Р Е Ш Е Н И Е № 409 гр.София, 14.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Надя Цекова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1239/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Великотърновската апелативна прокуратура срещу присъда № 127/23.06.2014 год. по въззивно нохд № 112/2014 год. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение, в който се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимия Н. М. Д. по повдигнатото му обвинение. Прави се предложение за отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на частните обвинители С. Т. И. и Х. А. П. –чрез повереника, се поддържа искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане по съображения за оправдаване на подсъдимия поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона. Прокурорът поддържа протеста и не оспорва основателността на подадената в срок жалба. Мотивира искането си за отмяна с доводи за нарушения, които са касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Русенският окръжен съд, наказателно отделение с присъда № 14/11.03.2014 год. по нохд № 93/2014 год. признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 09.05.2012 год. при управление на МПС в нарушение на правилата за движение – чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Р. Р.. На основание чл.343, ал.1, б.В вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 4 години. На основание чл.343Г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение с новата присъда по въззивно нохд № 112/2014 год. при условията на чл.336, ал.1, т.3 НПК отменил присъдата на Русенския окръжен съд, признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.В НК. Постановил разноските по делото да останат за сметка на държавата. В протеста и в жалбата се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствените източници в нарушение на чл.107 НПК и липсата на отговор по въпроси от значение за правилното решаване на въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Въззивният съд е упражнил правомощията си по чл.336, ал.1, т.3 НПК да отмени осъдителната присъда на първоинстанционния съд и постановил нова присъда.При тези условия е бил длъжен да изготви мотиви, които да отговарят на изискванията по чл.305 НПК, към които препраща чл.339, ал.3 НПК, поради което важат правилата както за реда на постановяване, така и за съдържание с изложение на възприетата за установена фактическа обстановка и посочване въз основа на кои доказателствени източници е направил фактическите си изводи. От съществено значение е задължението да направи подробен и задълбочен анализ, основан на съвкупната им оценка и с оглед действителното им съдържание. При наличието на противоречия за относими обстоятелства да обсъди доказателствените източници и да мотивира решението си относно достоверността след като ги обсъди подробно. В нарушение на изискванията въззивният съд е демонстрирал неправилен подход – да цитира показанията на свидетеля К., дадени в различните стадии, да отрази констатация, че са налице противоречия и лаконично да посочи, че са обсъдени и анализирани, което обаче не се установява от съдържанието на съдебния акт. Пренебрегнато е и задължението за подробен и задълбочен анализ и мотивирано заключение кои от дадените за относимите обстоятелства, съпоставени с другите доказателствени източници, са оценени като достоверни, изцяло или отчасти и относно кои обстоятелства отказва да кредитира. По конкретното дело това е било от изключително значение предвид ограничения обем на доказателствените източници. Съдът не е изпълнил задължението си да и заключенията на вещите лица и да даде ясен отговор кои възприема и въз основа на кои от тях и допълнителните обяснения на вещите лица, съдържащи отговор на конкретно поставените въпроси за скорост, видимост, място на удара, конкретно поведение на подсъдимия и на другите участници в движението, както и на всички останали, относими обстоятелства, е основал изводите си за наличието на случайно деяние, за правомерност на спасителната маневра, предприета от подсъдимия. От мотивите не личи съдът да е съпоставил заключенията на вещите лица с обясненията на подсъдимия, на свидетеля и писмените доказателствени средства, да е направил анализ. Доколкото има някакви съображения, те не дават яснота за оценката и начина, по който е изградил становището си за невиновност. Те са заменени с подробно цитиране на части от заключения, но в настоящото производство не могат да се извършва процесуална дейност за установяване на факти, което е от правомощията на инстанциите по същество. Задълбочено изследване и ясно изразено становище по годността на експертните заключения при наличието на констатации за „фриволност” в отговорите по поставени въпроси от компетентност на вещите лица очевидно е било наложително, за да не бъдат нарушени процесуалните права на страните, включително и на подсъдимия, макар решението да е благоприятно за него. Не е обсъдил подробно и задълбочено обясненията на подсъдимия, които съставляват основно доказателствено средство, не ги е съпоставил с показанията на свидетелите, заключенията на вещите лица, с писмените доказателствени средства, а очевидно ги е възприел като единствено годно доказателствено средство да подкрепи направените фактически констатации и да реши въпросите дали има извършено престъпление и кой е авторът. Не е изложил достатъчно съображения защо е възприел изцяло обясненията за неочаквано появяване на пострадалата, за оневиняващата го опасна зона за спиране и за необходимостта от извършване на спасителна маневра. Вярно е, че основното право на всеки водач е да избира скоростта на движение на управляваното от него превозно средство с оглед условията при конкретната пътна обстановка, лични качества, умения, знания, опит, както и че поначало е воден от важен принцип – очаквано правомерно поведение на останалите участници в движението. Но за всеки водач едно от най-важните задължения е да намали скоростта с цел да забави движението на превозното средство и да се отдалечи по този начин от конфликтната точка. Друго действие от предписаните в закона като задължително е да спре превозното средство със стремеж да се избегне удара. Това са спасителни действия, които трябва да се извършат и то независимо дали в резултат на това произшествието ще бъде предотвратено. Съдът не е изследвал събраните по делото доказателства, за да може да се направи извод дали поведението на подсъдимия е било такова. Без обсъждане е останало и установеното по делото поведение, изразяващо се в действие, което не е предписано от закона – опитът да избегне произшествието чрез завиване в ляво и навлизане в лентата за насрещно движение с цел да избегне конфликтната точка – действие, което поначало води до риска да бъде създаден по-опасен конфликт. Задължението на всеки водач е да направи всичко възможно според предписаното в чл.20, ал.2 ЗДвП, а това означава да се предприеме веднага от момента, в който е било възможно да се възприеме възникването на опасността. Този въпрос не е изследван от съда, а решаването му е от значение. Забавянето във възприемането или в предприемането на съответните действия поставя водача в неблагоприятното положение да не може да се позове на опасната зона за спиране като оневиняващо действие, ако това е причината за неизбежност на удара. Всички тези въпроси е следвало да намерят отговор след подробен и задълбочен анализ, вместо което решаването им въззивният съд е направил по възприетия от него неправилен подход на едностранност и непълна оценка на доказателствения материал. От изложеното следва, че съдържанието на мотивите в постановения от въззивния съд съдебен акт не отговарят на задължителните изисквания според чл.339, ал.3 НПК и указват на фактическа липса, което представлява липса на част от присъдата, поради несъответствието им с чл.303 НПК. Това нарушение е касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК и абсолютно основание за отмяна. Съдът е направил изводите си без да направи цялостен анализ и да посочи по ясен и безпротиворечив начин на кои от доказателствените източници е обосновал решението си да оправдае подсъдимия. Затова не е възможно да се установи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение след като процесуалната дейност не е съобразена с принципното задължение по чл.14 НПК, нито да се обсъди и реши въпроса относно приложението на материалния закон. Въз основа на тези констатации съдебният акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане. След образуването му съдът следва да изпълни стриктно задълженията си да се произнесе за наличието на условия по чл.327 НПК, да мотивира отказа си за събиране на нови доказателства, ако приеме, че исканията на страните са неоснователни, да изпълни стриктно задължението си във връзка с призоваването на страните по реда, предвиден за наказателното производство-по НПК, а не по ГПК, за да вземе правилно решение дали са налице условията за разглеждане на делото при гарантирана възможност за участие на всички страни, да обсъди всички доводи и възражения с оглед правилното решаване на въпросите по чл.301 НПК. Затова и на основание чл.354, ал.3 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 127/23.06.2014 год. по въззивно нохд № 112/2014 год. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение, постановена по отношение на подсъдимия Н. М. Д.. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: