Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 43   София, 04 февруари 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на  двадесет и седми януари 2009 г. в състав :                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА                                                            при секретаря ............ Ив. ИЛИЕВА.........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........П. МАРИНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 14/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. М. А. за възобновяване на ВНОХД № 950/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд и НОХД № 192/2008 г. по описа на Пловдивски районен съд и отмяна на въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда по делото. В искането на осъдения се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, предвид позоваването на съда на протокол за оглед на инкриминирания лек автомобил, който е изготвен два месеца след деянието, както и предвид отказа на въззивния съд да допусне до разпит двама свидетели, поискани от защитата на подсъдимия. Претендира се и допуснато съществено нарушение на материалния закон, предвид позоваването на съда на заключение на некомпетентно изготвена АТЕ, която е дала необосновано заключение. Претендира се възобновяване предвид наличие на основанията на чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1 т.1 и т. 2 от НПК, отмяна на решението на въззивния съд и на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство, където да бъде извършен оглед на местопроизшествието. Пред ВКС защитникът на осъдения поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея съображения и с предявеното искане. Прокурорът от ВКП намира искането за основателно, но по съображения, различни от изложените в молбата на осъдения. Счита, че във въззивното решение не се съдържат аргументи на съда за причините за извършения по-късно оглед на лекия автомобил, както и отговор на твърдението за наличие на „случайно деяние”. Излага аргументи за наличие на този правен институт, поради което предлага на съда да възобнови въззивното производство и да оправдае осъдения А. Счита, че искането на защитата на осъдения е процесуално неосъществимо предвид невъзможността за извършване на исканото от него следствено действие. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда, постановена на 18.03.2008 г. по НОХД № 192/2008 г. от Пловдивски районен съд подсъдимият Д. М. А. е бил признат за виновен по обвинението по чл. 216 ал.6 вр. ал.1 от НК за това, че на 24.10.2007 г. в гр. П. противозаконно е унищожил чужда движима вещ – лек автомобил „Рено 19” с ДК № Р* на стойност 2680,73 лв. собственост на С. М. И., като деянието е извършено по непредпазливост, за което му било наложено наказание глоба в размер на 150 лв. С присъдата А. е бил осъден да заплати на С. И. сумата от 2680,73 лв., представляваща имуществени вреди от престъплението , ведно със законната лихва върху нея от датата на деянието. Въз основа на депозирана жалба от подсъдимия е било образувано въззивно производство пред Пловдивски окръжен съд по ВНОХД № 950/2008 г., приключило с решение № 295 от 09.07.2008 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване на наказателното производство се явява подадено в изискуемия се 6-месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.   Разгледано по същество, същото е неоснователно.   Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция – позоваване на протокол за оглед, извършен два месеца след деянието, отказ да се разпитат двама свидетели, както и позоваване на експертно заключение, което е необосновано с оглед методиката на изготвянето му, които като цяло са довели до неправилно приложение на закона с осъждане на подсъдимия А, са изцяло неоснователни. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни положения. В съгласие с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК е отговорил подробно и мотивирано на всички възражения на защитата. Това важи и за тези, които понастоящем са възпроизведени в искането за възобновяване при аргументиране на доводите за допуснатите нарушения на процесуалния и на материалния закон, каквито ВКС не констатира. Проверката на материалите по делото сочи, че първоинстанционният съд е извършил разпит на всички свидетели, които са имали отношение към предмета на доказване по делото, като пред него защитата на подсъдимите е правила допълнителни доказателствени искания, които не са били уважени. Съдът обаче /видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 18.03.2008 г. – л. 34/ е обосновал подробно отказа си да уважи доказателствените претенции на защитата на подсъдимия, а този отказ впоследствие е подложен на контрол и от въззивния съд в определението м постановено по реда на чл. 327 от НПК. Касационната инстанция не намира по този начин да са били нарушени правата на подсъдимия и на неговата защита – да сочат доказателства и да искат събирането им, тъй като и двете инстанции по фактите са обосновали отказите си с наличието на достатъчно доказателства относно факта, който защитата е целяла да бъде установен чрез исканите доказателствени средства. Фактът за вида и местоположението на щетите по лекия автомобил е бил установен с достатъчен на брой гласни доказателствени средства, както и с писмено такова / протокол от 19.12.2007 г./, поради което, поради това разпитът на още двама свидетели за това обстоятелство не би допринесъл за по-голяма степен на неговото изясняване. На следващо място, искането на разпит на свидетел- автотенекеджия относно обстоятелството дали е възможно и за колко време би могъл да отремонтира той щетите по лекия автомобил, не би могло да замести заключението на АТЕ /по приемането на която никоя от страните не е възразила в съдено заседание/, доколкото съгласно чл. 144 ал.1 от НПК това е въпрос, за който са необходими специални знания от областта на техниката, които изискват назначаването на експертиза, а не установяването им със свидетелски показания. По този начин доказателствената основа, върху която съдилищата са могли да изграждат вътрешното си убеждение, е била достатъчна по обем, като е липсвала необходимост от разширяването й събиране на нови доказателства за изясняване на обективната истина по делото. Не се откриват и никакви нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които инстанциите по същество са приели обвинението за доказано. По въпроса за действията на органите на досъдебното производство, които не са извършили оглед на местопроизшествието и са извършили оглед на инкриминирания лек автомобил два месеца след деянието – на 19.12.2007 г. / л.36 от досъдебното производство/ съдебните инстанции не могат да бъдат отговорни. Факт, който е документиран по делото със съответния протокол, съставен по правилата на НПК, е обстоятелството, че лекият автомобил е бил огледан, повредите по него са подробно описани, а огледът е станал под навес в двора на Пето РПУ - Пловдив, където автомобилът е бил закаран след деянието. От показанията на св. И е установено, че този автомобил не е могъл да се използва след инкриминираното деяние, поради което веднага е бил оставен на съхранение в двора на полицейското управление. По този начин върху него не би могло да се оказва каквото и да е външно влияние и въпреки че протоколът за неговия оглед е изготвен два месеца след деянието, не може да се наведе какъвто и да е обоснован довод, че констатациите в този протокол не отразяват действителното състояние на автомобила към момента на деянието – 24.10.2007 г. Искането за отмяна на постановените по делото съдебни актове и връщане на делото за допълнително разследване на досъдебното производство, в хода на което да бъде извършен оглед на местопроизшествието, е процесуално неосъществимо. Това искане не държи сметка на обстоятелството, че огледът на произшествие е следствено действие от категорията на неотложните такива и несвоевременното му извършване /непосредствено след деянието/ прави невъзможно по-нататъшното му осъществяване. Протоколът за оглед цели да закрепи в писмен вид състоянието на мястото на престъплението във вида, в който е то към извършването на деянието. От последния момент са изминали година и три месеца, време през което е повече от ясно, че мястото на произшествието не може да бъде запазено.становените чрез гласни доказателства факти - че дворът е бил почистен от изсечените дървета, а автомобилът – извозен до сградата на РПУ, сочат на невъзможност от извършване понастоящем на неотложното следствено действие „оглед на местопроизшествие”. При това положение съгласно т.1 от ТР на ОСНК № 2 /2002 г. допуснатото нарушение се явява неотстранимо и не може да представлява основание за връщане на делото за ново разглеждане на прокурора. Не се констатират от ВКС и твърдяното от прокурора процесуално нарушение – липса на произнасяне от въззивния съд по наведените аргументи от защитата на подсъдимия А за наличие на „случайно деяние”. Аргументирано и в съответствие с изискванията на чл. 305 ал.3 и чл. 339 ал.2 от НПК инстанциите по фактите са обсъдили и оправдателните доказателства, касаещи обвинението срещу осъдения А. , и почиващите на тях доводи на защитата за липса на виновно поведение от негова страна за настъпването на вредоносния резултат. Невъзможността за прилагането в конкретния случай на института на „случайното деяние” е подробно мотивирана от първоинстанционния съд в мотивите /стр. 39-40/. Тя е била подложена на контрол от въззивния съд, който е изложил своите аргументи в подкрепа на тезата на първата инстанция и е мотивирал отказа си да уважи искането на защитата за оправдаването на А. поради липса на виновно поведение, дължащо се на случайно деяние / стр.3 и 4 от въззивното решение/. Проверката, направена от настоящата инстанция, с оглед начина на формиране на вътрешното убеждение на този съд, не сочи на нарушение на принципа на чл. 14 от НПК, нито на реда за събиране и проверка на доказателствата, визиран в чл. 107 от НПК. С оглед на това при постановяването както на въззивния, така и на първоинстанционния съдебен акт не са били допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК , поради което не са налице основания за възобновяването на наказателното производство. Липсват такива основания и с оглед твърдението на защитника за допуснато съществено нарушение при приложението на материалния закон. Същото се аргументира с необосноваността на приетото заключение по АТЕ, определило стойността на щетите по автомобила, които са завишени далеч над реалните пазарни стойности. ВКС не констатира заключението на експерта инженер С. М. /л. 39-42 от досъдебното производство/ да страда от каквито и да е недостатъци, които да са пречка то да послужи на съдебните инстанции при обосноваване на фактическите изводи по делото. Експертът е посочил подробно в заключението си теоретическите и практически източници, които е използвал в работата си по поставената му задача, както и методиката на своите изчисления. Последните могат да бъдат проследени от страните по делото, а направените въз основа на тях експертни изводи не сочат на необоснованост на експертизата. Изготвеното заключение е пълно и почива на професионалния опит и теоретическите познания на изготвилия го експерт, поради което законосъобразно е било прието от двете инстанции по фактите и те аргументирано са обосновали своите изводи с него. Не са били налице каквито и да е основания, които да налагат въззивният съд да упражни правото си по чл. 153 от НПК за назначаване на повторна или допълнителна експертиза, поради което и не е допуснато нарушение на материалния закон като е прието, че действителната стойност на щетите по лекия автомобил е тази, която е посочена от приетата по делото АТЕ. ВКС констатира, че по делото е било допуснато нарушение на материалния закон с оглед обстоятелството, че на осъдения А. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 216 ал.6 вр. ал.1 от НК за това, че е „унищожил” чужда движима вещ – л.а. Рено, на стойност 2680,73 лв. В същото време от заключението по АТЕ се установява, че тази стойност е стойността на „нанесените материални щети” по лекия автомобил. Видно от експертното заключение / л.41 от дос. производство/ средната пазарна цена на автомобила преди повреждането му е била 3350,91 лв. , сума по-голяма от инкриминираната. Доколкото обвинението, внесено от прокурора, е касаело „унищожаването” на вещта, е следвало да се инкриминира стойността на цялата вещ, а не сумарната стойност на щетите по нея. Последните би следвало да се инкриминират при повдигнато обвинение за „повреждане на чужда вещ” /другата форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 216 от НК/, каквато в случая не е налице. Това нарушение обаче е изцяло в полза на осъдения А. , който е признат за виновен и осъден за предмет на обвинението с по-ниска стойност от реалната, какъвто е и уваженият размер на гражданския иск срещу него. То е и неотстранимо по какъвто и да е процесуален ред , доколкото настоящето производство е образувано само по искане на осъдения и в резултат на това ВКС не би могъл за упражни правомощие за възобновяване на делото при неправилно приложен материален закон, което би довело до влошаване на положението на молителя. Не е налице неправилно приложение на материалния закон и с оглед позицията на представителя на касационната прокуратура относно наличието на предпоставките за оправдаването на осъдения А. предвид наличието на „случайно деяние”. Осъденият се е занимавал с дейност по отсичане на дървета от 1995 г., като много добре е познавал методиката на отсичане на едно дърво. Самият той е предвидил възможността от падане на отсечени дървета и е предприел действия по уведомяване на собствениците на паркиралите в близост автомобили за предстоящата сеч и необходимостта от изместването им. Въпреки това е започнал сечта при наличието на неизместения автомобил на свидетелката И, върху който впоследствие е паднало отсеченото от него дърво. Обстоятелството, че А. е предполагал, че дървото ще падне на север, а то при падането си се е изместило, заплело клоните си в короната на друго дърво и паднало на североизток, не може да обоснове наличието на „случайно деяние” и да оневини дееца. Той е съзнавал височината на дървото /около 20 метра/, възприемал е и отстоянието на лекия автомобил от него. Виждал е наличието на други дървета в близост до отсичаното от него и не е имал обоснованото очакване , че при сечта дървото ще падне точно в посоката, в която той е очаквал и че няма да се получи изместването му леко на изток. Тези факти от обективната действителност са били възприемани от А. и въз основа на тях той е могъл да предвиди вероятността от настъпването на общественоопасните последици – падането на дървото или част от него върху паркирания наблизо автомобил. А фактът, че по занятие и друг път е извършвал такава сеч, го е задължавал да извърши цялостна преценка на ситуацията,при която е щял да започне работа и при наличието и на най-малко съмнение във възможността за безпрепятственото й провеждане да не я започва. Като не е дооценил ситуацията и възможността да настъпят общественоопасните последици, които реално са настъпили – унищожаване на чуждия автомобил, осъденият А. е извършил дейност, вследствие на която е осъществил по непредпазливост престъпния състав на чл. 216 от НК. Той не е предвиждал в конкретния случай настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди и е имал обективната възможност за това. Поради тези аргументи настоящата инстанция не намери предходните да са приложили неправилно материалния закон, като са отказали да приемат наличието на предпоставките на чл. 15 от НК. С оглед на това не са налице основания за упражняване от касационния съд на правомощията му по чл. 425 ал.1 т.2 от НПК за възобновяване на производството по делото и оправдаването на А. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело – чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, поради което искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. М. А. за възобновяване на ВНОХД № 950/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 295 от 09.07.2008г., с което е била потвърдена присъда № 45 от 18.03.2008 г., постановена по НОХД № 192/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.