Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр.София, 17 март 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЕЛЕНА АВДЕВА
със секретар Надя
Цекова
и с участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 51/2009 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия А. Ф. А. против решение № 167/03.10.2008 год. по въззивно нохд № 319/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. Поддържат се доводи за съществени нарушения на процесуалните правила довели до неправилно приложение на закона с осъждането на подсъдимия по предявеното му обвинение, както и за явна несправедливост на наказанията. Прави се искане за отмяна и оправдаване или изменение със съществено намаляване на наказанието лишаване от свобода като се приложи чл.55 НК, както и срока на лишаване от право на управление.
Частните обвинители и граждански ищци-П. Г. Г.-лично, и като представител на малолетното дете А, П. И. Д.-лично и като законен представител на малолетното дете А, Д. Т. Д. , Б. К. Т. и В. П. Н. не вземат становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че доводите в жалбата са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 319/2008 год. потвърдил изцяло присъда № 69/08.05.2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с която признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 20.07.2007 год. в Пловдивска област при условията на независимо съпричиняване със С. П. Броняр при управление на МПС в нарушение на правилата за движение-чл.5, чл.42, ал.1, т.т.2 и 3, чл.24, ал.2 и чл.43, т.4 ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Т. Т. и тежка и средни телесни повреди на повече от едно лице-П. Г. , Ал. Д. и Вл. Н. На основание чл.343, ал.4 вр.ал.3, пр.4 и пр.5, б. А, пр.1 и пр.2 вр.ал.1, б. Б, пр.1 и пр.2 и б. В вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила и го лишил от право да управлява МПС за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Признал подсъдимия Б за виновен в това, че на 20.07.2007 год. в Пловдивска област при условията на независимо съпричиняване с подс. А. в нарушение на правилата за движение-чл.20 и чл.21, ал.1 ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Т. Т. и тежка и средни телесни повреди на повече от едно лице-П. Г. , Ал. Д. и Вл. Н. На основание чл.343, ал.4 вр.ал.3, пр.4 и пр.5, б. А, пр.1 и пр.2, б. Б вр.ал.1, б. Б, пр.1 и пр.2, б. В вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила и го лишил от право да управлява МПС за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Предявените граждански искове за вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на: по 70 хил.лева за Б. Т. и Д. Т. , за неимуществени вреди, 30 хил.лева за неимуществени вреди и 2 410,36 лева за имуществени вреди за Вл. Н. , 40 хил.лева за неимуществени вреди на П. Г. и 60 хил.лева неимуществени вреди на П. Г. и П. Д. като родители и законни представители на пострадалия малолетен А. , които подсъдимите А. и Броняр следва да заплатят солидарно със законните последици. Отхвърлил исковете за разликата до пълните предявени размери.
Произнесъл се по въпросите за съответните размери на разноските и държавната такса, които всеки един от подсъдимите следва да заплати.
Производството е образувано пред първоинстанционния съд по внесен обвинителен акт за извършени престъпления по транспорта от подсъдимите А. и Броняр поради допуснати конкретно установени нарушения на правилата за движение и при условията на независимо съпричиняване. Делото е разгледано при предвидената в глава 27 на НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” процедура. Двамата подсъдими в съдебното заседание са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Постановената осъдителна присъда е основана не само на признанията за конкретното поведение на всеки един като участник в движението по пътя на инкриминираната дата, но и въз основа на цялостната и задълбочена оценка на доказателствения материал, събран на досъдебното производство, който ги подкрепя. Въззивният съд по повод жалбата на подсъдимия А. е заявил по ясен и недвусмислен начин, че събраните доказателства в подкрепа на фактическите обстоятелства са достатъчно, възможните и е мотивирал съгласието, че оценката е направена с оглед действителния смисъл. Фактическите констатации указват на допуснато нарушение на правилата за движение по чл.42, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.43 ЗДвП от с. на подсъдимия А. Извършвал е изпреварване, несъобразено с конкретната пътна обстановка и без да е направил преценка в изпълнение на предписаното задължение дали не създава опасност или дали не пречи на другите превозни средства. Пренебрегнал е задължението да се увери във възможността безпрепятствено да извърши изпреварването, без да се движи в лентата, която не е по посока на движението му. Така е създал предпоставки за подс. Броняр, който се е движел с автомобила си в лентата за насрещно движение, да извърши маневри с цел да избегне насрещен удар - завой наляво и връщане обратно в лентата по посока на движението си. Поради превишената скорост, с която е управлявал, не е успял да овладее автомобила и е предизвикал удар с правомерно движещия се лек автомобил, управляван от св. Н. Резултатът от поведението на двамата участници в движението-подсъдимите А. и Броняр, е причиняване на смърт на пътник в правомерно движещия се автомобил и различни по вид и брой телесни увреждания на други трима пътници, които с поведението си не са съпричинили резултата.
Въззивният съд е отказал да приеме за основателни възраженията на подсъдимия А. за липса на причинна връзка между поведението му и резултата, за което е изложил подробни съображения, основани на конкретно установеното поведение. Верни са изводите, че управлявайки автомобила си по средата на пътното платно и в лентата за насрещно движение, не е съобразил поведението си със задължението да извършва маневрата изпреварване за кратко време (такава възможност обективно не е имал поради наличието на няколко правомерно движещи се в лентата по посока на неговото движение автомобили), нито с това на участниците в лентата за насрещно движение.
Превишената скорост, с която подсъдимият Б е управлявал автомобила си, не е основание подсъдимият А. да бъде освободен от отговорност, тъй като е извършил нарушение на правилата за движение, последица от което е и последващото поведение на другия подсъдим и настъпилото произшествие. Затова правилно въз основа на установените фактически обстоятелства при конкретната пътна обстановка, които подсъдимият А. безрезервно е признал и които са подкрепени от събраните и проверени по предвидения процесуален ред доказателства, въззивният съд е направил извод, че е извършил престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Разпоредбата на чл.15 НК е неприложима в конкретния случай, тъй като невиновно, случайно деяние има само когато деецът не е допуснал никакви нарушения, поради което и не следва да носи отговорност за настъпилите обществено опасни последици. След като не е изпълнил задълженията си да спази правилата на извършваната от него маневра, поради което и сам се е лишил от възможността да не съпричини резултата, той не може да бъде оневинен.
Неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не е вярно твърдението, че има противоречие в мотивите на въззивния съд. Подробно и задълбочено съдът е изложил съображения, които и настоящият състав споделя изцяло, за конкретното поведение на всеки един от подсъдимите като е очертал конкретната причина за пътното произшествие и причинната връзка между нарушаване на правилата за движение на всеки един от тях – на Броняр с нарушаването на режима на скоростта, а на А. – с нарушение, свързано с извършване на маневра, довело до промяна посоката на движение на насрещно движещия се автомобил, т.е. този на Броняр.
Не е допуснато нарушение на чл.154 НПК. Първоинстанционният съд е приел и обсъдил автотехническите експертизи като е основал изводите си за механизма на гласните доказателствени средства, съдържащи данни за това обстоятелство, и на заключенията, основани на целия доказателствен материал, на специалните знания на вещите лица и на науката. Въззивният съд е приел като верни изводите за механизма на произшествието и настъпилия вредоносен резултат предвид и данните за поведението на участниците в движението, вкл. и на управлявания от пострадалия автомобил, изцяло споделяйки изложените съображения. Експертното заключение не е задължително, но правилно го е приел и определил като достатъчно пълно и ясно, поради което е основал изводите си по относимите въпроси и на него. Вещите лица са изразили становище по въпроси, които не са от тяхната компетентност, но не са обсъждани и не са повлияли върху правилността на решението на съда да бъде оценявано заключението само в частта по въпросите, за които с оглед специалните знания са компетентни. Затова няма нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд е констатирал, че то е било необходимо, съответства на изискванията, съпоставено и анализирано е наред с останалия доказателствен материал и първоинстанционният съд е мотивирал обосновано решението си да го приеме като годно за установяване на относими обстоятелства.
Не е вярно твърдението в жалбата, че е налице касационното основание по чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК, защото не е приложен чл.55, ал.1, т.1 НК. Както беше посочено по-горе производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава27 НПК и съдът е изпълнил процесуалното си задължение по чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 НПК да наложи наказанието лишаване от свобода при предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НК и да го определи под предвидения минимум. Размерът е съобразен с установените индивидуализиращи обстоятелства, с тяхната тежест и значимост, с оценката за обществената опасност на личността на подсъдимия и това на извършеното, с резултата и последиците. Определянето на наказание в размер по-нисък от определения – 2 години и 6 месеца с приложение института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК, макар и в максималния му размер съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което е и справедливо.
Няма основание за намаляване размера и на наказанието лишаване от право да управлява МПС, защото не е определен в нарушение на правилата за индивидуализация. Обсъдени са и са взети предвид данните за конкретното поведение на подсъдимия като участник в движението по пътищата, тежестта на извършеното нарушение и причините-липсата на възможност за реална оценка поради слабата квалификация и малък опит, които е пренебрегнал, недооценяването на техническите качества на управлявания автомобил, с динамиката на този вид нарушения. Не е пренебрегнато обстоятелството, че няма санкции за други нарушения на правилата за движение. Поради това определения размер на срока на допълнителното наказание-по чл.37, ал.1, т.7 НК, отговоря на изискванията за справедливост.
Предвид изложеното няма основания от поддържаните в жалбата за отмяна или изменение на въззивното решение, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167/03.10.2008 год. по въззивно нохд № 319/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ