РЕШЕНИЕ                                                                   N 11   София, 31.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 19 януари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА       при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 211/2009 год.   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. П. от гр. С. срещу решение от 19.06.2008 по гр. д. № 2179/2001 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявения от З. И. Ч. срещу касаторката ревандикационен иск за ½ ид. част от парцел ****Х-149, в кв. 8, м. “К” по плана на гр. С. и същата ид. част от втори етаж от двуетажна жилищна сграда построена в имота, с административен адрес ул. “. № 4. С определение № 134 от 20.02.2009 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал до касационна проверка въззивното решение след като е приел, че с него съдът се е произнесъл по въпрос от значение за изхода на спора дали представения заверен препис от определение за допуснато осиновяване постановено по гр. д. № 1793/60 г. по описа на Софийски народен съд, ІV-ти район, 4 уч. представлява официален заверен такъв. След като е намерил, че решаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона е допуснал касационна проверка на въззивното решение. Касаторката поддържа, че решението е необосновано и при постановяването му неправилно са приложени процесуалния и материалния закони – касационни основание по чл. 281, т. 3 ГПК. За да уважи предявения ревандикационен иск съдът е приел за установено, че имотът, предмет на ревандикация, е бил собствен на наследодателя К, който го е придобил на основание договор за покупко-продажба през 1943 г. Имотът е бил отчужден на основание ЗОЕГПНС. След влизане в сила на ЗВСОНИ касаторката П. се е легитимирала като наследница по закон от първа низходяща степен, в качеството й на осиновена от наследодателя и е установила владение върху имота, което осъществява и при предявяване на иска. За установяване на този факт по делото е представен заверен препис от определението, с което е допуснато осиновяването на основание чл. 79 от ЗЛС. В развилото се производство по оспорване валидността на документа на основание чл. 154, 2 ГПК отм. с писмени доказателства е установено, че оригиналният екземпляр не се съхранява по делото и то не се намира в стара архива. Сведение за образуваното дело за осиновяване № 1793/60 г. има в описната книга за гражданските дела на Благоевски районен съд, където са вписани и страните К като осиновител и Н. С. Л. като осиновена, предметът на делото е осиновяване. В книгата е отразено, че е архивирано с арх. № 24227/1960 г. По делото е представено заверено копие от съхранявания от касаторката заверен препис от определението. Преписът е подписан от служителя, който го е съставил и е подпечатан с печата на съда. Въз основа на постановеното определение за допускане на осиновяването на 22.11.1995 г. ТОА “С”, гр. С. е издала удостоверение за раждане на касаторката, в което като баща е вписан осиновителят К. М. , не е вписано име на майка. Съдът е обсъдил представения заверен препис от определението по гр. д. № 1793/60 г. и е приел, че няма данни то да е съставено от служител на съда, тъй като до подписа му не е посочено името му, за да се установи че лицето, което е съставило преписа, има качеството на съдебен служител. Направил е извод, че след като не може да се намери делото и съдържащият се в него оригинален екземпляр на определението, и че след като не е установено делото да е описано в срочната книга, водена за проведените заседания, то от съвкупната преценка на тези факти следва, че представеното писмено доказателство не съставлява официално заверен препис от официален документ какъвто е съдебния акт, поради което не се ползва със същата доказателствена сила както оригинала на основание чл. 143, ал. 2 ГПК (отм.). От това е заключил, че той не удостоверява да е допуснато осиновяване на касаторката от наследодателя. С това е мотивирал и извода, че ответницата владее имота без правно основание, тъй като не е носител на правото на собственост по наследяване. Това право е преминало в имуществената сфера на ищцата, която е наследница на наследодателя М по съребрена линия от трета степен, поради което предявеният от нея осъдителен иск е основателен. Изводите са необосновани и направени в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК отм., което е основание за отмяна на решението. Съвкупната преценка на доказателствата обосновава извода, че касаторката е била осиновена през 1960 г. от наследодателя М. Завереният препис от определението, с което е допуснато осиновяването е издаден по установения ред за съставяне на преписи от съдебни актове. Подписан е от служителя, който го е изготвил и е поставен печата на съда. В Правилника за организация работата на съдебните учреждения, действал действал през 1960 г. и до 1978 г., когато е отменен с Правилника за организация и работа на районните, окръжните, военните съдилища, не се съдържа изискване за автентифициране подписа на съдебния служител, който съставя преписи от съдебни книжа, поради което вписването на името не е реквизит от преписа и оспорването му е безпредметно. Завереният препис от оригиналния официален документ се ползва със същата доказателствена сила и удостоверява, че е било допуснато осиновяване на касаторката от наследодателя М. След неговата смърт тя е негов законен наследник от първа низходяща степен на основание чл. 5, ал. 2 ЗН, на което основание е придобила и право на собственост върху имота, предмет на иска. Ищцата не е била призована към наследяване, тъй като е наследник по съребрена линия от трета степен, поради което не се легитимира като собственик на имота на това основание. След като не е установен единият от елементите на ревандикационния иск, той е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този изход на касационното производство и иска ищцата З ще бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответницата по иска и касаторка Н. С. П. направените разноски за касационната инстанция в размер на 658.32 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение от 19.06.2008 по гр. д. № 2179/2001 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от З. И. Ч. от гр. С., ул. “. № 4 срещу Н. С. П. от гр. С. иск за ревандикация на втори етаж от двуетажна жилищна сграда построена в УПИ ХІХ-149, в кв. 8, м. “К” по плана на гр. С. и ½ ид. ч. от общите части на сградата и същия урегулиран поземлен с административен адрес ул. “. № 4 като неоснователен. ОСЪЖДА З. И. Ч. , егн 1912116990, ОТ ГР. София, ул. “. № 4 да заплати на Н. С. П., ЕГН     4803307018 от гр. С., бул. “. № 27 сумата 658.32 (шестотин петдесет и осем и 0.32) лв. разноски по делото.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: