Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 372   София, 20 октомври 2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година, в състав:                ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                        ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                              СЕВДАЛИН МАВРОВ              при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 391/2009 година.   На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на нохд № 55/2009 год. на Районен съд-Мездра, отмяна на постановеното по него определение от 27.04.2009 год., в частта по отношение на осъдените А. А. О., И. Ч. Б. и В. Г. К. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се твърди, че Районният съд е допуснал нарушение на закона при индивидуализиране наказанието на осъдените А. А. О., И. Ч. Б. и В. Г. К. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК-основание чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за възобновяване на делото и отмяна на определението. Излагат се съображения, че за престъплението, по което осъдените са признати за виновни по чл. 197, т. 3, във вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5, във вр. чл. 194 НК не е предвиден най-нисък предел на визираното в него наказание “лишаване от свобода”, поради което, щом е стигнал до изводите, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55 НК, то съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т.2, б.”б”, алт. 1 НК и да замени лишаването от свобода не с “пробация”, а със санкцията, която е била предвидена в действащия по време на извършване на деянието материален закон. Прокурорът поддържа предложението, а и защитникът на осъдения К. е съгласен с него. Процесуалните представители на осъдените О. и Б. изразяват становище, че като вид наказание към момента на извършване на престъплението „пробацията”, е съществувала в разпоредбата на чл. 37 НК, поради което, като я наложил съдът не е допуснал нарушение на закона След преценка доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото ВКС, ІІI-то н.о. намира предложението за основателно. Определението е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Подсъдимите А. А. О., И. Ч. Б. и В. Г. К. са били обвинени за извършено през периода 05.03.2004 год. до 08.03.2004 год. престъпление по чл. 197, т. 3, във вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5, във вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК. Към този момент, относно наказанията, с които се заменя лишаването от свобода действа редакцията на чл. 55, ал.1, т.2, б. "б" НК от ДВ 92/2002 год., като за пробацията влизането на закона в сила е отложено за 01.01.2005г. Определението, с което е одобрено споразумението е от 27.04.2009 год. С оглед измененията в закона са налице предпоставките на чл. 2, ал. 2 НК - да се приложи по-благоприятния за осъдените закон. В случая, това е старата редакция на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК с възможно наказание-глоба от сто до хиляда лева, поради отмяната на поправителния труд като вид наказание /ДВ, бр. 103/2004 год. / и защото, в системата на наказанията по чл. 37 НК, пробацията е по-тежкото от глобата наказание. Допуснатото нарушение на закона е съществено и безусловно налага уважаване на направеното искане от Главния прокурор на РБългария за възобновяване на делото, отмяна на постановеното определение, в частта по предмета на искането и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд-Мездра от друг съдебен състав. По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК ВКС, трето н.о. в настоящия състав Р Е Ш И:   Отменя по реда на възобновяване на наказателните дела влязлото в сила определение от 27.04.2009 год. по нохд 55/2009г. на РС-Мездра, в частта по наложените наказания на осъдените А. А. О., И. Ч. Б. и В. Г. К. и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание за изпълнение на дадените указания и отстраняване на допуснатото нарушение на закона, констатирано в съобразителната част на касационното решение. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: