4 Решение по търг.д. №121/2011 на ВКС-ТК-ІІ ро отд. Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр. София, 07.05.2012 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на седемнадесети април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря София Симеонова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №121/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]-в ликвидация, [населено място] срещу решение №366 от 28.10.2010 г. на Окръжен съд-Кюстендил по гр. д. № 459/10 г., с което е потвърдено решение от 11.05.2010 г. на Кюстендилския районен съд по гр.д. № 938/2009 г., с което е уважен отрицателният установителен иск на [община] баня предявен на основание чл.254 от ГПК/отм./ срещу жалбоподателя за установяване недължимостта от страна на ищеца на сумата от 4 565,52 лева цена на услуги за периода 10.09.2004 г. -12.01.2005 , 1834,74 лева –лихви за забава за същия период, за които вземания е издаден изпълнителен лист на основание чл.237 б.”К” от ГПК/отм./ . В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, доколкото съдът е допуснал нарушение на материалния закон относно задължителната писмена форма за действителност на договора за водоснабдяване сключен между „В и К”, като е приел, че липсата на такава форма опорочава възникването на договорно правоотношение между страните с посочения предмет. На второ място се навежда оплакване за необоснованост на изводите на въззивния съд за недоказаност на самото изпълнение на договора от страна на жалбоподателя на задълженията му за доставка на вода през процесния период. Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. С определение №820 от 30.12. 2011 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 от ГПК по правния въпрос: задължителна ли е писмената форма на договора между [фирма] като разпределително дружество и неговите абонати, при положение че откриването на партида по волята на абоната при публично известни цени може да се приеме за договор между страните, съгласно правилото на чл.293 ал.1 от ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: С обжалваното решение решаващият състав на въззивния съд приема, че касаторът в качеството си на ответник по отрицателния установителен иск на [община] баня предявен на основание чл.254 от ГПК/отм./ за установяване недължимостта от страна на ищеца на сумата от 4 565,52 лева цена на услуги по за периода 10.09.2004 г. -12.01.2005 , 1834,74 лева –лихви за забава за същия период, за които вземания е издаден изпълнителен лист на основание чл.237 б.”к” от ГПК/отм./ не е доказал наличието на договорно отношение с общината, тъй като за част от периода, при действието на чл.3 от Наредба №9 на МРРБ от 14.09.1994 г. /отм. на 12.10.2004 г./ е била необходима писмена форма на договора за водоснабдяване, пречистване и отвеждане на отпаднали води, а за остатъка от периода, съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. на МРРБ е необходимо публично известни общи условия предложени от оператора и одобрени от собственика. В и К ООД е представило пред съда единствено издадени от негова страна данъчни фактури, които не са осчетоводени от страна на общината и карнети, чието съдържание не кореспондира с процесния период. При това положение съдът е счел претенциите на В И К ООД/ л./ -К., за които е издаден изпълнителен лист по чл.237 б.К от ГПК8отм./ за недоказани по основание и размер, поради което и е уважил отрицателния установителен иск за недължимостта на тези вземания от страна на [община] баня като основателен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1, т.3 от ГПК по правния въпрос: задължителна ли е писмената форма на договора между [фирма] като разпределително дружество и неговите абонати, при положение, че откриването на партида по волята на абоната при публично известни цени може да се приеме за договор между страните, съгласно правилото на чл.293 ал.1 от ТЗ. Разпоредбата в този законов текст гласи, че за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите предвидени в закон. Настоящият състав на ВКС намира, че в тази разпоредба под „закон” се има в предвид, не само такъв в тесния смисъл по чл.3 ал.1 от ЗНА, а всеки нормативен акт независимо дали е издаден от Народното събрание или от друг компетентен държавен орган. Това е така, доколкото всеки нормативен акт независимо от органа, който го издава е еднакво задължителен за индивидуално неопределен кръг субекти /чл.1а от ЗНА/ и нормативните актове се различават не по степен на задължителност, а според йерархията си и то само в хипотезата на чл.15 ал.3 ат ЗНА, когато подзаконов нормативен акт противоречи на акт от по висока степен. В случая тази хипотеза не е изпълнена, тъй като самата законова разпоредба на чл.293 ал.1 от ТЗ допуска задължителна писмена форма на търговска сделка, когато това е предвидено изрично в друг нормативен акт, какъвто е случая на уредбата в чл. 3 от Наредба №9 на МРРБ от 14.09.1994 г. /отм. на 12.10.2004 г./. От така изложеното следва и отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: тъй като самата законова разпоредба на чл.293 ал.1 от ТЗ допуска задължителна писмена форма на търговска сделка, когато това е предвидено изрично в друг закон /нормативен акт/ и в чл. 3 от Наредба №9 на МРРБ /отм. на 12.10.2004 г./ такова изискване е изрично въведено ,то по време на действието на тази разпоредба: т.е. до 12.10.2004 г. писмената форма на договора за водоснабдяване между [фирма] като разпределително дружество и неговите абонати е задължителна като форма за действителност. По основателността на касационната жалба и на предявените искове: Касационната жалба е неоснователна. Предявен е отрицателен установителен иск на [община] баня срещу [фирма] /л./ - К. предявен на основание чл.254 от ГПК/отм./ за установяване недължимостта от страна на ищеца на сумата от 4 565,52 лева цена на услуги по за периода 10.09.2004 г. -12.01.2005 , 1834,74 лева –лихви за забава за същия период, за които вземания е издаден изпълнителен лист на основание чл.237 б.”К” от ГПК/отм./. В и К ООД като ответник по отрицателния установителен иск, за да докаже основателността на своето вземане е представило пред съда издадени от негова страна данъчни фактури, които според заключението на назначената от съда счетоводна експертиза не са осчетоводени от страна на общината. Страната е представила като доказателства за консумираното количество вода и карнети, чието съдържание не кореспондира по период със съдържанието на данъчните фактури. При така събраните доказателства и с оглед неизпълнение от страна на ответника на изричните указания на съда за ангажиране на доказателства за възникване на договорно отношение по договор за водоснабдяване между [фирма] като разпределително дружество и ищеца като консуматор на услугата, ответникът по отрицателния установителен иск не е доказал наличието на договорно отношение с общината. Това е така доколкото при действието на чл.3 от Наредба №9 на МРРБ /отм. на 12.10.2004 г./ за част от процесния период: 10.09.2004 г. до 12.10.2004 г. писмената форма на договора за водоснабдяване, пречистване и отвеждане на отпаднали води между [фирма] като разпределително дружество и неговите абонати е задължителна като форма за действителност, а за остатъка от периода, съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. на МРРБ е необходимо наличие на публично известни общи условия предложени от оператора и одобрени от собственика, доказателства за каквито липсват по делото. При това положение претенциите на В И К ООД/ л./ -К., за които е издаден изпълнителен лист по чл.237 б. „к” от ГПК /отм./ се явяват недоказани по основание и размер, поради което и отрицателният установителен иск за недължимостта на тези вземания от страна на [община] баня се явява основателен. С оглед изложеното и при съвпадане на правните изводи на въззивната и касационна инстанции обжалваното решение следва да се остави в сила. Относно разноските: Не се установяват направени от страна на ответника по касационната жалба разноски пред настоящата инстанция, поради което и няма основание за присъждането им в тежест на жалбоподателя, въпреки изричното искане в тази насока в самия отговор на касационната жалба. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №366 от 28.10.2010 г. на Окръжен съд-Кюстендил по гр. д. № 459/10 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: