ООД (в Н.). Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на касатора „Път Инвест” ООД (в Н.), становищата в писмените отговори на неговия синдик и на всяка от двете кредитни институции, конституирани като ответници по касация, и след като извърши проверка за материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното решение на Великотърновския апелативен съд в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, търговска колегия, първо отделение, приема следното: Касационната жалба е неоснователна. При отсъствието на легална дефиниция за понятието „обичайна дейност на търговеца”, употребено в текста на чл. 646, ал. 5 ТЗ, точното му съдържание следва да бъде разкрито посредством системно тълкуване на други относими разпоредби в Търговския закон. Такива са разпоредбите уреждащи, статута и правомощията на прокуриста (търговски управител) и съответно на търговския пълномощник. Според чл. 22 ТЗ прокуристът има право да извършва всички сделки и действия, които са „свързани с упражняване на търговското занятие”, но няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца „освен ако е специално упълномощен”. От друга страна, нормата на чл. 26, ал. 1 ТЗ, уреждаща правния статут на търговския пълномощник, дефинира последния като лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в нотариално заверено пълномощно действия срещу заплащане, посочвайки, че при липса на други указания, пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани „с обикновената дейност” на търговеца. Същевременно втората алинея на същия законов текст изрично изключва от обхвата й „отчуждаването или обременяването с тежести на недвижими имоти, поемане на менителнични задължения, вземане на заем, както и водене на процеси”, въвеждайки императивното изискване за тях търговският пълномощник да е упълномощен изрично. Разгледани в тяхната взаимовръзка и на плоскостта на последователно проведеното в атакуваното въззивно решение разграничение между „предмет на дейност на търговеца” /по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ/ и негова „обичайна дейност” /по смисъла на чл. 646, ал. 5 ТЗ/, горните две разпоредби в ТЗ (относно прокуриста и търговския пълномощник) дават основание за категоричен извод, че вземането на заем, така както впрочем и останалите изчерпателно изброени дейности, за които императивно се изисква изрично упълномощаване на търговския пълномощник, не се включват в „обичайната” /или „обикновена”/ дейност на търговеца. Със сигурност може да се постави знак за равенство между последните две понятия и те да се разглеждат като синоними. Следователно на първия, релевантен за изхода на делото правен въпрос, ще следва да се отговори, че в обхвата на обичайната дейност на търговеца попадат всички онези действия и сделки, които в своята съвкупност уплътняват съдържанието на понятията „търговско занятие” или „предмет на дейност на търговеца”, но без отчуждаването или обременяването с тежести на недвижими имоти, поемането на менителнични задължения, както и вземането на заем. Поради което отговорът на втория правен въпрос, обусловил приложно поле на касационния контрол, ще следва да се ограничи до това, че макар с вземането на заем търговецът да цели подпомагане на своята обичайна/обикновена дейност, сключването на такъв договор (било по чл. 240 ЗЗД или по чл. 430 ТЗ) се явява без съмнение извън съдържанието на последната. В заключение, като е приел това положение, Великотърновският апелативен съд правилно /законосъобразно/ е отказал да приложи изключението по чл. 646, ал. 5 ТЗ, като в резултат е уважил двата иска срещу търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ и по чл. 55 , ал. 1 ЗЗД. Ето защо постановеното от него въззивно решение № 235/31.Х.2017 г. по т. д. № 219/2017 г. ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 235 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 31.Х.2017 г., постановено по т. д. № 219/2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2