Р Е Ш Е Н И Е
№254
София, 26.05. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА
МАРЕВА
при секретаря Теодора
Иванова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1134 по
описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано и по касационна жалба на С. И. Л., С. И. Р., И. С. Л., Е. А. Т., Д. А. Л., Е. К. Л., И. Т. Л. и Е. Т. Л. против решение № 897 от 21.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 226 от 9.08.2007 г. по гр.д. № 383/2004 г. на Районен съд П. за отхвърляне на предявения от С. И. Л., С. И. Р., И. С. Л., Е. А. Т., Д. А. Л., Е. К. Л., И. Т. Л. и Е. Т. Л. против „Б” А. , гр. П., „Д” А. , С. и В. н А. С. установителен иск за собственост на недвижим имот с площ от 4724 кв.м., съставляващ част от имот с пл. № 2* местност „П” по кадастралния план на гр. П., кв.73, одобрен със заповед № 220/25.03.1993 г., попадащ в УПИ *, кв.73 по ЗРП на гр. П. и за отмяна на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ на нотариални актове № 17, том І, дело № 67/24.02.2000 г., № 31, том ІІІ, дело № 640/7.12.2000 г. и № 1* том VІІ, дело № 1530/16.12.2000 г.
В касационната жалба са наведени доводи за необосновани фактически изводи, като резултат от съществено нарушение на нормата на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът В. н А. С. оспорва касационната жалба, а „Б” А. , гр. П. и „Д” А. , гр. С. не са изразили становище.
С определение № 117 от 5.02.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаван правен въпрос относно значението на изискуемата от чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ скица, заверена от техническата служба на общината при преценка дали е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ.
В настоящия случай с решение № 1* от 1.10.2000 г. на ПК-гр. Петрич е възстановено правото на собственост на нива от 4.724 дка, находяща се в строителните граници на гр. П., местността „П”, имот № 2* по кадастрален план, изработесн 1993 г., като въззивният съд е приел, че не е настъпило конститутивното действие на решението на ПК, тъй като към него липсва приложена скица по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, поради което същото не легитимира собственоста на ищците. В решение № 1* от 3.10.2003 г. по гр.д. № 109/2003 г., ВКС, ІV г.о. са изложени мотиви, че фактическият състав на земеделската реституция се счита осъществен само с решението на общинската поземлена комисия, а определяне на собствеността върху земеделските земи не е от компетентността на техническите органи при общините и заверката на скицата от тях има само информативно значение.
Правилна е практиката по решение № 1* от 3.10.2003 г. по гр.д. № 109/2003 г., ВКС, ІV г.о. със следните уточнения: правото на собственост върху земеделски земи, които са включени в границите на урбанизираните територии се възстановява при условията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ само в стари реални граници. Разпоредбите на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ изискват в решението да се опише размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица, заверена от ОСЗ, а за имот в границите на урбанизираните територии – и от техническата служба на общината и влязлото в сила решение, придружено със скица удостоверява правото на собственост, освен в случаите по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. В случаите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, т.е. когато се иска възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии към заявлението за възстановяване на правото на собственост се прилага удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, като удостоверението установява дали имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план; номера и размера на имота според кадастралния план; размера на застроената част по чл.11, ал.3 и 4, за която се дължи обезщетение по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване; информация учредено ли е право на строеж и дали строежът е започнал в срока по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ; ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях, а скицата, издадена от техническата служба на общината съдържа границите и номера на имота съгласно кадастралния план; регулационното отреждане на територията, в която попада имотът; границите и площите за възстановяване на правото на собственост, включително и с ограниченията върху имотите. Следователно в случаите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена собственост, е извършена още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица.
По основателността на касационната жалба: спорът е основан на твърденията на ищците, че като наследници на И. Т. М. по силата на съдебно решение и издадено въз основа на него решение на ПК, им е възстановено правото на собственост върху процесния имот, но за същия „Б” А. през 2000 г. се е снабдило с констативен нотариален акт и е извършило разпоредителни сделки. По делото е установено, че на ищците, като наследници на И. Т. М. е възстановено с решение № 1* от 1.10.2000 г. правото на собственост върху 4.724 дка, които видно от представените скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ са част от имот пл. № 2* по помощния кадастрален план от 1993 г., включена в парцел **** от кв.73, отреден за училище по облекло и текстил. На 24.02.2000 г. ответното дружество „Б” А. , гр. П. се е снабдило с констативен нотариален акт № 13, том І, рег. № 1* дело № 57 от 2000 г. на нотариус рег. № 2* с който е признато за собственик на парцел **** в кв.73 с площ от 16770 кв.м. На 7.12.2000 г. е продало имотът на „Д” А. , гр. С. с нотариален акт № 1* том ІІІ, рег. № 6* дело № 565/2000 г. на нотариус рег. № 2* което на 16.12.2003 г. го е продало на ответника В с нотариален акт № 99, том VІ, рег. № 7* дело № 976/2003 г. на нотариус рег. № 2* Експертното заключение от 1.02.2007 г. установява, че със заповед № І* от 20.06.2005 г. е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ * по плана от 1988 г., като същия се преотрежда за „жилищно строителство” и от кв.73 се образуват два квартала /нов кв.73 и кв.362/, а от УПИ * се образуват 22 УПИ, както и че възстановения на ищците имот не е попълнен в кадастъра на Общинска администрация гр. П., поради „установен спор за имуществено право”.
Ответникът В. С. е оспорил иска с довод, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота, както и че не са налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост, тъй като имотът не е земеделски по своя характер и правото на собственост е принадлежало на неговия праводател „Б” А. , гр. П..
С цел удостоверяване правото им на възстановяване на собствеността, ищците са представили писмени документи /данъчна книга за периода 1936-1952 г., копие от кадастрален план от 1930 г. и карта на воден синдикат „С” от 1939 г. и разписен списък към нея/, в които имотът е отразен като собственост на И. Т. Л. н и са ангажирали гласни доказателства, установяващи, че наследодателят им е обработвал имота до внасянето му ТКЗС.
Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали твърдяното придобивно основание на наследодателя им – давностно владение до 1951 г., когато имотът е коопериран, тъй като свидетелите не установяват началния момент на владението; не е настъпило конститутивното действие на решението на ПК, тъй като към него липсва приложена скица по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, поради което същото не легитимира собствеността; същевременно към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имота не е бил земеделски по своя характер и е зает със започнала строителна дейност по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ.
Въззивното решение е постановено при допуснати съществено нарушение на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и неправилно приложение на материалния закон.
Обсъдени в съвкупност писмените доказателства и показанията на свидетелите Д, Й. Л. и В. П. установяват, че имотът е бил заснет в кадастралния план от 1930 г. и картата на воден синдикат „С” от 1939 г. и е записан като собственост на И. Т. , отразен е на негово име в данъчната книга за периода 1936-52 г., внесен е в ТКЗС от съпругата му Е. през 1951 г. Следователно установено е осъществявано от И. Т. владение върху имота от 1930 г. до смъртта му през 1946 г., след което владението е преминало и е упражнявано от наследниците му и съответно същите са придобили собствеността по давност при условията на чл.34 от Закона за давността /отм./ през 1950 г.
Установено от заключенията на съдебно-техническа експертиза е, че имотът е включен в строителните граници на гр. П. с КРП, одобрен със заповед № 790/1971 г. и попада в парцел ****„за жилищно строителство”, а към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е действал КРП, одобрен със заповед № 526/16.05.1988 г., по който имотът попада в парцел ****, кв.73, отреден за „У”, което мероприятие не е изпълнено и със заповед № І* от 20.06.2005 г. е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ *, кв.73, от който се образуват 22 урегулирани поземлени имота, отредени за индивидуално жилищно строителство в квартали 73 /с нови граници/, 362 и квартал без номер. Видно от приложената скица в рамките на процесния имот попадат УПИ *, ІV, VІ, V и части от УПИ *, VІІ, VІІІ и ІХ от нов кв.73. Към 1.01.1991 г. е било започнато реализирането на предвиденото към този момент по плана мероприятие „У”, за което има издадено строително разрешение № 123 от 6.06.1989 г., протокол за определяне на строителна линия и ниво № 123 от 6.06.1989 г., акт за предаване на строителна площадка от 21.06.1990 г., протокол и сметка от юни 1990 г. на извършени СМР по акт обр.19, като разходите са осчетоводени по баланса на ДФ”Б” към 31.12.1992 г. и ДФ”Б” към 31.12.1993 г. Не е установено обаче строителството да е било законно, доколкото по делото липсват данни да е учредено право на строеж. Когато имотът е бил земеделска земя към датата на кооперирането му и впоследствие е включен в строителните граници на населеното място, то правото на собственост не се възстановява, само ако е налице законно строителство или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеното строителство е започнало към 1.03.1991 г. – чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. В настоящия случай след като започналото строителство е незаконно, то същото не се явява пречка за възстановяване правото на собственост при условията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, а след като предвиденото към този момент по плана мероприятие е било спряно и не е било реализирано, то не е налице и хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
С оглед изложеното следва, че по делото са доказани материално правните предпоставки за възстановяване правото на собственост в полза на ищците и същите се легитимират като собственици въз основа на решение № 1* от 2.10.2000 г. на П. комисия-гр. Петрич.
Не е установено по делото „Б” А. , гр. П. да е придобило правото на собственост, удостоверено с констативен нотариален акт № 13, том І, рег. № 1* дело № 57/2000 г. на нотариус № 287 с район на действие района на Районен съд-гр. Петрич. Липсват данни имотът да е предоставен за стопанисване и управление и да се е водил по баланса на държавната фирма към момента на преобразуването й в търговско дружество, нито да е включен в капитала на последното.становено е единствено осчетоводяване на направените във връзка със започналото незаконно строителство разходи, но това обстоятелство не може да обоснове притежание на вещни права върху терена, а съответно предявеният установителен иск е основателен, а констативният нотариален акт следва да бъде отменен за процесния имот на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./. След като „Б” А. , гр. П. не е притежавала право на собственост, то същото не е било придобито и въз основа на договорите за покупко-продажба от „Д” А. , гр. С. и В. А. С., обективирани в нотариални актове № 1* том ІІІ, рег. № 6* дело № 565/2000 г. и № 95, том VІ, рег. № 7* дело № 978/2003 г., вписан под № 1* том VІІ, дело № 1556/2003 г., двата на нотариус рег. № 287 с район на действие района на Районен съд П. Искането за отмяна на последните два нотариални акта при условията на чл.431, ал.2 ГПК е неоснователно – същите се явяват формата, под която са изповядани договорите и се ползват с обвързваща доказателствена сила относно фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса, а именно: датата и мястото на съставяне на нотариалния акт, самоличността на явилите се лица, техните изявления и другите действия извършени пред и от нотариуса /прочитане, одобряване, подписване на нотариалния акт/. След като фактите, които установява с обвързваща доказателствена сила нотариалният акт, обективиращ правна сделка, не засягат правата на ищците, то същите не подлежат на отмяна на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./.
В обобщение въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявения установителен иск за собственост и искането за отмяна на констативния нотариален акт.
Ищците не са претендирали разноски за настоящата инстанция, поради което в съответствие със заявеното искане, такива следва да им се присъдят само за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 1718.67 лв.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 897 от 21.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Окръжен съд- Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б” А. , гр. П., ул.”Ц” № 70, „Д” А. , гр. С., ул.”К” 82 и В. н А. С. , гр. П., ул.”О” № 47, че С. И. Л., С. И. Р., И. С. Л., Е. А. Т., Д. А. Л., Е. К. Л., И. Т. Л. и Е. Т. Л., всички със съдебен адрес: С. И. Л., гр. С., ул.”Н” № 36, ет.3, ап.7 са собственици с решение № 1* от 2.10.2000 г. по заявление вх. № 1* от 25.02.1992 г. на П. комисия-гр. Петрич на нива от 4.724 дка, находяща се в строителните граници на гр. П., местността „П”, съставляваща имот № 2* по кадастрален план, изработен 1993 г., включен в парцел **** от кв.73 по КРП, одобрен със заповед № 526/16.05.1988 г., а по сега действащото изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ *, кв.73, одобрено със заповед № І* от 20.06.2005 г., съставляващ: УПИ *, ІV, VІ, V и части от УПИ * и ІХ от нов кв.73, границите на който са колорирани в жълт цвят на скицата на лист 275 от първоинстанционното гр.д. № 383/2004 г. на Районен съд П. , приподписана от съда.
ОТМЕНЯ, на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ констативен нотариален акт № 13, том І, рег. № 1* дело № 57/2000 г. на нотариус № 287 с район на действие района на Районен съд-гр. Петрич, вписан под № 17, том І, дело № 67/24.02.2000 г., издаден в полза на „Б”, А. , гр. П. в частта относно имот № 2* по кадастрален план, изработен 1993 г., включен в парцел **** от кв.73 по КРП, одобрен със заповед № 526/16.05.1988 г., а по сега действащото изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ *, кв.73, одобрено със заповед № І* от 20.06.2005 г., съставлявляващ: а по сега действащото изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ *, кв.73, одобрено със заповед № І* от 20.06.2005 г., съставляващ: УПИ *, ІV, VІ, V и части от УПИ * и ІХ от нов кв.73, границите на който са колорирани в жълт цвят на скицата на лист 275 от първоинстанционното гр.д. № 383/2004 г. на Районен съд П. , приподписана от съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ на нотариални актове, обективиращи договори за покупко-продажба № 1* том ІІІ, рег. № 6* дело № 565/2000 г., вписан под № 31, том ІІІ, дело № 640/2000 г. и № 95, том VІ, рег. № 7* дело № 978/2003 г., вписан под № 1* том VІІ, дело № 1556/2003 г., двата на нотариус рег. № 287 с район на действие района на Районен съд- П. в частта относно описания по-горе имот.
ОСЪЖДА „Б” А. , гр. П., ул.”Ц” № 70, „Д” А. , гр. С., ул.”К” 82 и В. н А. С. , гр. П., ул.”О” № 47 да заплатят на С. И. Л., С. И. Р., И. С. Л., Е. А. Т., Д. А. Л., Е. К. Л., И. Т. Л. и Е. Т. Л., всички със съдебен адрес: С. И. Л., гр. С., ул.”Н” № 36, ет.3, ап.7 разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 1718.67 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: