Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-отмяна на съдебен акт или акт на държавен орган


1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
София, 30.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди седемнадесета година, в състав:

Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2301 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 29.06.2007 г. по в. гр. д. №1598/2005 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав.
С атакувания съдебен акт е потвърдено решение на първата инстанция, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Т. Н., С. Д. и С. И. установителен иск за собственост на имот пл. № 1071, кад. лист №170, 171 по плана на [населено място], „М. предградие – О. ІІІ част, т.І”, както и искът за прогласяване нищожност на нот. акт № 21, т.ХХ, нот.д. № 4103/1997 г. на І-ви нотариус при СРС; потвърдено е решението на първата инстанция, с което на основание чл.472 ГПК /отм./ е обявена нищожността на нотариален акт № 71, т.А, рег. № 4160, нот.д.№ 306/2000 г. на нотариус В. А.; след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен съединеният иск по чл.108 ЗС на физическите лица срещу дружеството за предаване владението на описания имот пл. № 1071, като е присъдена и сумата от 1358,67 лв. – обезщетение за ползване на имота, както и 100 лв. мораторна лихва. Въззивното решение е оставено в сила от ВКС с решение по гр. д. № 6292/2007 г., постановено при действието на ГПК /отм./.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с решение № 183 от 04.07.2000 г. на ПК В. е възстановена на ответниците Т., С. и С. бивша нива с площ от 1.490 дка в землището на [населено място], имот пл. № 29016 по стар кадастрален план. Прието е, че съгласно скица от 13.07.2000 г. на СО – ОП „Софийски кадастър” възстановената нива е идентична с процесният имот пл. №1071 по плана от 2000 г. Този имот попада в по-голямата си част в границите на имот пл. № 898 по плана от 1972 г., за който претендира ищцовото дружество на основание чл.35, т.1, вр. чл.17а ЗППДОбП /отм./. За да приеме, че дружеството не се легитимира като собственик на имота, съдът се е позовал на отбелязване в А., че теренът не е бил предоставен на държавното предприятие по установения ред, а оттук не са настъпили правните последици на цитираните разпоредби на ЗППДОбП /отм./. Обсъдени са и доказателствата, че през 1988 и 1989 г. земята е била отдавана под наем от ТКЗС на държавното предприятие, на основата на което е създадено [фирма]”. Отречена е и възможността на дружеството да е придобило имота по давност. По присъединеното дело с предмет иска на Т., С. и С. по чл.108 ЗС е прието, че ищците се легитимират като собственици с влязлото в сила решение на ПК „В.”, с което собствеността им е била възстановена по ЗСПЗЗ в стари реални граници. Макар имотът да е застроен, не е налице пречката на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, тъй като строителството е с временен статут по чл.120, ал.4 ППЗТСУ /отм./. Последващото узаконяване на сградите през 2003 г. няма обратно действие и не може да се преценява като пречка за възстановяване на собствеността. Наличието на строежи с временен статут, както и ползването на имота от дружеството, не е пречка по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.
Молбата на [фирма] се основава на обстоятелството, че след влизане в сила на атакуваното решение на Софийски градски съд е постановено и влязло в сила решение №1272/29.02.2016 г. по адм. д. № 5042/2014 г. на АССГ, с което е отменен административният акт, по силата на който през 2000 г. е попълнена кадастралната основа и са нанесени имоти пл.№ 1070 и 1071. Молителят счита, че това са нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които имат съществено значение за изхода на спора за собственост, а не са могли да бъдат представени при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Излага и твърдения, че бившият имот № 29016, който е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, не съвпада с имот пл. № 1071, който е бил предмет на приключилия правен спор и отразен в скицата, издадена по отменения административен акт. Поддържа, че при „новите” писмени доказателства отпада правният му интерес от иска за собственост, тъй като възстановеният имот на физическите лица не попада в границите неговия имот, затова и съдебното решение по този спор се явява процесуално недопустимо. Иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане, за да се индивидуализира възстановеният имот и изясни идентичността му с имота на дружеството.
Ответниците С. Т. И. и С. Т. Д. оспорват молбата за отмяна. Считат, че тя е просрочена, че молителят няма правен интерес от подаването й, че посочените в нея твърдения не покриват основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, както и че тя е неоснователна по същество.
С определение № 132 от 19.06.2017 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане от ВКС, като е прието, че тя е подадена в срок, който тече от датата, на която е постановено решението на ВАС, което приключва административния спор.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
На първо място – [фирма] неправилно е квалифицирало молбата си по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърденията му определят правна квалификация по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Тези твърдения се свеждат до това, че с влязло в сила решение е отменен административният акт, по силата на който е издадена скицата от 13.07.2000 г. на СО – ОП „Софийски кадастър”, послужила за индивидуализация на спорния имот по приключилото гражданско дело. Не се касае за ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а според терминологията на закона - за последваща отмяна на постановление на държавно учреждение, на което се основава влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна. Тук следва да се има предвид, че редакцията на чл.303, ал.1, т.3 ГПК съвпада с редакцията на чл.231, б.”в”, предл.2 ГПК /отм./, а според теорията и съдебната практика под „постановления на държавно учреждение” се имат предвид индивидуалните административни актове, издавани от държавни учреждения и общини.
На следващо място – налице са предпоставките на чл.303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Правният спор за собствеността на имот № 1071 е възникнал поради наличието на насрещни титули за собственост върху него. [фирма] се позовава на право на собственост върху имот № 878, к. л. № 151/1972 г., с площ от 10300 кв. м. Тук следва да се подчертае, че правата на дружеството върху имота произтичат не от констативния нотариален акт от 03.12.1997 г., поправен с нотариален акт от 02.08.2000 г., а от договора по чл.35 ЗППДОбП /отм./, вписан на 03.12.1997 г. и заповед № РД-09-13 от 15.03.1996 г. на министъра на транспорта за увеличаване на капитала на приватизиращото се дружество със сумата, представляваща оценка на целия терен с площ от 10300 кв. м. по А. № 4920/14.02.1995 г. Затова е неоснователно възражението на ответницата С. Т. И., почерпено от дефект на нотариалния акт за поправка, че молителят [фирма] не се легитимира като собственик на терена и няма правен интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение по спора за собственост. Физическите лица Т. Н., С. Д. и С. И. се позовават на възстановяване на собствеността в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ на имот № 29016 по плана от 1999 г., с площ от 1490 дка, извършено с решение № 183 от 04.07.2000г. на ПК В., постановено след съдебно решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от 12.04.2000 г. по гр. д. № 5563/1999 г. на СРС, 42 с-в.
Според скицата от 13.07.2000 г. на СО – ОП „Софийски кадастър”, изготвена непосредствено след решението на ПК, възстановеният имот е заснет с планоснимачен номер 1071 и попада частично върху имот №879, за който като собственик се легитимира [фирма]. Тази скица е издадена в процедура по чл.86а ППЗСПЗЗ за попълване на непълноти в кадастралната основа и поради неспазване на изискванията на тази процедура с влязлото в сила решение на АССГ, потвърдено с решение № 12200 от 11.11.2016 г. по адм. Д. № 5198/2016 г. на ВАС, ІІ отд., административният акт за изменение на кадастралната основа е отменен. Оттук скицата остава лишена от правно основание за издаването й.
В спора по приключилото гражданско дело възстановеният по ЗСПЗЗ имот е индивидуализиран със скицата от 13.07.2000 г. на СО – ОП „Софийски кадастър”. Именно тази скица установява частично припокриване с имота на [фирма]. Тази скица е в основата на заключенията на вещите лица, които установяват местоположението на възстановения имот - заключение от 02.10.2001 г. на в.л. инж. П. П. и от 27.04.2006 г. на в. л. инж. В. Г..
С отмяната на административния акт, въз основа на който е издадена въпросната скица, настъпва условието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по спора за собственост. В основата на този спор стои твърдението, подкрепено със скицата, че имотите на страните по делото частично се припокриват и затова е отправено искането към съда да прецени кои от насрещните права върху означения имот № 1071 трябва да зачете. Съдебното решение по гражданското дело е основано на заключения, произтичащи от местоположението на спорния имот, означено на скицата. С отмяната на административния акт, който индивидуализира възстановения по ЗСПЗЗ имот, гражданският съд ще трябва да преценява с помощта на вещи лица къде се разполага той и дали има частично или пълно припокриване с имота на [фирма]. Това налага отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на спора за собственост по същество.
Не следва да се присъждат разноски по чл.78, ал.1 ГПК, тъй като такива не са поискани.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК влязлото в сила решение от 29.06.2007 г. по в. гр. д. №1598/2005 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав, оставено в сила с решение № 1098 от 05.12.2008 г. по гр. д. № 6292/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о.
ВРЪЩА делото на за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: