Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№145

София, 20.03.2018 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4176 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 13570 от 1.08.2017 г. на Н. К. К., Р. Р. Г., В. К. Б., Н. Х. П., М. Б. Б.-Е. и Х. Б. Б. чрез пълномощника им адвокат К. Я.-М. против решение № 1720 от 14.07.2017 г., постановено по гр.д. № 970 по описа за 2017 т. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 7.03.2016 г. и допълнително решение от 11.10.2016 г. по гр.д. № 6681/2011 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Н. Д. К. /починала в хода на производството и заместена от наследниците си Н. Х. П., М. Б. Б.-Е. и Х. Б. Б./, В. К. Б., Н. К. К. и Р. Р. Г. срещу С. П. Л. отрицателен установителен иск за собственост по отношение на апартамент № А606, находящ се на 6-ти жилищен етаж в блок А от жилищна сграда в [населено място], район „Студентски“ със застроена площ от 99.97 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 1, както и 1.1608 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, съставляващ УПИ IX-1749 и Х-1749 в кв.40 по плана на [населено място], м.“Студентски град“ и на гараж № 13 в сутерена на сградата с площ от 22.86 кв.м. с принадлежащите му 2.7672 % идеални части от общите части на сутерена на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот и иск с правно основание чл.42, б.“б“ вр. чл.24, ал.2 ЗН за прогласяване нищожността на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 8342, дело № 2 от 2011 г. на нотариус рег. № 274.
С. П. Л. е подал чрез пълномощника си адвокат Ю. С. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Спорът по делото е дали ответникът е придобил собствеността на процесните имоти въз основа на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 8342, дело № 2 от 2011 г. на нотариус рег. № 274, за което е предявен и иск за нищожност по 42 б.”б” вр. чл.24, ал.1 ЗН поради неспазване на изискванията за форма при неговото съставяне. Въззивният съд е приел за установено, че ищците се легитимират като наследници по съребрена линия на М. А. Н., починал на 14.04.2011 г., както и че приживе техният наследодател се е легитимирал като собственик на спорните имоти. Наследодателят е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника С. П. Л. чрез нотариално завещание № 2, том І, рег. № 8342, н.д. 2/2011г. на Нотариус рег. № 274. Съдът е изложил съображения, че нотариалното удостоверяване е официален свидетелстващ документ и като такъв удостоверява, че посочените в него факти отговорят на действителното фактическо положение, включително и това, че завещателят е изразил устно волята си, така както изисква от чл.24, ал.2 ЗН. При доказателствена тежест за ищците, те не установяват твърдените от тях пороци на формата, имащи за последица нищожност на нотариалното завещание. Всеки от разпитаните пред първата инстанция свидетели –нотариусът Р.Д. и присъствалите лица т.нар. „инструментарни свидетели” Др.Д. и М.И. са обяснили по идентичен начин обстоятелствата, при които е било съставено завещанието. Нотариусът е посочил посещението си в дома на М. Н., където той му продиктувал какво ще завещава - апартамент, гараж и цялото си движимо и недвижимо имущество, записал точно каквото завещателят казал в присъствието на другите двама свидетели, след което в офиса си разпечатал документа на хартиен носител, върнал се обратно, прочел завещанието и било подписано от всички присъствали лица. Тези посочени обстоятелства се потвърждават от разпита на другите двама свидетели, които също описват напълно идентични факти за посещението си в дома на М. Н. - как нотариусът изслушал волята на завещателя, след което в кантората си оформил документа и преди подписването го прочел на глас в тяхно присъствие. Свидетелката М.И. е допълнила и впечатленията си за това, че нотариусът е задавал въпроси на завещателя, а М. Н. му обяснил как иска всичко да завещае на посочения човек – апартамент и всичко останало каквото притежава след смъртта си.
Съдът е счел, че показанията на всички свидетели, присъствали при съставяне на завещанието категорично потвърждават наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.24 ал.1 и 2 ЗН- устно изявяване волята на завещателя, който „продиктувал” на нотариуса волята си, записване на изявената воля, прочитане на завещанието на глас от нотариуса и подписването му от всички лица. Процедурата по съставяне на завещанието не би могла да се счете за опорочена само поради факта, че след записване волята на завещателя, нотариусът оформил в печатен текст изявлението в кантората си и там разпечатал документа на хартиен носител. Въпросите с техническото оформление на документа не повлияват на формата на завещанието, доколкото е видно, че са били изпълнени всички законови изисквания - нотариусът и свидетелите са се убедили в точния смисъл и съдържание на завещателната воля, изразена по предвидения в закона начин устно от завещателя и чак след това е бил съставен документа, прочетен на глас от нотариуса пред всички присъствали лица - завещателят и инструментарните свидетели и подписан собственоръчно от всеки от тях. Направил е извод, че при съставяне на нотариалното завещание са били изпълнени всички законови изисквания по чл.24, ал.1 и 2 вр. чл.578 ал.1 и 2 ГПК за форма и съдържание, нотариалното завещание представлява валидно придобивно основание в полза на ответника, което е противопоставимо на ищците.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) изготвеното от нотариуса нотариално завещание в неговата кантора опорочава ли изискването за изявяване на волята пред нотариус, който я записва така, както е изявена;
2) спазено ли е изискването за форма на нотариално завещание по смисъла на чл.24, ал.2 ЗН след като нотариуса заявява в съдебно заседание: посетих дома на завещателя, където ми беше продиктувано какво завещава, аз си го записах, след това отидох в офиса, разпечатах го на интернета и се върнах и бяха положени подписите;
3) спазено ли е изискването за форма на нотариално завещание по смисъла на чл.24, ал.2 ЗН след като свидетеля Д. Д. заявява: нотариусът зададе съответните въпроси и изслуша волята на М. Н., след което отиде в кантората, ние останахме в апартамента, може би не знам, около 40 минути, ако не и повече, след това нотариуса дойде със съставеното от него завещание, което беше подписано от М., от мене и от М.;
4) спазено ли е изискването за форма на нотариалното завещание по смисъла на чл.24, ал.2 ЗН след като свидетеля М. И. заявява: дойде нотариусът, изслуша желанието на по-възрастния господин, при което нотариусът излезе и след известно време се върна с документи, които прочете на глас, по-възрастния господин се съгласи, след което ни бе предоставено, т.е. първо господинът по-възрастният да си напише имената, за да се разпише и съответно ние като свидетели да направим същото
5) автентичен израз ли е волята на завещателя и не е ли в нарушение на нормата на чл.24, ал.2 ЗН написването и разпечатването на завещанието в кантората на нотариус, в отсъствие на завещателя и свидетелите
6) правилно ли съдът по силата на чл.12 ГПК е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение и дали дадени факти от него са се осъществили въз основа на правилна преценка на доводите на страните и на събраните по делото даказетлства отнасящи се до този факт
7) съдът изпълнил ли е задължението си по чл.12 ГПК като е направил извода си за съществуването на твърдяни от него факти, след като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, а тяхното „манипулиране“ не представлява ли съществено процесуално нарушение, което е основание за неправилност на постановения от него акт, след като съдът кретидира свидетелските показания на нотариус Р. Д., за които има данни по делото, че са противоречиви /съдебен протокол от 25.10.2013 г. по гр.д. № 6681/2011 г./ като прави необоснован извод, че завещателят е изявил своята воля и нотариуса е записал точно така, както е изявена, тъй като показанията му не кореспондират с тези на останалите свидетели – очевидци при изготвяне на завещанието – Д. Д. и М. И.
8) задължен ли е въззивния съд при проверка на правилността на първоинстанционното решение да приложи императивна материалноправна норма, дори нейното нарушаване да се е въведено като основание за обжалване.
Относим към мотивите на въззивния съд и данните по делото е петият въпрос, който следва да бъде уточнен до въпроса: нарушени ли са изискванията за форма на нотариално завещание по чл.24, ал.2 ЗН, ако нотариусът запише волята на завещателя извън кантората си, на друго място я оформи технически в печатен текст, включително с отбелязване за изпълнение на формалностите, завърне се при завещателя, прочете му разпечатания текст и завещателят, свидетелите и нотариуса го подпишат. По въпроса липсва съдебна практика, поради което касацаионното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като са основани само на някои от изявленията на свидетелите, а не на цялостните им показания /въпроси от 1 до 4/ или на това какво според касаторите съдът е следвало да приеме за установено от свидетелските показания /въпроси от 6 до 8/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1720 от 14.07.2017 г., постановено по гр.д. № 970 по описа за 2017 т. на Софийски апелативен съд.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите Н. К. К., Р. Р. Г., В. К. Б., Н. да Х. П., М. Б. Б.-Е. и Х. Б. Б. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 729.71 лв.
При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване на председателя на Второ гражданско отделение, а при изтичане на срока – на настоящия съдебен състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: