1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 685 София, 11.10.2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 3348 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на на ищцата В. Х. Н. против Определение № 406/19.07.2013г. по ч.гр.д.№ 358/2013г. на Варненския АС, с което е потвърдено определението от 30.05.2013г. по гр.д.№ 84/2011г. на ОС Силистра, с което е оставена без уважение молбата за възстановяване на надвнесена държавна такса. С обжалваното определение е прието, че цената на обективно съединените искове е 104 739.50лв., съобразно данъчната оценка на имотите, предмет на искове за унищожаване на разпоредителни правни сделки с тях, и внесената от ищцата държавна такса е 4 180лв. Според въззивния съд искането на ищцата за възстановяване на сумата 3 135лв., представляваща разликата между таксата изчислена на база данъчната оценка и таксата, изчислена върху една четвърт от цената на иска е неоснователно, тъй като предявените искове са облигационни и таксата по тях се изчислява по чл.71,ал.1 ГПК-върху цената на иска, а не по чл.71,ал.2 ГПК- върху ¼ от цената му. С частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение и уважаването на молбата за възстановяване на надвнесена държавна такса. В изложението към жалбата е формулиран процесуалноправният въпрос – при искове за унищожаване на договор с предмет недвижим имот, следва ли размерът на дължимата държавна такса да се определи по правилото на чл.71,ал.2 ГПК-върху ¼ от цената на иска. Допълнителната предпоставка е обоснована с произнасянето от въззивния съд в противоречие с Определение № 580/13.10.2020г. по ч.гр.д.№ 2010г. на Четвърто г.о, Определение № 397/ 29.06.2010г. по ч.гр.д.№ 176/2010г. на Четвърто г.о. и Определение № 1070/301.2.2011г. по ч.гр.д.№ 700/2011г. на Второ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Частната касационна жалба е допустима-подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд. Констатацията в обжалваното определение, че същото не подлежи на касационен контрол, обоснована с разпоредбата на чл.274,ал.4 във вр. с чл.280,ал.2 ГПК е неправилна. Решението е постановено по обективно съединени искове с цена, както сам е констатирал въззивният съд 104 739.50лв., поради което ограничението на чл.280,ал.2 ГПК е неприложимо. Налице са предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обосновало извода на апелативния съд за неоснователност на твърдението, че размерът на държавната такса се определя по реда на чл.71,ал.2 ГПК. Осъществена е и допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие на извода на въззивната инстанция с посочените по горе, постановени по реда на чл.274,ал.3 ГПК определения, имащи характер на задължителна за съдилищата практика на ВКС. Последователно е становището на касационната инстанция, че съгласно чл.69,ал.1,т.4 ГПК размерът на цената на иска за съществуване, прогласяване на нищожността, унищожаване или разваляне на договора е неговата стойност- паричната равностойност на насрещните престации, а когато една от тях има за предмет права върху недвижим имот, цената се определя по реда на чл.69,ал.1,т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка / а при липса на такава по пазарната цена/. От своя страна разпоредбата на чл.71,ал.2 ГПК урежда, че когато цената се определя при условията на чл.69,ал.1,т.2 ГПК, държавната такса се определя върху ¼ от цената на иска и това правило е приложимо във всички случаи, когато тя се определя въз основа на данъчната или пазарната цена на вещното право. С оглед на изложеното въззивното определение е неправилно. Държавната такса за предявените от ищцата обективно съединени искове за унищожаване на договори с предмет недвижими имоти следва да бъде определена с оглед правилата на чл.69,ал.1,т.4 във вр. с т.2 ГПК и чл.71,ал.2 ГПК- върху ¼ от данъчната оценка, т.е. върху 26 184лв., и дължимата, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК / 4% /, такса е 1 047.39лв. при внесени 4 180лв. Сумата лв. 3 132.61лв. е недължимо заплатена от ищцата и същата подлежи на връщане на основание чл. 4б Закона за държавните такси. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ Определение № 406/19.07.2013г. по ч.гр.д.№ 358/2013г. на Варненския АС и потвърденото с него Определение от 30.05.2013г. по гр.д.№ 84/2011г. на ОС Силистра, с което е оставена без уважение молбата на В. Х. Н. за възстановяване на надвнесена държавна такса за образуване на гр.д. № 84/2011г. по описа на ОС Силистра, вместо което постановява: Сумата 3 132.61лв. внесена от В. Х. Н. за образуване на гр.д.№ 84/2011г. подлежи на връщане на страната. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.